Дълга нощ в Париж

19

Оноре дьо Балзак беше писал, че само кралете, крадците и добрите проститутки се чувстват навсякъде като у дома си. Доколкото Абади можеше да прецени, това беше само едно от качествата, които споделяше с тези хора.

От друга страна, комисар Леже дишаше с мъка на мястото, където бяха застанали — пред най-голямата станция за пречистване на отпадни води в света. Вонята беше непоносима. Заместник-директорът на обекта — висок мъж с очила и безупречно чиста бяла престилка — беше зает да обяснява защо възможността да бъде открит човешки труп граничи с нула.

Ако ескимосите имат няколко десетки думи за сняг, французите имат повече от сто за лайно. Абади, който още от детството си често прибягваше до думата merde, си водеше наум списък на множеството синоними, използвани от заместник-директора, като се започнеше от „непречистена органична материя“ през „биологични отпадъци“, та до „отработени води“.

Пречиствателната станция „Ашер“ („Нищо общо с пророците на Ашера“, побърза да обясни заместник-директорът, сякаш едно библейско име бе в състояние да навреди на безупречната репутация на обекта) била изградена много преди летището, още в края на XIX в. Само от „Шарл дьо Гол“ и съседните градчета в станцията постъпвали над триста и осемдесет тона дневно.

— Надявам се, разбирате уникалната сложност на ситуацията, която описвате — каза с укор мъжът, вероятно имайки предвид професионалното предизвикателство, пред което бе изправен, или може би видимата липса на ентусиазъм, която двамата следователи проявяваха към лекцията му. — Обикновено големи предмети, попаднали в Сена, биват уловени много километри преди станцията. Ако някой скочи от мост в Париж, трупът не стига дотук. Ако някой хвърли стар килим в канализацията на „Шарл дьо Гол“, килимът няма да достигне до нас. Имаме телени заграждения, които улавят подобни неща, така че до нас да идва само непречистената органична материя.

Почти зашеметен от вонята, Леже не беше в настроение да спори. Абади се опита да събуди у заместник-директора някаква служебна солидарност:

— Вие също трябва да разберете сложността на нашата ситуация. Възложено ни е да разследваме дали похитеният е жив или мъртъв, за да уведомим семейството му. Вие сте единственият, който може да ни помогне да установим със сигурност, че е налице труп.

— Не е необходимо да имате труп, за да установите, че е мъртъв — отвърна назидателно заместник-директорът. — Френският математик Юрбен льо Верие е открил Нептун, без да го е виждал, с дедуктивно мислене. Описвате ситуация, при която някакъв човек бил хвърлен от голяма височина в шахта на строителен обект и е паднал в контейнер, пълен с токсични химикали. Не е необходимо да спираме работа тук, за да установим, че е мъртъв. Достатъчно е да упражним малко дедуктивно мислене.

— А тогава къде е трупът? — попита Абади.

— Ако това беше обикновена канализационна тръба, трупът щеше да се озове на километри от обекта. Но фирмите, изхвърлящи химически тоалетни, имат специален лиценз да изсипват контейнерите директно в пречиствателната станция, тъй като при тях биологичната материя е вече неутрализирана. Така че трупът вероятно е тук, в първичния утаител.

— Какво е първичен утаител? — попита Абади, сочейки с пръст огромното пространство под тях. — Това тук ли?

— Сградата най-вляво — французинът посочи към една конструкция с размерите на стадион. — Отработените води преминават през въглеродно филтриране. За щастие, те се използват за напояване в селското стопанство, така че вашият труп няма да навреди.

— Не е чак такова голямо езеро — каза Леже, който внезапно се оживи от конкретната информация. — Мога да повикам водолази и те ще го открият за два-три часа.

Заместник-директорът направи гримаса.

— Не може да пратите водолази в първичния утаител. Той е пълен с изключително силни химически реактиви, ще изложите на опасност здравето им.

— Тогава източете водата от утаителя.

— Не можем да спрем работа. Тази станция обслужва целия район, осем милиона души.

— А тогава какво предлагате? — попита отчаяно Леже.

— Да изчакате следващия етап. Отработената вода преминава нататък, в откритото езеро, което виждате вдясно, през тръба, преградена на много места с гъсти метални решетки. Вашият труп ще се спре още при първата решетка, ще задейства сензорите и тогава ще ви се обадя.

— Кога трябва да стане това? — попита Абади.

— През следващите двайсет и четири часа, най-късно до края на утрешния ден. Но ако във вашата история има неточности, водата ще продължи да си тече безпрепятствено и в такъв случай няма да ви се обадя.

— Просто дедуктивно мислене — каза Абади.

— Трябва ни труп — заяви Леже, докато крачеха обратно към полицейската кола на паркинга. — Това, че лайната тук си текат, не доказва, че похитеният е още жив.

— Не се тревожете, ще имате труп — утеши го Абади.

Той погледна телефона си; нямаше нови съобщения. По всичко личеше, че в Израел не се тревожеха особено от случващото се на „Шарл дьо Гол“. Като човек, който винаги се отнася крайно предпазливо към пресата, медийното мълчание му действаше успокоително. Но този път тишината беше изпълнена с мрачни предчувствия.

— Всъщност, комисар Леже, ако не получим бързо информация, ще имате повече от един труп.