Дълга нощ в Париж

75

С ярките си цветове, разпръсващите вода странни фигурки и абсурдното им въртене, фонтанът беше толкова ексцентричен, колкото и самата история на построяването му.

През 1978 г. градската управа на Париж бе обявила поръчка за пет нови фонтана. От тях бе построен един. Официалното му наименование беше фонтан „Стравински“, но парижани му викаха „фонтана «Помпиду»“ или „Цветния фонтан“. Художникът, спечелил търга — швейцарският скулптор Жан Тингели, известен и с по-мрачните си творби, обикновено изваяни от черен метал, — поставил неочаквано условие за изпълнението на проекта: Парижката община да поръча скулптурите за фонтана от съпругата му, французойката Ники дьо Сен Фал.

Промяната в условията на договора изисквала значителен брой корекции. Едната била фонтанът да бъде изключен от електрическата мрежа и вместо това да се задвижва от мотори с много малка мощност, за да се предотвратят смъртни случаи на деца в резултат от токов удар. Захранването на дванайсет тежки статуи, които да се въртят около оста си, представлявало сложно инженерно предизвикателство. Но така изисквали условията за безопасност и в крайна сметка всички били доволни.

Всички, с изключение на Ърлан Шън.

Който междувременно бе заменил количката си на уличен търговец с комплект водопроводни инструменти, а дрипите си — със зелена униформа на водопроводчик. Отначало той отказваше да повярва онова, което бе прочел за фонтана; едва когато сам стъпи във водата, за да провери, си даде сметка, че ще му се наложи да търси друго решение.

Басейнът беше голям, но не много дълбок. В ярката светлина на уличните лампи се виждаше, че много от цветните животни не бяха завити с болтове в странните си черни основи, а просто бяха поставени върху тях. Моторите, които ги движеха, се захранваха от нисковолтов кабел.

Жар Птица. Слонът. Русалката. Шапката на Клоуна. Жабата. Сърцето. Лисицата. Смъртта. Всички герои от „Пролетно тайнство“ се въртяха около Ърлан Шън и го пръскаха със струи вода, проваляйки педантично подготвения му план за поредното убийство.

До срещата, която блондинката бе насрочила, оставаха само двайсет минути. Ърлан Шън излезе от фонтана, вдигна чантата с инструментите си и закрачи към супермаркета на ъгъла, който беше отворен до полунощ. Надяваше се да продават тостери.