Дълга нощ в Париж

60

В един друг известен парижки хотел Хъ Сянгу се изправи и впери поглед в Тарзан. Отначало не го позна, защото на снимката беше млад, но мускулите му не можеха да бъдат сбъркани от никого. Беше с бял бански и показваше ослепителните си зъби на фотографа.

— Защо са сложили плакат на Тарзан в конферентната зала? — попита тя.

— Конгресният център на хотела е кръстен на него — отвърна ръководителят на Трети екип. — Искам да кажа, не на Тарзан, а на актьора, който играе във филмите, Джони Вайсмюлер.

— Но защо? — настоя Хъ Сянгу.

Възрастен мъж в края на масата вдигна ръка. Беше френският преводач, нает преди половин час, за да помага с превода от иврит.

— Тук пише, че историческият басейн на хотел „Молитор“ е открит през хиляда деветстотин двайсет и девета година от олимпийския шампион Джони Вайсмюлер, който впоследствие се прочул с ролята на Тарзан — обясни той. — Тук е поставил рекорд.

Хъ Сянгу бе готова да се върне в басейна и да се пробва да бие този рекорд, но вместо това само сви рамене. После прочете отново и отново преведения текст на разговора. Като цяло хората ѝ бяха свършили отлична работа, наемайки и френски преводач за изясняване на някои спорни моменти от текста и нравейки кръстосани проверки в базата данни за допълнителна информация. Не бе тяхна вината, че все още бяха на километри от адекватно обяснение на случилото се.

— Не разбирам къде са го завели — каза накрая тя. — А кой е Леже?

Ръководителят на екипа показа на екрана една снимка.

— От контекста става ясно, че имат предвид ето този човек, комисар Жул Леже, който според пресата води следствието за извършеното тази сутрин отвличане на летището.

— А къде е той? Къде се намира тази Дирекция на полицията, за която говорят?

— Полицията тук има много сгради и много дирекции — оплака се командирът на екипа. — Но според това, което знаем, дирекцията, оглавявана от комисар Леже, е в една историческа сграда на Ил дьо ла Сите в центъра на Париж. Официалният адрес е „Кедез-Орфевър“ номер трийсет и шест, но това е гигантска сграда с много входове и подземни тунели, включително към зданието на съда и към близката църква „Сен Шапел“.

— Значи полковник Абади, който се е срещнал с ръководителя на Звено осем-двеста на летището преди малко, сега пътува към тази сграда?

— Така излиза от разговора — каза предпазливо ръководителят на екипа.

Хъ Сянгу изчака командира на екипа, разположен на летището, да докладва. Той потвърди констатациите на екип 2:

— Номер двайсет и четири, понастоящем идентифициран като полковник Зеев Абади, излезе от терминала с опакован в алуминиево фолио пакет и тръгна към такситата. До него спря патрулна кола и той се качи в нея, без да окаже съпротива. Патрулката тръгна към Париж с включени сирени. Отговарящият за наблюдението от Четвърти екип загуби следите му.

Ако е така, всичко се потвърждава, каза си тя. Завеждащият Специалната секция към Звено 8200 е заподозрял, че сутринта командосите са имали за цел да отвлекат друг израелец, откъдето логично следва, че той вече знае и името на въпросния израелец. Може би дори знае как да издири Владислав Йермински. И за да постигне онова, в което тя се бе провалила, той бе успял да привлече на своя страна френската полиция.

Как? Защо? Това не беше от значение. Хъ Сянгу си припомни древната приспивна песен: „Мишката толкоз се объркала, че отишла при котката да дири любов“. Но кой в случая се беше объркал, освен нея? Не и полковник Абади, както изглеждаше. Тя погледна картата и снимките Дирекцията на полицията, която се намираше до реката. За нея вече беше очевидно, че всякакви опити да се доберат до Абади са обречени на провал. Тя още веднъж прочете превода на разговора.

— Какво беше това за майката?

— Майка му живее в някакво предградие — отвърна предпазливо преводачът.

— А можем ли да я открием?

— Да — отвърна уверено командирът на екипа. — В този район живеят по-малко от десет души на име Абади. Но не съм убеден, че тя ще знае нещо.

— Със сигурност ще знае как да се свърже със сина си — каза с безизразно лице Хъ Сянгу. — Чувала съм, че по Средиземноморието мъжете били много привързани към майките си.