Дълга нощ в Париж

114

В Мелбърн беше вече седем вечерта. Самолетът на Чичо Саул трябваше по план да излети след пет часа и той реши да използва времето, за да прегледа още веднъж числата, колкото да се увери, че финансовият му директор не е пропуснал нещо.

Хората, които щяха да пътуват с него, бяха изпратени да се сбогуват с близките си, евентуално дори да поспят. С възрастта той се нуждаеше от все по-малко сън. Във всеки случай, сънят беше за него напълно пропиляно време, недопринасящо с нищо за печалбите на компаниите му или за разхлабвано на примката, която вече се затягаше около шията му.

Изводите от докладите бяха пределно ясни или поне той не бе открил никакви грешки в тях: пазарният му дял в казината на Макао беше някакви си жалки 10 процента, но съставляваше 48 процента от глобалните му приходи. Ако китайците го изтласкаха от хранилката, щеше да му се наложи да удвои броя на казината си извън Китай, за да не фалира.

Чичо Саул вече притежаваше най-големия пазарен дял в Канада, Франция, Холандия и Русия. Конкуренцията в Лас Вегас беше твърде жестока, а макар инвестициите му в Източна Европа да носеха добра печалба, там просто нямаше достатъчно пари, за да се оправдае един проект от подобен мащаб.

Хората му бяха предложили Испания — страна на хазартни маниаци, с най-големия брой парични лотарии в света и определен недостиг на казина предвид огромното търсене. Много близо до Северна Африка, а далеч по-тихо и спокойно място от Мароко. Проектът, който му бяха представили — за град от дузина хотела и казино с годишен оборот трийсет милиарда, — щеше да се изплати за четири години, ако условията им бъдеха изпълнени.

През последните десетина години трима предприемачи се бяха опитали да построят нов град на хазарта в Испания, но всеки път държавният регулаторен орган в последния момент бе осуетявал намеренията им. Офертата му щеше да изисква одобрението на поне десетима държавни служители, включително на главния директор на Министерството на здравеопазването, който бе имал нахалството да му откаже специално изключение от наредбите за пушене в игралните заведения.

Всеки път, когато някой играч в казиното излезеше навън да пуши, Чичо Саул губеше по седемдесет долара. Ето защо в неговите казина не се допускаха подобни фриволности — стига да искаше, всеки имаше право да си пуши, докато му се запалят дробовете.

Саул Венгер взе бележник и си записа имената на испанските държавни служители, които преграждаха пътя му към осъществяването на проекта. Срещата му с израелския министър-председател бе насрочена за утре вечер на пищна благотворителна галавечеря, когато той щеше да обяви създаването на фондация за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за войници сираци в Израелските въоръжени сили и за годишната екскурзия на военнослужещи в бойни поделения до лагерите на смъртта в Полша. Саул Венгер вярваше, че няма такова нещо като безплатно ядене, и неговите благотворителни вечери не правеха изключение.