Дълга нощ в Париж

88

Зоро прочете решението от дисплея на мобилния си телефон, сякаш се боеше да не сбърка дори една дума:

— Преди броени минути генерал Ротелман реши да приеме жалбата на главния офицер по мрежовото разузнаване на Южната база относно необходимостта от провеждане на внезапна проверка от Специалната секция в отдел „Елдорадо“ с кодово название „Дълга нощ“. Макар генерал Ротелман да оценява високо отличната работа на Специалната секция в търсенето на обяснение за самоотлъчването без позволение на ефрейтор Владислав Йермински, той смята, че нарушаването на секретността на отдела, в който е служил, не е необходимо за продължаване на следствените действия.

Бялата светлина, излъчваща се от дисплея на телефона, придаваше на лицето му известен мелодраматизъм в заобикалящия го мрак, наподобявайки жертвата в някое от разпятията на Караваджо. Ориана се опитваше да фокусира вниманието си върху самото послание, но мислите ѝ се отклоняваха към наученото в курса по изобразително изкуство: кой е в центъра на творбата, какво се опитва да изрази художникът, какво очакваме да се случи с фигурите в композицията?

— За да удовлетвори, макар и частично, искането на командващия Звено осем-двеста обаче — четеше с колеблив глас нататък Зоро, — генерал Ротелман е решил да упълномощи заместник-командира на Специалната секция лейтенант Ориана Талмор да разпита накратко жалбоподателя, тоест главния офицер по мрежовото разузнаване, под чието командване е служил войникът, както и съседа по стая на ефрейтор Йермински, който въз основа на натрупаните доказателства е заподозрян като съучастник в извършеното от Йермински нарушение. Разпитът ще се проведе извън разузнавателния бункер, като ще се ограничи до въпроси, имащи пряко отношение към поведението на отлъчилия се военнослужещ.

Браво, маестро, помисли си Ориана, която не можеше да не се възхити от виртуозността на генерал Ротелман. Само с няколко изречения разследване от мащаб, налагащ свикването на национална следствена комисия, бе сведено до нищо и никакво дисциплинарно нарушение. Специалистът по Китай в отдел „Елдорадо“ просто се бе самоотлъчил, а ако се докажеше, че ефрейтор Шломо Коен му бе помогнал в нарушението, то той можеше да бъде обвинен само в съучастие. Същевременно Ориана бе обрисувана като човека, вдигнал на крак цялата Специална секция, за да издирва войник с личностни проблеми, а генерал Ротелман бе проявил завидно великодушие, позволявайки ѝ да си поиграе още малко в пясъчника.

От една страна, Ориана бе упълномощена да разследва изчезването на ефрейтор Владислав Йермински, но от друга, те бяха взели всички мерки разследването ѝ да се провали — разпитът на съседа по стая на Йермински бе сведен до контролирано събеседване в присъствието на двама враждебно настроени висши офицери. Зоро и офицерът по мрежово разузнаване. Без достъп до „Елдорадо“ тя нямаше как да се събере веществени доказателства, така че нямаше да знае дори какви въпроси да задава. А пък дори ако по някакво чудо налучкаше нещо, то нямаше да бъде зачетено, ако не се докажеше връзка със самоотлъчката на заподозрения.

— Да приключваме с този цирк — каза Ориана.