Дълга нощ в Париж

46

Охраната на министър-председателя за пореден път бе променила реда на излизане от сградата. Той обичаше тази военизирана атмосфера около себе си, бронежилетката, разработена специално за него, пътуването до бункера в Министерството на отбраната, полицаите на мотоциклети със скрити под дрехите оръжия, бодигардовете, закриващи го с телата си, и този спрял миг на очакване кога ще прозвучи сигналът.

Беше заобиколен отвсякъде от обичайния си антураж — неговите съветници и началника на кабинета му, личните му асистенти и секретаря му по военните въпроси; винаги се намираше по някой, който да поиска да пътува с него под претекст да му докладва последните развития или да му съобщи някоя важна новина, но той всеки път отказваше, защото нищо не можеше да се сравнява с усещането, че е сам с двамата млади мълчаливи въоръжени мъже от охраната — идеална възможност да премисля следващите си ходове в политическата джунгла.

Толкова рядко му се случваше да е на открито, извън стените на комплекса, да застане с лице към оранжевия залез над хълмовете на Йерусалим, да усети приятния, почти прохладен бриз по лицето си.

— Въздух — каза той и целият му антураж закима възторжено: въздух.

Отсреща през улицата, на тротоара срещу правителствения комплекс, трети пореден ден протестираха психиатри. Той ги чуваше как скандират в такт името му, римувано с някаква тяхна глупост. Когато кортежът му ги подмина с оглушителен рев на двигатели и сирени, той видя някои от плакатите им: „Кой тук е лудият?“, „Благоденствие за обществото, не за корпорациите!“, „Къде са парите?“, „Една нормална държава се нуждае от нормални грижи за психичното здраве“.

Вече толкова години управляваше тези хора като техен министър-председател, а онова, което не спираше да го изумява всеки ден, беше натрапчивото им желание да живеят в „нормална държава“. Речите на опозицията, писанията във вестниците, решенията на Върховния съд и разгорещените монолози във Фейсбук — всичко това включваше в себе си един и същ мелодраматичен призив от две думи: „нормална държава“.

Само веднъж през живота си той бе виждал нормална държава.

Това беше по време на една семейна ваканция в Тоскана, малко преди осемнайсетия му рожден ден. Баща му беше в лошо настроение, допълнително развалено от дъжда и облаците почти през цялото пътуване. Нищо не помагаше — нито различните видове паста, които си поръчваха, нито луксозната обстановка във вилата, която бяха наели, нито изпитото количество кианти, нито впечатляващите познания на наетия екскурзовод.

Тогава посетиха Сиена и докато разглеждаха невероятната сграда на кметството, баща му изведнъж се оживи. Това стана в залата, където някога бил заседавал градският съвет, пред знаменитите фрески, наречени „Алегория на доброто и лошото управление“. Представяйки шедьовъра на Амброджо Лоренцети, екскурзоводът обясни, че целта на твореца била да противопостави тъмните сили на религиозната власт („Погледнете тук вдясно тиранина с рогата и шестте порока на човешкия род“) на доброто управление („Вижте на стената вляво избрания от народа лидер, целия в бяло“), даващо на хората мир и други блага.

След което екскурзоводът бе посочил третата стена с идилична селска сцена и им бе обяснил, че това изобразявало положителните резултати от доброто управление: „Тук виждате града и селото, където жителите просперират, всеки със своя занаят, и съжителстват в мир. Всичко се дължи на морални добродетели, това е всъщност значението на творбата“.

Беше студено и той искаше единствено беседата да свърши, но в този момент баща му внезапно се обади: „Не, това не е единственото ѝ значение“.

Изненадан, екскурзоводът промърмори нещо като: „Разбира се, всеки може да види в нея нещо различно“, но баща му вече нямаше спиране. Пристъпи към стената и посочи с пръст горната част: „Значението е свързано с фигурата, витаеща ето тук горе, на която по някаква причина разни «меценати» не обръщат внимание“ — каза той с отмерен, назидателен тон, сочейки фигурата на ангела с разголени гърди, който кръжеше над пейзажа на Сиена. „Нейното име е изписано на латински, ето го: Securitas. Сигурност. Само благодарение на сигурността целият този регион просперира, без сигурност демокрацията не би съществувала. Тя е ключът към доброто управление и това важи днес със същата сила, както някога в ренесансова Тоскана.“

Оттогава той бе посещавал Сиена десетина пъти, включително с научния си ръководител от университета и с министър-председателя на Италия, и всичките му придружители пропускаха да забележат фигурата, докато той не привлечеше вниманието им към нея. Също както днес всички около него пропускаха посланието ѝ. Психиатри, психолози, социални работници, бедни, религиозни, атеисти, ешкенази, мизрахи, камък, ножица, хартия, нормална държава, нормална държава, нормална държава.

Имаше племенни конфликти и класови конфликти, и идеологически, и финансови, и религиозни — милиони конфликти тлееха в тази страна, както във всяка друга нормална държава, като всички те игнорираха жизнената нужда от сигурност.

От негова гледна точка личните атаки срещу него също бяха предназначени да отвличат вниманието от реалния, основния, вечния проблем — конфликта между евреи и араби, който светът не пропускаше да нарече израелско-палестински, сякаш свеждането му до неговата сегашна фаза щеше да превърне тази безкрайна война в проблем с решение. Всичко останало — от протестите на етиопските имигранти до разследването дали със съпругата му бяха ходили до Монако заради едно подстригване, — всичко това бяха маневри за отвличане на вниманието, чиято цел бе да му попречат да изпълни своята историческа роля.

Междувременно кортежът беше стигнал до Министерството на отбраната в Тел Авив и шофьорът умело вкара големия автомобил в специалния асансьор. Когато антуражът му влезе в сградата, войниците отдадоха чест.

— Кажи на генерал Ротелман, че съм тук — нареди той на дежурния офицер.