Дълга нощ в Париж

111

Комисар Леже беше на крак от двайсет и четири часа. Денят му бе започнал с рутинна жалба, подадена от място извън неговата юрисдикция, и бе продължил с шеметна скорост, прераствайки в най-смъртоносния криминален инцидент, който Париж помнеше от десет години насам. Леже почти заспиваше, но когато в състоянието си на пълно физическо и умствено изтощение чу изстрелите откъм задния двор на клуба, разбра, че трябва да действа. Макар единственото му желание беше да се просне на пода и да заспи или поне да види какво прави Абади, той събра малкото му останали сили и извика на заместника си:

— Отведи Йермински в колата! Веднага! Махни го оттук! Веднага!

Йермински, пребледнял до неузнаваемост, с белезници и заобиколен от полицаи, в този момент слушаше лекция от съдия-следователя. Нахлувайки в кръга им, заместникът на Леже нареди на полицаите да го откарат с най-близката патрулна кола в Дирекцията на полицията. Съдия-следователят се поинтересува дали наистина бе чул изстрели и заместникът потвърди; Йермински ломотеше нещо неразбираемо, а телефонът на Леже звънеше. Беше Абади.

— Изведете Йермински оттам. Бяха китайските командоси, току-що застреляха блондинката. Прати хора до задния изход на клуба.

— В момента извеждаме Йермински — отвърна Леже. — Патрулната кола ще го откара до Дирекцията на полицията. Къде са командосите?

— Не знам. Мисля, че са разпръснати из района, явно се опитват да убият Йермински или пък мен.

Леже забеляза съдия-следователя да се качва в колата при Йермински, вероятно от страх да не пострада. Тя потегли с вой на сирени. За негова изненада, заместникът му се бе сетил да им осигури ескорт от четири полицейски мотоциклета.

— Странно, аз пък си мислех, че съм освободил мотоциклетистите още преди четири часа — промърмори той.

— Какво каза? — попита Абади.

Но Леже нямаше време да отговори. Пред изумения му поглед мотоциклетистите извадиха оръжията си и обсипаха задната седалка на колата с градушка от куршуми. Шофьорът удари спирачките, колата занесе към спирката на метрото и спря в стоманения парапет.

Мотоциклетистът от дясната страна спря до прозореца и изстреля един последен куршум към мястото, където седеше ключовият свидетел от Израел — ефрейтор Владислав Йермински. После, като Четиримата конници от Апокалипсиса, те се подредиха в колона и продължиха напред до кръстовището с булевард „Сен Мишел“. А там се пръснаха в различни посоки, като в някакъв пирует от ада.

Беше 9:18 ч. сутринта, вторник, 17 април.