Дълга нощ в Париж

72

След като излязоха от града, нощното небе се проясни. Ориана пое дълбоко хладния сладък въздух, сякаш искаше да се запаси с кислород.

Указанията на Абади бяха да организира конвой от военни автомобили, който да потегли от гаража на базата „Цифрин“ и през кръстовището при Яд Мордохай да продължи напред, навлизайки в пустинята Негев и юрисдикцията на Южния военен окръг. Ориана не познаваше никого в „Цифрин“ и при мисълта за всички необходими разрешения, които трябваше да издейства, ѝ призляваше.

Тя определи за сборен пункт военноморската база в Ашдод, където бе разрешила един от първите си случаи — системни кражби от транспортните контейнери на пристанището. Не че беше суеверна, но си каза, че за налудничава мисия като тази предпочита да тръгне от място, където Фортуна веднъж ѝ се бе усмихнала. Не очакваше в базата на Южното командване да я посрещнат с усмивки.

Беше застанала на малкото възвишение и се взираше в учудващо модернистичния морски фар, боядисан на весели червени и сини квадратчета. Яркият лъч, който се включваше на всеки шест секунди, му придаваше успокояващ и някак детински чар, хвърляйки златисти отблясъци върху множеството кораби, чакащи разтоварване пред входа на пристанището.

Тя чу някъде зад гърба си да се затръшва врата на джип, после тежките стъпки на Рахел, която се изкатери задъхано до билото на височинката, седна в краката ѝ и също се загледа към морето.

— Съжалявам, че те събудих — каза извинително Ориана.

Всъщност не съжаляваше. Още от момента, в който отвори онзи трети илик, първата ѝ мисъл бе да изпрати кола до дома на Рахел, за да я докара обратно в базата. Ориана не вярваше, че ще се справи без нея.

Третият плик съдържаше разрешителни за ползване на военно оборудване. С първия стандартен формуляр командирът ѝ нареждаше да се яви незабавно в Технологичния център, за да получи „специализирано персонално оборудване за оперативни цели“. В графата „описание на оборудването“ беше вписан един-единствен ред: „Навран 012“.

При вида на формуляра Рахел се стресна.

— Зачисляват ви навран, госпожо командир? Това е най-якото аксесоарче в армията, само трийсет души имат такова. Адски е ценно, все едно да се сдобиеш с чанта „Ермес“ или с модифициран калашник. Всеки го иска, но никой не знае как да го получи.

— А защо точно на мен?

— Предполагам, че Абади ще иска да бъде с вас по време на тази специализирана акция.

В резултат от среднощното събуждане всякакви следи на любовна страст по новия командир се бяха изпарили от гласа на Рахел.

— И как ще бъде с мен? — попита Ориана.

— За това служи устройството, госпожо командир. Когато се включите един към друг, през цялото време ще имате видеоконтакт. Поставяте наврана на рамо, и той ще вижда и чува всичко, което и вие. Също като Тинкърбел и Питър Пан. Когато ви потрябва, ще каца на рамото ви. А също и обратното.

— Нямам нужда някой да ми виси на рамото — отсече Ориана.

— Може би той иска вие да висите на неговото? — предположи Рахел.

Ориана инстинктивно повдигна рамене. Рахел извади още два формуляра от плика. С първия на лейтенант Ориана Талмор се нареждаше да се яви незабавно пред главния гараж на звеното, за да получи „превозни средства за операцията съгласно указанията на компетентните власти“. Вторият я препращаше към дежурния офицер на Центъра за защита на информацията, за да ѝ бъде зачислен дрон „Орел 24“. Някой бе добавил на ръка: „Служителката да представи формуляр №1004!“. Ориана не можеше да си представи как би могла да се яви едновременно на три различни места, но Рахел я успокои:

— Вие идете да си вземете наврана от Технологичния, госпожо командир, а аз ще се погрижа за останалото.

Така и бе станало. Сега Рахел лежеше в краката на Ориана, извърнала лице към морето. Наоколо цареше някакво измамно спокойствие.

— Защо тук? — попита Рахел.

— Тук реших първия си случай. Долу имаше един фалшив контейнер, там, където е синият кран. Чаках крадците да дойдат и да си приберат товара. След четирийсет и осем часа се появиха. Бяха четирима. Стреляха по печата с Ем шестнайсет.

— Но как сте ги арестували оттук? Не ви ли видяха, когато слизахте надолу?

— Не бях тук, Рахел. Бях в контейнера. И те доста се изненадаха.

Рахел се взря изумено в шефката си.

— Кога ще пристигнат? — попита Ориана.

— До трийсет минути трябва да са тук — промърмори Рахел.

— Всичките?

— Нашите войници ще дойдат първи. Борис ще е последен с джипа с подслушвателната апаратура, тъй като само той има разрешително да го кара. Военната полиция ще пристигне с включени сирени до половин час. Алма отиде с кола право в разузнаването на ВВС в Беершева, за да обработва записите от дрона. Двамата с Борис ще работят съгласувано.

— Колко души прави всичко това?

— Ако включим и джипа, който ви зачислиха, вие ще водите конвой от четирийсет и пет човека. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е лудост.

— Абсолютна лудост — съгласи се Ориана. — Но такива са нарежданията на Абади.

— Какво иска от вас да правите с всичките тези хора?

— Не знам. Трябваше досега да ми обясни, но не е включил наврана и не отговаря на обажданията ми.

— Къде може да се е дянало това копеле? — попита Рахел морската шир.