Дълга нощ в Париж

9

— Не, не, не, изслушай ме — настоя говорителката, крачейки напред-назад из кабинета си с телефон, залепен за ухото — навик, който като че ли ѝ помагаше да задава темпото на разговора. — Не, ти ме чуй! Всяка година в Париж изчезват над пет хиляди души. Пет хиляди! Нима смяташ да пишеш статия за всеки един поотделно? Всеки човек има право да започне нов живот.

Указанията на началника ѝ — директора за връзки с обществеността на летището — бяха колкото прости, толкова и категорични: на „Шарл дьо Гол“ не се случва никога нищо лошо. Последното, което би желал да види, беше репортаж в новинарските емисии за отвлечен пътник. До този момент тя бе успяла да отбие двама репортери, а я очакваха запитвания от още трима.

— Въпросът е дали е изчезнал по собствена воля — отбеляза репортерът.

Той се намираше в дома си, на час и половина с кола от летището, и не беше във възторг от твърде неясната информация, която редакторът му бе изпратил тази сутрин и която за момента фигурираше само в социалните мрежи.

— Виж, няма нищо, заради което си струва да идваш дотук — каза говорителката. — Само ще си изгубиш времето. Човекът си е прибрал багажа, срещнал е момиче и е решил да си пробва късмета. Все пак сме във Франция, нали? Тези неща се случват непрекъснато, летищата са места за романтични запознанства. Ако идваше тук за пресконференциите, на които те каня, вместо да ми звъниш за глупости, щеше да се убедиш лично. Представи си, че всеки път, когато ми вържеш тенекия, взема да викам ченгетата и да те докладвам като изчезнал. Това е безумие!

— Но някой е повикал ченгетата. Много ченгета! Пътници качват снимки от терминала, на които се виждат кучета и полицейски заграждения. Редакторът ми иска да видя какво се е случило.

Говорителката смени подхода.

— Закъснял си, миличък, на практика всички вече видяха какво се е случило. Звъняха ми от „Юроп 1“, „Франс Инфо“ и „Льо Паризиен“, дори репортери от Израел, всички чуха за какво става въпрос и се отказаха да се занимават с тази история. Обстоятелството, че човекът е променил плановете си, не отменя правото му на личен живот. Имаме закони в тази страна. Полицията се зае със случая, това е вярно, но впоследствие ни информираха, че няма да провеждат разследване. Аз дори нямам право да разговарям с теб, просто ти връщам обаждането от любезност.

— От полицията са те информирали, че няма да разследват, така ли?

— Мога категорично да ти кажа, че разследване няма да има. От полицията така са решили. Слушай ме внимателно какво ти казвам: няма новина.

Той набързо претегли рисковете и ползите. След като конкуренцията все още не му беше отмъкнала случая под носа, може би редакторът щеше да го остави на мира.

— Е, добре, ще се опитам да ги разубедя — каза накрая той.

Не примираше от желание да изгуби деня си в шофиране до „Шарл дьо Гол“, колкото и романтично място да беше летището.

За говорителката беше още рано да почива на лаврите си.

— Свържи ме с другия досадник — каза тя на секретарката си и продължи да крачи напред-назад като боксьор, който чака съперника си да се надигне от пода.