Дълга нощ в Париж

52

Един последен макруд, лепнещ от меда, стоеше върху бюрото на комисар Леже. Беше ужасно горещо. От време на време Леже навърташе копчето на радиатора наляво или надясно без видима убеденост в резултата.

Беше от онези срещи, на които страните разиграват все същите изтъркани и предвидими роли, но и двете не се чувстват свободни да прескочат ритуала и да карат по същество. Абади бе доведен за разпит с изричното предупреждение, че е заподозрян в разкриване на следствена тайна, и с отнет паспорт. Отказвайки да отговаря на въпросите, той бе заявил само, че е офицер от израелската армия и в момента е в отпуск.

Вляво от комисаря, на по-малко бюро, седеше полицейски служител и записваше стандартните въпроси на Леже и също толкова стандартните отговори на Абади. На стената зад него висеше огромна бяла дъска с данни на жертвите и час на смъртта. Имената на Янив Мейдан и двамата китайци, убити на моста, бяха написани най-отгоре с дребни букви, вероятно за да остане достатъчно място за евентуални бъдещи жертви.

— Струва ми се, че не разбирате сериозността на действията си — обяви за пореден път Леже.

— Това не са мои действия, господин комисар.

— Разкриването на подробности от неприключило разследване тук е много сериозно престъпление.

— Нямам нищо общо с това.

— Съдия-следователят ми е разпоредил да издиря и изправя пред съд лицето, предало видеозаписа на израелската телевизия.

— Господин комисар, преди двайсет минути вече ви обясних, че ваша неотложна задача е не да гоните онзи, който е разкрил информацията, а да откриете поредния израелски гражданин, набелязан за отвличане. Дадох ви всички подробности, с които разполагам относно Владислав Йермински, а вие отказвате да ме поставите в течение на мерките, предприети за неговото издирване, ако изобщо има такива.

— Не съм длъжен да ви поставям в течение на каквото и да било. Вашето нахалство просто не е за вярване.

— Нахалството е наша национална черта, точно както елегантността за вас, французите.

— Вие подигравате ли ми се?

— Опазил ме бог! Но трябва да ми помогнете да открия Владислав Йермински в хотела му, преди да откриете трупа му в реката.

Абади стана и отиде до прозореца. Сена си течеше кротко отдолу. Имаше патици, туристически корабчета и балони, откъснали се от украсата за нечий рожден ден.

— Такова искане може да ни отправи само представителят на израелската полиция — каза Леже. — Вие сте тук единствено в качеството си на заподозрян.

— Аз съм тук в качеството си на турист.

— Турист, който съвсем случайно служи в секретно звено на израелската армия.

— Аз съм просто служител по сигурността, нещо като полицай.

— За полицай доста често се споменавате в интернет.

— Повярвайте ми, господин комисар, с подобен разговор доникъде няма да стигнем, което означава, че скоро вашето име ще се споменава по-често от моето.

Леже млъкна.

— Това е всичко за днес — каза след малко той на стенографа, който стана, отдаде набързо чест и излезе.