Дълга нощ в Париж

89

Мин кацна на летище „Бурже“, качи се в чакащата го лимузина и каза на шофьора да го откара до гара „Сен Лазар“. Беше изненадан от оживлението по това време на денонощието — стотици хора във всички посоки, отворени магазини, навсякъде полиция — и бързо слезе на подземния етаж. Всичко там беше облицовано в кафяв мрамор, само електронните шкафчета за багаж вдясно от стълбището блестяха самотно в бяло.

Номер 702 беше шкафче със среден размер, разположено покрай стената вдясно. Той зададе кода и вратичката безшумно се отвори. Вътре имаше странен предмет — стар, но все още страховит: магнетофонна лента.

Беше 12,5-сантиметрова ролка, произведена от германската фирма „Ухер“ — най-престижната марка за звукозаписна техника в историята на шпионажа, предпочитана от всички разузнавателни служби, източно и западно от Берлинската стена; единственият магнитен носител, допуснат на борда на „Аполо“ до Луната; единственият предмет, притежаван едновременно от председателя Мао, президента Кенеди, от израелците и индонезийците, от Джеймс Бонд и Джордж Смайли. А сега и от него.

Взе я с две ръце. Макар че по времето, когато самият той навлизаше в професията, всичко вече да бе дигитализирано, Мин имаше смътни спомени за старите звукозаписни техники. Впечатлен бе от факта, че лентата беше четирипистова, с възможност за записване в двете посоки, което означаваше, че общият ѝ капацитет възлиза на десет до дванайсет часа запис — точно както бе обещало онова копеле Йермински.

Мин прибра ролката в куфарчето си и излезе на осветения площад. Застана под модернистичната скулптура, съставена от десетки часовници, всеки показващ различен час. При други обстоятелства би го накарала да се изсмее, но не и сега.

Извади телефона си и погледна точките, отразяващи разположението на хората му. Повечето вече бяха на летището и очакваха указания да се изтеглят с граждански полети. Двамата му пилоти го чакаха на летище „Бурже“. Четирима младши дракони оставаха на позиция, готови да се притекат на помощ на Ърлан Шън. Още две точки се виждаха до езеро в Кретей. Червената точка на Ърлан Шън току-що беше навлязла в 13-и район и се движеше на юг. Той натисна бутона за разговор.

Ърлан Шън отговори почти мигновено:

— До половин час ще бъда в Кретей, командире. Шофирам с максималната допустима скорост, за да не ме спре полиция. Докладваха ми, че си е легнала. След по-малко от час ще бъда в апартамента ѝ.

— Не се колебай да я поразтърсиш малко, ако това ще направи сина ѝ по-разговорчив — каза Мин и затвори.