Дълга нощ в Париж

38

Генерал Ротелман беше в мрачно настроение, както всеки път, когато се връщаше от офиса в Йерусалим. Зоро се запита по какъв начин да го ободри, но като всичко друго, с което се бе захванал този ден, и сега не му се получи.

Възможно ли е да е просто съвпадение, да няма връзка между тези неща? — попита накрая той.

Генерал Ротелман го изгледа с безизразно лице.

— Възможно е. Възможно е да няма връзка. Възможно е всичко да се уреди от само себе си или някой от бъдещето да се върне тук с машина на времето, за да оправи всичко, което сте оплескали.

Личният секретар се накани да протестира.

— Аз избрах вас двамата за свои доверени лица — продължи генерал Ротелман. — Освен министър-председателя десет души знаят за надвисналата заплаха над нашите източници на информация и аз избрах вас двамата да оглавите мисията от мое име. Може би най-деликатната задача, откакто съм назначен, и реших да я поверя на вас. Невъзможно е подобна опасност да бъде атакувана по обичайните канали при наличие на толкова много вътрешни и външни заплахи. И ето че, когато най-после възниква, вие се оказвате напълно неподготвени. В нокдаун сте, а нямате представа откъде ви е дошло.

— Междувременно успяхме да съберем основните факти — обади се предпазливо личният секретар.

— И какви са те? — попита генерал Ротелман.

Тонът му беше леденостуден.

Орен бързо сведе поглед и започна да чете от листа пред себе си:

— През последните шест години за сигурността на информацията на Звено осем хиляди и двеста отговаряше подполковник Шломо Тириани. След като в резултат от заключенията на разследващата комисия бе взето решение за създаване на Специална секция, единственото нещо, което се промени, бе наименованието на длъжността му — завеждащ секцията. Официално обаче той вече се водеше на пряко подчинение на заместник-главнокомандващия в съответствие с решението за даване на автономия на новата секция.

— А тя кога постъпи на работа? — попита генерал Ротелман.

— Още преди Тириани да получи длъжността. Заместник-главнокомандващият я избра по препоръки от командира ѝ и, разбира се, на основание на всички успешно приключени дела. Командирът на Звено осем хиляди и двеста одобри назначението ѝ за заместник завеждащ и ние получихме копие от заповедта.

— И ти не си си направил труда да ми я покажеш? Някаква досадна хартийка?

— За момента не беше важна — опита се да се защити личният секретар. — По онова време не ни бе възложено да структурираме дейността на звеното. Още не познавах Тириани и никога не бяхме разговаряли за въпросната секция. Беше една от десетките заповеди за назначения, които получаваме.

— А кога бе изритан Тириани и защо?

— Преди два дни Шломо Тириани бе повикан в кабинета на заместник-главнокомандващия. Дошли от Военната полиция да го вземат с кола от Специалната секция, затова той нямаше време да уведоми, когото и да било, дори нас.

— И после?

— Там го чакал специален следовател от Военната полиция и в присъствието на заместник-главнокомандващия съобщил на Тириани, че е заподозрян в длъжностно присвояване. Оказало се, че Тириани бил сменил адреса, на който се водел в административния отдел, и докладвал, че сега живеел в Кирият Шмона, на основание, на което имал право на възстановяване на месечни разходи и хотелска стая в Тел Авив за почивните дни. Всъщност жилището в Кирият Шмона било на брат му, а самият той продължавал да живее в същия апартамент край Тел Авив.

— Е, и? Да не е единственият, който лъже армията да плаща за жилището му?

— Не, но заместник-главнокомандващият му заявил, че с оглед деликатността на заеманата длъжност неговите нарушения, които продължавали вече три години, били непростими. И му дал избор: незабавно уволнение при запазване на пенсията му или съд.

— И той предпочел да се уволни.

— Да, отишъл веднага в базата, където на бърза ръка си получил дължимите заплати. Там го предупредили, че няма право да разговаря с когото и да било по въпроса, независимо какъв чин заема, понеже в условия на продължаващо разследване подобно поведение може да се разглежда като възпрепятстване на правосъдието.

— Да бе, да.

— За временно изпълняващ длъжността бе назначена лейтенант Ориана Талмор. Същата сутрин, тоест преди по-малко от двайсет и четири часа, заместник-главнокомандващият уведоми командващия Звено осем хиляди и двеста, че занапред длъжността завеждащ Специалната секция ще се заема от офицер с чин полковник, и назначи Зеев Абади, който преди време бе уволнен, защото дал показания в полза на лица, отказващи по идеологически причини да служат във въоръжените сили.

— Това го помним, благодаря. А как е разговарял с командващия на Осем-двеста? Той тази сутрин не ми вдига телефона.

— Не знаем със сигурност. Официално вчера е заминал за Щатите, не е известно с кой полет. Може би още лети.

— И как се е случило така, че точно в този момент Абади се намира в Париж?

— Ползвал полагаем отпуск преди уволнение. Разрешено му е да пътува за европейското технологично изложение.

— Тоест бил е в същия самолет като отвлечения.

— Да — отвърна примирено личният секретар. — Бил е в същия самолет. Той пръв е видял приятелите на Янив Мейдан, той е позвънил на военния аташе в посолството, а оттам са изпратили представителя на израелската полиция.

Генерал Ротелман го изгледа съжалително.

— Как го беше казал Зоро? Възможно е всичко да е просто съвпадение.