Дълга нощ в Париж

58

Въздух, огън, вода, земя. Когато ѝ беше трудно да се съсредоточи, Ориана започваше да си повтаря бързо наум четирите елемента според Маймонид. Баща ѝ понякога се опитваше да я дразни, рецитирайки реда на елементите според Платон, но тя не се оставяше да бъде заблудена: въздух, огън, вода, земя.

Въздух.

В тишината, настъпила в залата за съвещания, Ориана чуваше ръмженето на климатика. Беше поставен на най-високата степен на вентилатора не само в съответствие с тенденцията на мъжа да простуди до смърт всяка жена, попаднала в обсега му, а вероятно — предположи тя — и за да заглуши евентуалното бръмчене на скрити подслушвателни устройства.

Агент Харди от „Шабак“ зададе въпроса, заради който я бяха довели тук:

— Наистина остана само едно последно нещо, което да изясним. По-рано днес, лейтенант Талмор, вие сте отишли в пералнята към Звено осем-двеста. Всъщност сте били там два пъти през един час. Първия път по показания на интенданта сте провели незащитен телефонен разговор с полковник Зеев Абади. А какво правихте там втория път?

— Полковник Абади ме помоли да му взема униформата от пране — отвърна тя. — Затова отидох там. Не съм чувала да е имало забрана от генерал Ротелман.

— Това е било първия път — коригира я Лаурел. — Въпросът не е какво сте правили там първия път, а защо сте отишли отново, след като служителите са си тръгнали.

Огън.

Още като малко момиче за нея не беше никак трудно да разбере огромните предимства за племената, открили огъня, да си представи страха в очите на враговете им, видели за пръв път хора да носят запалени факли и да ползват горящи стрели. Така се чувстваше тя като офицер от разузнаването, когато откри, че притежаването на секретна информация всява също такъв ужас в очите на врага, както огънят през Каменната епоха.

Подслушвах телефонните ти разговори. Знам за теб неща, които ти дори не подозираш.

Сега тя се бе озовала от другата страна, което също не бе нещо ново за нея. Когато агенти на военното разузнаване те видят да се прокрадваш посред нощ към близката горичка в Галилея, те знаят, че си гей. Когато статистикът от кредитната компания забележи, че си закупила за пръв път с картата си хидратиращ крем и шоколадов десерт с кокосов пълнеж, той се досеща, че си жена, при това бременна, още преди ти да си го разбрала. Какво знаеха Лаурел и Харди за нея и какво налучкваха?

— Първия път, когато отидох в пералнята, вече знаех, че телефонът не е защитен, затова извърших проверка за сигурност. И, да, освободих войниците според правилата — каза Ориана.

— Малко след като те са си тръгнали в съответствие с вашите указания, е било регистрирано силно магнитно поле — каза бавно Лаурел. — Както изглежда, са били задействани заглушаващи устройства, за да се попречи на дистанционно подслушване. Това не е било проверка за сигурност. Тук са приложени контрамерки за бойни условия и вие трябва да обясните какво ги е наложило.

— Помогнете ни, за да ви помогнем — намеси се Харди.

— Знаели сте много добре, че там има незащитена телефонна линия, а не сте го установили при първото си отиване. Трябва да изясним причината, поради която сте приложили бойни контрамерки, и да ни кажете нещо за свое оправдание. Дайте ни смислен отговор и ще забравим всичко.

Вода.

— Може ли чаша вода? — попита Ориана и се насили да се усмихне.

Харди стана. Колко странно, че гърците не са включили и времето към природните стихии. Може би в различен труд? Или Айнщайн е бил първият, който го е разбрал? Тя си обеща да проучи въпроса веднага след като си тръгне оттук. Ако дотогава все още има право да ползва интернет.

Да, вода. Важен елемент, забавящ процесите, макар че Харди се върна сравнително бързо с кана и пластмасови чаши. И отново съзнанието ѝ се зарея към гения на Айнщайн, вместо да измисли набързо някаква причина, някакво импровизирано оправдание за заглушаващите устройства, различно от очевидното: тя вече бе разбрала, че при второто ѝ отиване ще се наложи да разкрива класифицирана информация по незащитена телефонна линия, и не само това — бе го направила заради Абади алфа-мъжкаря.

Мислите ѝ продължаваха да блуждаят във всички посоки.

Бързо, Ориана, съсредоточи се! Кой беше четвъртият елемент?

— Чакаме отговор, лейтенант Талмор — каза Лаурел.

Земя.

Да, разбира се. Прах на езика на юдаизма, а равин Моше Кордоверо дори обясняваше защо прахът се явява последен, но в момента тя не си спомняше причината. В момента Ориана виждаше прах, полепнал по прозорците с изглед към плажовете на Херцлия. Отпи от водата си и погледът ѝ се зарея към две момичета на плажа, които си правеха селфита по бикини на фона на залеза. Великолепен пример за разузнавателни данни от открит източник. Колко ли момичета на Земята си бяха направили селфи по бикини на фона на залеза? Сто милиона? Един милиард? Дали на човечеството му бе нужна още една снимка на момиче по бански костюм? Нима наистина имаше безкрайно търсене на момичета по бикини? Очевидно това беше така, защото в един момент и Ориана се бе изкушила да изпрати своя снимка на един мъж, но се бе осъзнала навреме и я бе изтрила.

Изведнъж мислите ѝ се избистриха. Тя си представи папката с абсолютна яснота и внезапно разбра как Томер би могъл да знае, че компютърът ѝ е хакнат. Освен това реши какво да им каже. Остави чашата с вода на масата и ги погледна право в очите един по един.

— Все още не съм убедена, че това е ваша работа, но в момента нямам време за губене в безполезни спорове относно правомощията на разследващите органи. Така че ще отговоря на въпроса ви, макар да не съм длъжна. Накратко, между първото и второто ми посещение в пералнята открих доказателства, че терминалът ми в компютърната мрежа е станал обект на хакерска атака и че не е защитен от прокси сървъра. Вследствие на това предприех поредица от защитни мерки, една, от които бе да разположа заглушаващо оборудване около горещи точки на територията на базата, включително навеса на пералнята. Мога да ви дам номера на терминала си, за да се убедите сами.

Сега бе техен ред да прикрият изненадата си — нещо, в което никак не ги биваше. Ориана прочете на глас колкото се може по-бавно номера на терминала от телефона си. Те не го записаха, защото знаеха, че в този момент някой от другата страна на стената тичаше, за да провери твърдението ѝ; освен това знаеха инстинктивно, че казва истината и че се изплъзва между пръстите им.

— Но как е възможно? — попита накрая Харди. — Всички терминали са защитени от главния сървър!

— Мисля, че това ни отвежда към въпроса, който зададохте по-рано. Quis custodiet ipsos custodes?

— Какво беше това?

— Кой ще пази стражите — отвърна Ориана.