Дълга нощ в Париж

98

Генерал Ротелман си сложи слушалките и закопча най-горното копче на ризата си. Не че си падаше особено по видеоконферентни разговори и особено по такива преди зазоряване, но часът беше удобен за задокеанските партньори, така че нямаше смисъл да се противи.

Беше десет вечерта във Вашингтон и генерал Ротелман се надяваше събеседниците му да са уморени и учтиви или поне предпазливи и официални в държанието си. Той прочете още веднъж съобщението от Зоро. „Французите са уведомени, нашите хора в посолството са в пълна готовност, убеден съм, че през следващия един час всичко ще се уреди“ — бе написал заместникът му преди десет минути.

По какъв начин можеше човек да бъде „убеден, че всичко ще се уреди“? Тази история можеше да свърши и добре или поне да се избегне по-голяма катастрофа. Но че „всичко“ ще се уреди?

С оглед на тежкото изпитание, пред което беше изправен, той се отклони от традицията и поръча на дежурната секретарка кафе, подобаващо за случая — черно, силно и със смъртоносна доза захар. Отпиваше бавно, докато очакваше криптираният сигнал да се появи на екрана. Планът му беше прост: ако го попитаха, да отрича всичко; ако го притискаха, да се прави на глупак; ако побеснееха, да им каже, че ще провери още веднъж; ако започнеха да го заплашват, да им обещае да сподели с тях резултатите от разследването.

В кабинета до него, но извън обсега на камерата седяха секретарят по военните въпроси и един от политическите съветници на министър-председателя. Генерал Ротелман вече не беше сигурен кой от тях какво знае. Държавното ръководство беше овладяно от хранещ се с плът вирус, който използваше нормалната имунна система — закона, медиите, въоръжените сили, разузнаването, — за да мами собствените му органи, до степен, че вече беше невъзможно да се отличи здравият организъм от вируса.

Алгоритъмът задейства криптиращата система за предаване на данни. Зад трепкащите знаци на екрана генерал Ротелман видя събеседниците си, насядали около камерата. Разпозна началника на Централната служба за сигурност и началник на кибер командването на САЩ, който оглавяваше и Агенцията за национална сигурност; заместник-министъра на отбраната, отговарящ за военното разузнаване, и ръководителя на националното разузнаване — упорит стар генерал, който от години публично демонстрираше неприязънта си към всякакво сътрудничество с израелската разузнавателна общност.

— Нещо ново? — попита дрезгаво политическият съветник от другия край на стаята.

— Затваряй си устата — отвърна генерал Ротелман.

Откъм екрана се чу звуков сигнал и той погледна право в камерата. Не му мина и през ум да се усмихне.