Ответен удар

Глава 9

Комплекс „Олбън Тауърс” Джорджтаун

Хелън Кармайкъл можеше и да не спи с младия анализатор от ЦРУ. Достатъчно беше ла му обещае пост в своята канцелария, но сексът беше приятен бонус. Не само влиятелните мъже политици привличаха млади хора със стегнато тяло и хубава външност. И жените в политиката го правеха, макар че проявяваха по-голяма дискретност. Кармайкъл се пресегна към кофата с лед до леглото, взе полупразната бутилка „Монтраше” наля вино и на двамата. Подавайки чашата на двайсет и пет годишния мъж с пясъчноруса коса, тя каза:

- Какво става в службата ти?

Брайън Търнър знаеше, че това е част от сделката, но му се щеше поне веднъж да поговорят за нещо друго.

- Имам приятел, който държи ветроходна яхта на източния бряг на залива Чесапийк. Маже да ми я заеме по всяко време - отговори той, сменяйки темата. - Какво ще кажеш за този уикенд?

- Брайън, знаеш, че не си падам по лодките - отвърна сенаторката.

- Няма значение. И без това ще вали. Ще я оставим на кея и ще се сгушим в каютата под палубата. Има и DVD. Ще си вземем няколко филма и ще заредим храна в ,,Дийн и Де Лука“ на път за яхтата. От онези омари, които така обичаш. Ще донеса сандъче с вино. Ще бъде идеално.

За един кратък миг Кармайкъл беше изкушена да приеме.

Не си спомняше кога за последно е зарязвала всичко, за да си устрои безгрижен романтичен уикенд. Може би имаше два или три такива случая в началото на брака ѝ, но това беше толкова отдавна, че не беше сигурна дали не си ги бе въобразила, за да се чувства по-добре.

Тя се загледа в загорялото, стегнато тяло на Брайън, отпуснато върху лъскавите чаршафи „Фрет“, и мислено потърси начин как да разчисти графика си, но се оказа невъзможно. Периодът беше твърде важен за нея. Трябваше да прави обиколки на града, да се среща с хора, особено предвид предложението й за започване на разследване по случая с репортажа на „Ал Джазира”.

- Не мога, Брайън - отговори тя. - Твърде много неща трябва да свърша.

- Разбирам - каза Търнър и беше напълно искрен. Всъщност той се радваше на отказа ѝ. Вече беше отправил същото предложение на много по-млада и по-привлекателна младша секретарка от офиса на един конгресмен - или на жаргона на окръг Колумбия, на едно „секретарско дупе“, за която се твърдеше, че имала ненаситен апетит за див маратонски секс. Търнър блъфираше. Кармайкъл така или иначе, никога не приемаше неговите ,,романтични“ предложения за уединени уикенди. Да прекара цялата събота и неделя, правейки се на страстен и любвеобилен, не беше неговата представа за добре прекарано време. Не че я намираше непривлекателна. Напротив, но той не беше с нея заради секса, а заради онова, което тя можеше да направи за кариерата му.

Кармайкъл беше билетът на Търнър за голямата политика. Щеше да му помогне да се измъкне от монотонното бачкане в ЦРУ, което след 11 септември беше станало доста тежко. Като изключим секс уикенда с хубавичката дребна блондинка със секретарското дупе от Южна Дакота, повече от всичко на света Брайън Търнър желаеше ла работи за Хелън Кармайкъл, настоящ сенатор, и дай боже, бъдеш вицепрезидент.

Той тъкмо се беше замислил за любимите, според слуховете, перверзии на секретарката, когато Кармайкъл отново започна да му досажда с въпроси за работата.

- Какво става в Лангли? - попита тя. - Чува ли се нещо за репортажа на „Ал Джазира“?

- Не знам дали се чува, но много се гледа - отговори Търнър, който изпита облекчение от това, че интимната част на вечерта е приключила. Стана от леглото и тръгна към бюрото си. Сенаторът го изпрати с поглед. Тялото му пращеше от младежка сила и жизненост. После плъзна поглед към собствената си плът и се изпълни с гордост от видяното. Редовно поддържаше формата си и притежаваше фигурата на жена, поне с петнайсетина години по-млада от нея. Особено ѝ харесваше пиърсингът, който Брайън я убеди да си направи. И двамата имаха подхождащи си барбели от неръждаема стомана - тя на пъпа, а Брайън Търнър на главичката на пениса си, по-известен като „Принц Албърт“. Пиърсингът напомняше на Кармайкъл за тайните ѝ удоволствия и тя обичаше дискретно да попипва обецата, когато беше сред други важни фигури в окръг Колумбия - все хора, които и не подозираха за водения от нея двойствен живот.

Веднъж, в момент на безпокойство, Търнър я попита какво би казал съпругът ѝ, ако види пиърсинга, но Кармайкъл го успокои, че мъжът ѝ не я е виждал гола от години.

Търнър се върна в леглото с папка в ръце. Той втъкна един молив зад ухото си и отметна перчема от челото си.

- Помолих един от колегите, който има връзки в Департамента по отбраната, да изгледа филма.

- И?

- И точно като теб, първото, което забеляза, беше, че по униформата на американския войник….

- …няма други отличителни знаци, освен американското знаме - довърши тя изречението на младия мъж.

- Именно.

- Което значи, че войникът вероятно е действал под нещо като прикритие. Може да е член на някой от отрядите за преки действия към Командването за специални операции.

- Отново имаш право - потвърди Търнър.

- Знаеш ли кой е?

Търнър се усмихна.

- Изглежда, никой не иска да помогне за обесването на този човек. Трябваше много да внимавам с кого говоря и каква информация мога да извлека. Ценят го много високо. Той е нещо като герой в кръговете на разузнаването.

- Стига си теглил локуми - измърка Кармайкъл и грабна папката от ръцете му.

Младежът я наблюдаваше как преглежда страниците и по устните ѝ заиграва усмивка.

- Това е невероятно - прошепна тя, докато продължаваше да чете.

Към края на досието Кармайкъл заключи:

- Надминал си себе си, Брайън. Този човек е златното момче на президента.

Търнър отново се усмихна.

- Знаех си, че ще го оцениш.

- Не просто го оценявам. Това е находката на десетилетието.

- Автобиографията му е доста дълга. По някаква причина не се задържа много на едно място. Служил е в специалните части на военноморските сили - и във втора, и в шеста група, преди да го наемат в службата за охрана на президента. Докато е бил в Белия дом, се е представил отлично, като е спасил президента в онзи инцидент с отвличането в Парк Сити, щата Юта. Това му е спечелило престиж във висшите кръгове. Скоро са го потърсили от ЦРУ и е започнал да участва в някои операции с членове на Специалната оперативна група. Една от тях е била свързана с разбиването на терористичната организация на Абу Нидал. Друга - с ядрените бомби, които онази група руснаци беше прекарала в куфар и беше заплашила да детонира на наша територия.

- Изглежда, че стои зад много от успехите на президента.

- Така е - съгласи се Търнър. - Но после ненадейно го пращат да работи в Департамента за вътрешна сигурност. Сега служи в някакво безобидно полицейско - разузнавателно звено, наречено Служба за международна разузнавателна помощ.

Кармайкъл затвори папката и известно време потупва с нея брадичката си.

- Нещо ми подсказва, че тази Служба за международна помощ не е никак безобидна и че новият ни приятел е нещо много повече от свръзка между полицията и разузнаването.

- Къде отиваш? - попита Търнър, когато тя скочи от леглото и започна да се облича. - Мислех, че ще прекараме заедно вечерта.

- Не мога. Не и сега. Трябва да свърша много неща. Но искам - Кармайкъл се наведе и целуна страстно Брайън - да се наспиш хубаво. Заслужаваш го. Почини си добре, защото сигурно ще ми трябваш на сутринта. Следи си пощата в „Хотмейл“. Ако се наложи да ти кажа нещо, ще ти пратя съобщение. А после ще влезем в чатрума на Форума за рака на гърдата, както винаги.

Преди Брайън Търнър да успее да отговори, Кармайкъл вече беше затворила вратата на апартамента и беше поела надолу към фоайето.

В момента, в който излезе от сградата, тя извади мобилния си телефон и с клавиша за бързо набиране се свърза с домашния номер на своя помощник.

- Ало? - чу се доловимо уморен глас от другата страна.

- Нийл, Хелън е. Трябваш ми в офиса след двайсет минути. Щом пристигнеш, незабавно започни да проучваш бивш ,,тюлен“ на име Скот Харват, който е работил за Сикрет сървис в Белия дом, а сега е в Департамента за вътрешна сигурност Разрови се възможно най-дълбоко. Вземи от сейфа черния ми каталог с контакти и започни да се обаждаш. Трябва да научим всичко за този човек, особено в какви операции е участвал, както е бил нает на работа в Белия дом преди две години. Ясна ли съм? Всичко ли записа?

- Да, сенаторе - отговори помощникът, който вече беше напълно буден.

- Добре - каза Кармайкъл. - Имаш осемнайсет минути, за да стигнеш до офиса. И по-живо. Искам да успея за сутрешните вестници.