Ответен удар

Глава 41

Харват познаваше Кевин Макколиф отпреди няколко години, докато работеше за Сикрет сървис. И двамата бяха членове на неформална група федерални служители, които тренираха заедно всяка година за ежегодния маратон на Корпуса на морските пехотинци.

Макколиф работеше за Националната агенция за геокосмическо разузнаване (НАГР), по- рано известна като Национална агенция за въздушно заснемане и картография. НАГР беше една от основните служби, обезпечаваща с информация Департамента по отбраната. Макар формално да беше член на разузнавателната общност, Харват нямаше кой знае какви контакти с Кевин Макколиф. В продължение на няколко седмици през годината двамата тичаха заедно. До голяма степен отношенията им се ограничаваха само с това. Опасността някой да следи дали Харват ще установи връзка с Кевин Макколиф беше нищожна. Нещо повече - Макколиф му дължеше услуга.

Фото аналитикът беше един от малкото висши служители в НАГР, които обичаха нощните смени, тъй като, както казваше той самият, тогава ставаше екшънът. Телефонният оператор свърза Харват с кабинета на Макколиф и двайсет и осем годишният маратонец със собствен рекорд от два часа и петдесет и пет минути вдигна още при първото позвъняване.

- Кевин, Скот Харват се обажда - каза агентът, седнал сред кашоните с документи, пръснати из кабинета на Моли Лавоан.

- Харват? - разнесе се познатият глас на Макколиф от централата на агенцията му в Бетесда, щата Мериленд, на разстояние повече от четири хиляди мили. - Почти три сутринта е. Маратонът е чак през октомври. Не ми казвай, че не те хваща сън, защото обмисляш бъдещата ни стратегия.

- Никога не губя съня си заради стратегията, Кевин. Това е само едно състезание - отвърна той.

- Ще гледам да ти го припомня, когато стигнем двайсет и петата миля и задишаме праха на някоя група морски пехотинци.

Харват се засмя. Предишната година бяха постигнали впечатляващо време, но на Скот, като бивш тюлен, му беше крайно мъчително да види как на последната миля ги изпреварва група млади морски пехотинци, които бяха изостанали доста назад още в самото начало на маратона.

- Е, добре, може би е нещо повече от състезание, но не се обаждам заради това.

- Какво има?

- Помниш ли, когато работех в охраната на президента към Сикрет сървис в Белия дом и уредих на семейството ти една обиколка из Белия дом?

- Как да не помня. Майка ми и сестра ми още разправят за това… както и за теб. Заклеваш ли се, че между теб и Дениз не е станало нищо?

Щом станеше дума за малката му сестра, Макколиф се държеше като Сони Корлеоне. Независимо от уверенията на Харват, той така и не беше повярвал на разказа му за прекараната вечер.

- Няма ли да мирясаш най-сетне? Обърнахме по едно питие и аз я закарах до хотела ѝ. Казвал съм ти го стотици пъти.

- Зная, но това беше преди три години, а тя не престава да говори за теб. Какво щеше да си помислиш ти, ако беше на мое място?

- Че имам нужда от психоаналитик.

Този път бе ред на Макколиф да се засмее.

- Ще го приема като съвет - отвърна той и премести слушалката на другото си ухо. - Е, с какво мога да ти помогна?

- Чувал ли си за компания за сателитни снимки на име „Спот Имидж “?

- Разбира се. Работели сме с тях. Защо?

- Имаш ли някой познат там?

Макколиф помисли за миг.

- Познавам няколко души. Американското им представителство е наблизо, в Шантили, Вирджиния. Какво ти трябва?

Харват, който беше разгледал запазените от Мари вестникарски изрезки за изчезването на Бернар и последвалото издирване, каза:

- Работя в чужбина по един случай с изчезнал човек. Името му е Бернар Лавоан - Л-А-В-О-А-Н. Изчезнал е с още двама души преди повече от година по време на експедиция в Алпите. Поръчал е много сателитни снимки на „Спот Имидж” и се надявам, че това ще хвърли известна светлина върху мястото на неговото изчезване.

- Защо не им се обади някой от Департамента за вътрешна сигурност?

- Защото случаят е личен, Кевин. Не работя официално.

От другата страна на линията Макколиф замълча.

- Заклеваш се, че между теб и сестра ми не е имало нищо, нали?

- Господи, Кевин! Да, кълна ти се.

- Добре - отговори той. - Дай ми някакви координати за връзка с теб. Ще видя какво мога да направя.

Харват продиктува на Макколиф хотелския номер, благодари му и затвори телефона. Джилиън го погледна и каза:

- Ами сега?

- Сега ще чакаме.