Ответен удар

Глава 25

След като фактите попаднаха в мисловната почва на Харват, търсейки места, където могат да пуснат корени, той запита:

- Щом става дума за змийска отрова, защо не може да се използва някакъв вид противоотрова?

- Защото - поде Алън Уиткоум - не сме съвсем сигурни с какво си имаме работа. Погрешната употреба на противоотровата не само може да отложи оздравяването на пациента, но много често ускорява смъртта. За съжаление поради факта, че тази змия се среща рядко, не съществуват тестови комплекти или специални инструменти за убедително разпознаване на наличието на отрова от Azemiops feae. А няма и известна противоотрова.

Харват беше обезсърчен. Какъв смисъл имаше да обсъждат за каква отрова става въпрос, след като нямаше сигурен начин нито за разпознаването ѝ, нито за противодействие срещу нея.

- Не разбирам - каза той и погледна Алън. - Джилиън каза, че се е обърнала и към двама ви за помощ, защото е убедена, че произходът на болестта е древен. Щом не сте палеопатолози как с вашата преценка ще допринесе за изясняване на общата картина?

- Както спомена Джилиън, моята област е молекулярна биология, която обхваща както биофизиката, така и биохимията. Накратко, изучавам градивните елементи на живота по-конкретно, така наречената д-ДНК. В случай че се чудите буквата ,д“ отпред означава древна. Много колеги, работещи в моята област, предпочитат да я наричат молекулярна археология. Виждате ли, много дълго официална наука не виждаше необходимост от нашата експертиза при изучаването на човешките останки. Общо установеното виждане бе, че разпадането на ДНК се случва в рамките на часове или дни след смъртта на индивида. Нещата обаче се промениха в наша полза в началото на осемдесетте, когато група учени докладваха, че са открили значително количество използваема генетична информация в египетска мумия на възраст четири хилядолетия Няколко години по-късно бе изобретен методът ПВР или полимеразната верижна реакция, и voila - така се роди молекулярната археология. Оттогава насам е възможно да се екстраполира множество данни от минимални следи от ДНК.

- Колко минимални?

- Теоретично е необходима една-единствена молекула. И имаме положителен резултат.

- Като в “Джурасик парк“ ли? - попита Харват, леко засрамен, че приносът му към разговора се свежда до препратка към поп културата. Не че някой би го упрекнал за сравнението. Понятията, които дискутираха, бяха доста трудни за разбиране.

- ,,Джурасик парк‘‘ е увлекателна история, но излиза далеч извън границите на правдоподобността. Според данните, с които разполагаме, ДНК вероятно не може да издържи много повече от десет хиляди, да не говорим за сто хиляди години. Така че идеята, че може да се открие използваема ДНК у комар, живял шестдесет и пет хиляди години, само буди смях у научната общност.

- Значи, не би могло да се и извърши клониране в стил “Джурасик парк”.

- Няма как да знаем със сигурност. Щом изолираме ДНК, която е на възраст от порядъка на десет до петнадесет хиляди години, науката би могла, подчертавам, би могла да възвърне към живот видове от плейстоцена, но няма да е лесно. Отличен пример за най-добре съхранени плейстоценски видове, открити, са вълнестите мамути. В техния случай обаче сме получили единствено къси нишки на митохондриална ДНК, а не ядрената ДНК, необходима за клонирането. Клонирането е доста сложна работа и се радвам, че не се занимавам с него.

Ванеса усети, че Харват все още не е разбрал напълно каква е специалността на господин Уиткоум, затова реши да хвърли повече светлина:

- Поради липсата на по-подходящо обяснение, онова, което върши Алън, е да се вслушва внимателно в много древна ДНК. Тя му говори.

- Като във филма “Повелителят на конете“ - пошегува се Джилиън.

Ванеса кимна и се усмихна.

- Древната ДНК може да ни каже много неща за живота на хората, за хранителните им навици, и което е по-важно, за начина, по който са умрели. Това е основната област на проучвания на Алън - строежът на древните болести на молекулярно ниво. Изучавайки как органичната структура на болестите се е променяла във времето, можем да разберем по-добре как да противодействаме и може би дори как да победим днешните болести.

- Например - вмъкна Алън - съвсем наскоро научихме, че епидемията от едра шарка през средните векове - обърнете внимание, не чумата, а едрата шарка - е оставила поколения хора с рядък генетичен дефект, който ги защитава от инфектиране с ХИВ - вирусът, който причинява СПИН. По наши приблизителни изчисления, около един процент от потомците северноевропейците са фактически имунизирани срещу ХИВ. И от този един процент най-добре защитени са шведите. Средните векове не могат да се нарекат древна история, но точно тази част от науката влиза в моето поле на действие.

- Разбираш ли - добави Джилиън, - ако успеем да локализираме първоначалния източник на заболяването или намерим органична материя от някого, който е бил изложен на въздействието на оригиналния щам и е оцелял, Алън може да ни каже много за мистериозната болест.

- Ще се намери ли лек за нея?

- Това е доста труден въпрос, но ако разполагаме или с първоначалната ѝ форма, или с органичната материя на преболедувал и оцелял човек, бихме имали изгледи за успех.

В общи линии, семейство Уиткоум бяха учени изследователи и макар на Харват да не му се удаваше да вникне в работата им, то поне можеше да разбере как търсеха отговори в своите проучвания.

- Добре, да предположим за момент, че онова, което е убило хората в Асалаам, е създадено с помощта на отровата на моравата змия. Какъв е източникът на останалите симптоми? Жертвите в напреднал стадий на тази болест изглеждат като гости на парти на граф Дракула - още една препратка към поп културата, но това бе най-подходящото описание, за което Харват се сещаше.

- Повдигнахте изключително интересен въпрос, който ни затруднява, откакто Джилиън за пръв път ни запозна със случая - отвърна госпожа Уиткоум. - Можем само да предполагаме, че това е или производна на отровата от Azemiops feae, която още не познаваме, или самата отрова, използвана в комбинация с нещо друго. Прегледах обстойно „Артхашастра“ от начало до край, но не открих нищо, което да предизвиква пълната гама от наблюдаваните симптоми.

- Онова, което също изглежда нелогично, е защо болестта засяга само хора, които не изповядват исляма. Как това нещо би могло да бъде специално разработено да поразява представители на конкретни религии?

- Надали става дума за нещо такова - каза Алън. - Според мен причината е друга - например заразяване на храната и водата, което е популярен метод за подчиняване на врага още от зората на цивилизацията.

- Що се отнася до симптомите, които не се вписват в познатото въздействие на отровата от Azemioops feae - намеси се Джилиън, - случилото се може да е в резултат на нещо, което в научната общност понякога се нарича дуплициране.

- Какво е дуплициране? - поинтересува се Харват.

- Дуплицирането е комбиниране на две болести, за да се постигне по-силен смъртоносен ефект от този, който всяка от тях би имала поотделно. Австралийски учени наскоро доказаха тази теория съвсем неволно, когато включиха имунорегулаторен ген в състава на вируса на мишата шарка. В резултат се получил чудовищно силен вирус на мишата шарка, който бил по-вирулентен от всичко видяно досега.

- Опасенията на експертите по биотероризъм са, че е възможно този метод да бъде приложен и към други естествено съществуващи патогени като едрата шарка или антракса, което би повишило рязко тяхното смъртоносно въздействие.

- Да предположим, че в нашия случай става дума за дуплициране и че змийската отрова се добавя към нещо друго, за да се създаде по-мощно биооръжие. Въпреки всичко все още не разбирам по какъв начин са били заразени само немюсюлманите, докато никой от местните хора в селото не е пострадал - повтори Харват.

- Самото дуплициране може да представлява двоен удар - отговори Алън. - Възможно е само хората, инфектирани със субстанция А, да се разболяват, когато са изложени на субстанция Б, и получаващата се комбинация АБ да става по-смъртоносна, отколкото са А и Б поотделно.

- Или както вече стана дума - каза Джилиън, - може да има някакъв вид ваксина, за който не знаем.

- А „Артхашастра”? - попита Харват. - Описва ли начина на разпространение на змийската отрова?

Ванеса потвърди с кимване.

- Има множество средства за разпространение: натриване на глави на стрели, покриване на остриетата на мечове и копия. Но в едно от най-интересните сведения, на които се натъкнах, се описваше средство, с помощта, на което отровата се превръща в кристалообразна субстанция, наподобяваща кокаин, и се стрива на фин прах. Токсичният прах може да бъде разпръснат в някое поле, през което минава вражеската войска, за да залепне по дрехите. По този начин инфекцията се осъществява както чрез контакт с кожата, така и чрез вдишване. Древните са били много изкусни в използването на отровен дим, който да пренесе техните химически и биологични агенти на полесражението. Ключът се криел във ветровете, които трябва да духат срещу врага и да не се обръщат срещу вас. Съвременните армии със сигурност не влизат често в ръкопашен бой и рядко използват остри оръжия. Затова съм склонна да заложа на прахобразния или димен вариант. Но може и да греша. Трябва ни повече време да проучим въпроса. - Ванеса погледна часовника си. - Става късно. Имам да отговоря на доста имейли, а утре искам да започна работа по-рано. Предлагам да приключим за днес. И двете свободни стаи са приготвени, така че можете да пренощувате тук. Ще се срещнем в кабинета ми сутринта. Какво ще кажете за осем?

- Осем часът ни устройва - отвърна Джилиън от името двамата. - Ще дойдем.

Още щом си легна, Харват започна да се пита в какво се е забъркал. Цялата тази научна терминология, която все още се въртеше в главата му, го караше да мисли, че се е нагърбил с непосилна задача, и да се съмнява дали ще успее да доведе вещата докрай. Някъде периферно в съзнанието му го терзаеше непознато чувство на несигурност. Чудеше се какъв ли ще бъде животът му, ако бъде принуден да подаде оставка и да прекара остатъка от дните си като презрения свръхагресивен американски агент, пребил безпомощния иракчанин на пазара Ал Карим

Дишането му беше затруднено. Дали това не бе пристъп на паника? Каквото и да беше никак не му се нравеше. Караше го да се чувства слаб.

Със силата на волята той пренасочи ума си към нещо друго - нещо, върху което можеше да фокусира енергията си. Щом го направи, в съзнанието му веднага изплува лицето на Тимъти Рейбърн и известно време Харват се мъчеше да разбере какво е участието на бившия агент във всичко това. Скоро то бе изместено от лицето на Халид Аломари и когато най-после изтощен започна да потъва в бездънния мрак на съня, въображението му обрисува с ярки краски как убива и двамата. Възможно най-бавно и мъчително.