Ответен удар

Глава 22

- В какъв смисъл греша? - изненада се Харват.

- Първо, Емир нямаше представа върху какво работи. Точно затова ме потърси - обясни Джилиън. - И второ, екипът му не е създал нищо. Онова, с което се занимаваха, беше на базата на вече съществуващо откритие.

Харват се наведе над масата.

- Какво откритие?

- Сбъднатата мечта на палеонтолога, но едновременно с това нещо, което може би щеше да е по-добре да си останало заровено и неоткрито.

- Защо го казвате?

- Проектът на Емир имаше изумителни прилики със свидетелствата за много древно и опасно биологично оръжие.

- Колко древно?

- Отпреди повече от две хиляди години.

Харват реши, че тя се майтапи с него.

- Преди две хилядолетия са разполагали с биологични оръжия?

- Както и с химически.

- Абсурд. За предприемане на химическа и биологична война са необходими съвременни, доказали ефективността си научни технологии.

- Кажете го на враговете на хетите, живели преди повече от три хиляди години и поразени от бомби с човешка чума. Или на воините, пронизани с отровните стрели на скитските стрелци, преди повече от пет хилядолетия преди Христа.

- Доста гадно - отбеляза Харват, но и лишено от научна основа.

Джилиън очакваше подобна реакция. Повечето хора имаха поразително наивни възгледи за военното дело в древността. Това беше едно от нещата, които правеха сферата на нейните изследвания едновременно интересна и отчайваща. Често и се струваше, че се налага да се държи наполовина като учен, наполовина като търговски пътник.

- А знаехте ли, че същите тези скити са усъвършенствали сложно съставния рефлексен лък, които им позволявал да надстрелват своите съперници, увеличавайки двойно разстоянието на полета на стрелата?

- Не, не знаех.

- Бих казала, че умението да запратите полезен товар на двойно по-далечно разстояние от своите врагове представлява доста технологично напреднала система за стрелба, независимо за кое време говорим, не смятате ли?

Харват понечи да си отвори устата, но Джилиън не го остави за отговори:

- Ако ви кажа, че скитите са знаели как да разбъркат човешката кръв така, че да отделят от нея плазмата, която после използвали, за да направят своите отровни стрели още по-смъртоносни?

- Но как биологично оръжие отпреди повече от две хиляди години би могло все още да е жизнеспособно?

- Ще се изненадате колко дълъг е животът на древните смъртоносни отрови. Служители на музея „Виктория и Албърт“ съвсем на скоро открили, че върховете на няколко индийски стрели от колекцията им са покрити със смъртоносни вещества, които са запазели действието си до днес, повече от хилядолетие. Дори въпросната субстанция, за която говорим, да притежава известна летливост, стига да бъде съхранена в анаеробно вещество като меда например - нещо, което е било добре известно в древността - или пък затворена в контейнер, изработен от непропусклив материал като фаянс, злато или стъкло, тя може да запази смъртоносните си качества и да бъде опасна и в наши дни.

Ако Емир се беше занимавал с някакво древно биологично оръжие, вече ставаше болезнено ясно защо се е обърнал към Джилиън Алкът за помощ.

- Как тези отрови са се съхранили, всъщност не е от значение - продължи тя. - Същественото тук е, че по някаква причина историците твърде често подценяват умението на древните народи да манипулират природата. Те са по-склонни да вярват, че по време на битките си воините са се придържали към някакви високи морални принципи, но това просто не е вярно. Древният свят е бил пълен с ужасяващи предшественици на днешните сложни химически и биохимични оръжия - от огнепръскачките и възпламенителните устройства до отровните газове и радиоактивните бомби. И са правили всичко това без помощта на съвременната наука.

- Склонен съм да приема - отговори Харват, - че са боравели с химическо и биологическо оръжие, но какво общо има това с работата на Емир?

- Имате ли познания в областта на ислямската наука? - поинтересува се Джилиън.

- Ако имате предвид състоянието на науката в ислямските страни, не ми е известно много.

- Не говоря за това. В контекста на дейността на Емир Токай понятието “ислямска наука” се отнася до доста странен хибрид между съвременната наука и ислямския мистицизъм на мюсюлманските фундаменталисти.

При споменаването на мюсюлманските фундаменталисти Харват се наведе по-напред и се заслуша още по-съсредоточено. Тя бе заговорила на неговия език и най-сетне започваше да свързва нещата.

- Много от хората, свързани с работата на Емир в института, са ислямски учени - продължи Джилиън. - Те са убедени, че в неща като вируса Ебола, едрата шарка и атомната енергия се съдържат мощни невидими духове, наречени „джинове“.Смятат, че тези джинове могат да бъдат управлявани посредством тайни познания, които могат да бъдат почерпени от Корана. Запленени са от митовете за кутията на Пандора и демоните на чумата, които цар Соломон уж впрегнал, за да построи великия храм в Йерусалим, и които после зазидал в основите му.

- Всичко това звучи доста чудато - вметна Харват.

- Така е - съгласи се Джилиън. - Особено за западния ум, но може да се подложи на щателна проверка. Има много фундаменталисти, особено в Арабския свят, които са напълно обсебени от идеята да впрегнат мощта на древните биологични оръжия. Според тях, колкото по-старо е едно оръжие, толкова по-силен е джинът в него. Плашещото е, че са се вманиачили на тема древни оръжия и от десетилетия насам се впускат в експедиции в стил Индиана Джоунс.

- Ефектът Давид - констатира Харват.

- Именно - потвърди Джилиън. - Сценарий, според който един сравнително маловажен играч с достъп до необходимата технология е способен да нанесе тежки щети на много по-голям неприятел, който в нашия случай са враговете на радикалния ислям.

- Ако Емир и неговият екип не са разработели сами това нещо, как е възможно то да поразява само немюсюлмани? Преди две хиляди години още не е имало мюсюлмани.

- Не зная - отговори Джилиън. - За съжаление така и не вникнах достатъчно дълбоко в работата на Емир, за да разбера.

- Казахте, че има свидетелства отпреди повече от две хиляди години за биологично оръжие, подобно на това, за което говорим днес. Къде могат да бъдат намерени тези свидетелства?

- В книга наречена „Артхашастра“. Написана е в Индия през четвърти век преди новата ера и призовавала царете да загърбят съвестта си и свободно да прилагат чудовищни методи, за да си осигуряват победа срещу враговете. Освен това съдържа стотици рецепти за токсични оръжия, както и безброй указания за провеждане на безмилостни, нетрадиционни военни действия.

- Така ли сте помагали на Емир?

- Да, опирах се на познанията си по палеопатология - наука, занимаваща се с болестите в древността, за да му помогна да установи с какво си има работа.

- Върху това ли е смятал, че работи? Върху болест от древността?

- Имаше някои подозрения. До него бяха стигнали достатъчно слухове, че някои хора, свързани с института, са търсили древни биологични оръжия. Беше наясно, че има такава вероятност.

- А вие? - попита Харват. - Какво си мислехте вие?

- Дали съм мислила, че е възможно? Да, смятах, че има голяма вероятност. Всъщност в „Артхашастра“ имаме точно описание на този случай, когато мозъкът на жертвата се втечнява до черна слуз и излиза през ноздрите.

Харват бе заинтригуван, но зад всичко това усети едно „но“.

- Но?

- Но останалите симптоми, регистрирани в Асалаам - непоносимостта към светлина, вода и силни миризми, отвращението на пациента от собственото му отражение и тъй нататък - нищо от това не се вписва в картината.

- Дали екипът на Емир не е разработил някаква добавка?

Джилиън поклати отрицателно глава.

- От това, което зная, мога да съдя, че мистериозното оръжие е било открито и екипът на Емир е бил отговорен за пускането му в циркулация, а не за усъвършенстването или модифицирането му.

Този път Харват не се съгласи.

- Какво? - попита Джилиън.

- Трудно ми е да повярвам, че Емир не е знаел с какво си има работа.

- Според него самия, той и колегите му са били заблудени. Дали са им проби от оръжието, като са им казали, че това е разработка на Запада и че има голяма опасност да бъде използвано срещу мюсюлмани някъде по света. Не са имали представа, че е точно обратното. Емир Токай е порядъчен човек.

- Ако питате мен, това още не е доказано - отговори Харват.

- Между другото, какво са се надявали да получат в работата си с оръжието?

- Явно са търсели възможност за изкуствено заразяване с цел изграждане на резистентност. Екипът на Емир е трябвало да открие начин да защити мюсюлманите от оръжието

В ума на Харват проблесна мисъл.

- Тогава тази зараза не е била разработвана да убива немюсюлмани, а да покосява всеки, който не е ваксиниран срещу нея.

- Ваксинирането в строгия смисъл на думата може да не е същинският метод на действие - каза Джилиън, - но мислите в правилна посока.

- Какво още можете да ми кажете? Трябва да разбера повече особено за „Артхашастра“. Може би в книгата има отговор - формула или противоотрова, която можем да използваме.

- Това е много сложна книга.

Харват тъкмо щеше да възрази, че явно не е чак толкова сложна, щом група от побъркани учени фундаменталисти са открили начин да я дешифрират, когато телевизорът на бара отново прикова вниманието му. Няколко от редовните клиенти се бяха събрали пред екрана, за да изгледат последните новини около престрелката в „Харви Никълс“.

- Не мърдайте - каза той. - Връщам се веднага.

Той тихо се приближи, застана зад групата посетители в предната част на кръчмата и изгледа репортажа, в който се съобщаваше за трима загинали при инцидента в скъпия универсален магазин в Найтсбридж, като единия е бил лондонски полицай извън дежурство. После репортерът премина към видеоматериала от охранителните камери на магазина, които показваха стрелеца в действие. Сякаш историята от пазара Ал Карим отново се повтаряше. Цялото внимание беше фокусирано върху Харват, а Халид Аломари не се виждаше никакъв. Единственият плюс бе, че нито една от снимките не бе уловила напълно лицето на агента. Не че имаше значение, Според репортера, свидетелите вече работели с художниците в полицията върху скицирането на портрета на заподозрения и всички били уверени, че съвсем скоро ще разполагат с фоторобот. Това, което имаха обаче, бяха няколко снимки на жена, вероятно похитена от единия от стрелците. Харват изгледа поредицата от кадри, на които съвсем ясно се виждаше лицето на Джилиън.

Той бързо се върна на масата и седна така, че тя да не се вижда от предната част на заведението, след което попита:

- Как платихте сметката си в кафенето на „Харви Никълс“? В брой? С чек? С кредитна карта? Какво използвахте?

- Платих в брой - отвърна Джилиън. - Какво има?

- Добре. Това означава, че не разполагат с името ви. Поне за сега?

- Кой не разполага с името ми?

- Полицията. Току-що излъчиха снимки от охранителните камери на магазина. Явно не могат да преценят дали съм ви отвлякъл, или сте била моя доброволна съучастничка.

- Съучастничка в какво?

- В престрелката. Загинали са трима души. Един от тях е бил полицай извън дежурство.

Джилиън не знаеше какво да каже.

- Вие ли го застреляхте?

- Не, естествено.

- Откъде сте толкова сигурен?

- Защото - отвърна Харват - зная в кого се целех.

- В Халид Аломари.

- Именно.

- Това вече е прекалено - сряза го Джилиън. - Трябва да отидем в полицията. Веднага.

- Вече ви казах. Не мога да отида в полицията. Вие също. Няма време.

- Ако Аломари е бил в магазина, те ще разполагат и с негови снимки.

- Той е професионалист. И да разполагат с нещо, няма да е кой знае какво.

- Но все ще е нещо. Някакво начало. Може да ни помогнат да го открием.

- В този момент Халид Аломари е последното нещо, което ме тревожи. Трябва да стигна до истината за това как действа тази болест и как и къде Ал Кайда смята да я използва. Няма да успея без вашата помощ. Трябва да узная повече за това в какво е бил ангажиран Емир.

Джилиън съзнаваше, че трябва да направи нещо. Тя можеше да се окаже единствената надежда за Емир. Най накрая наруши мълчанието си:

- Не съм човекът, с когото трябва да говорите.

- Напротив. Вие сте човекът, с когото Емир е поддържал връзка извън института.

- Но не съм най-подходящата.

Харват впери поглед в нея.

- Ако смятате, че е разговарял с още някого, трябва да ми кажете. Всеки такъв човек може да е в голяма опасност в момента.

- Съмнявам се - възрази Джилиън. - Нищо не ги свързва с него. Емир дори не знаеше, че обсъждам работата му с други хора.

- Вие? С кого сте я обсъждали?

Джилиън не отговори веднага.

- Двама души, които знаят за тези неща много повече от мен.

- Други палеопатолози?

- Те бяха мои преподаватели в университета. Ванеса и Алън Уитком.

- Къде мога да ги открия? - поинтересува се Харват.

- В Дърам, на около пет часа северно оттук. Имате ли кола?

Харват поклати глава.

- Тогава май ще се наложи да поостанем заедно още известно време.