Ответен удар

Глава 29

„Кепитъл Грил“

Вашингтон, окръг Колумбия

Хелън Ремингтън Кармайкъл си проправи път през претъпканата бирария и завари председателя на Националния комитет на Демократичната партия Ръсел Мърсър седнал на обичайната маса зад огромен бифтек и още по-голяма чаша пино ноар от винарната „Арчърм Съмит“.

- Хелън - поздрави я мъжът. Той надигна едрото си тяло, за да посрещне неочакваната си гостенка. - Много се радвам да те видя.

- Спести си любезностите, Ръс. Опитвам се да се свържа с теб от два дни.

- Бях малко зает.

- Виждам - подметна Кармайкъл, оглеждайки трите привлекателни млади жени, седнали на масата му. - Нека позная. Допитваш се до общественото мнение?

Мърсър подуши опасността от скандал. Последното, което му трябваше сега, бяха свидетели.

- Сметката ми на бара би трябвало да е още открита - каза той, като стана и учтиво отпрати жените от сепарето си. - Ще извикам като свършим.

Когато момичетата се отдалечиха с походката на модели, Кармайкъл се настани на масата и щракна с пръсти към най-близкия сервитьор.

- Леденостудено мартини „Кетъл Уан“, много мръсно, с много маслини. Когато сервитьорът се изгуби от поглед, тя съсредоточи целия си тъмен гняв върху Мърсър. - Като гледам събеседничките ти, явно им се плаща на час , така че ще бъда кратка.

- Няма да удостоя с отговор тази забележка - отвърна председателят на Националния комитет на Демократическата партия.

- Тогава да видим какво ще удостоиш с отговор. Чух, че си имал много откровена среща в Белия дом с Чък Андерсън.

- Така е.

- И си му казал, че демократите няма да ме включат в листата си.

- Точно това му казах.

- Как смееш! - изсъска тя.

Мърсър се наведе над масата и закова очи в нейните.

- Слушай ме внимателно, Хелън. Поведението ти на мъжемелачка може и да е очаровало гласоподавателите в Пенсилвания, но сега си във висшата лига, където играем по други правила. Ако искаш партията да издигне кандидатурата ти, трябва да я заслужиш. Не можеш просто да цъфнеш наперена на масата ми, да обиждаш гостите ми и да настояваш да ти поднеса номинацията на тепсия.

Кармайкъл се възмути.

- Партията не е под твоя контрол, Ръс. Необходим ни е силен кандидат за вицепрезидент, а няма по-силна кандидатура от моята.

- Така ли мислиш? - парира я Мърсър. - А според мен сенатор Коуда от щата Мейн би се представил доста добре на изборите.

- А ако негодниците имаха криле, целият проклет град щеше да е летище - тросна се тя, като извъртя очи нагоре. - Виж, Коуда може и да е добър, но аз съм по-добра и ти го знаеш, по дяволите.

- Е, и? Не си го заслужила.

- Не съм го заслужила ли? Как смееш да твърдиш, че не съм го заслужила? Съдрах се от работа заради партията!

- Усилията ти не са останали незабелязани.

- Тогава как можеш да твърдиш, че не съм заслужила да бъда в листата?

- Не си се потрудила достатъчно - отговори Мърсър, като протегна напред едната си ръка и я потупа с дланта на другата. - На никого не му пука какво си направила за щата Пенсилвания. Ако не беше мъжът ти, нямаше изобщо да стигнеш дотук. Да не говорим за скапания ти публичен имидж. Половината от американските гласоподаватели - по дяволите, дори половината от твоят електорат - те мислят за бясна лесбийка-мъжкарана, а другата половина смятат, че единствената причина да заемаш сенаторския пост е, че чрез него подпомагаш бизнеса на съпруга си. Това не печели поддръжници, не и там, където са ни най-нужни.

Кармайкъл изчака сервитьорът да остави мартинито ѝ и да се оттегли и едва тогава отговори:

- От известно време насам сътрудниците ми ме убеждават да поработя върху публичния си имидж и, признавам, до момента не съм предприела никакви мерки, но мога да се променя. Дори ще наема външни консултанти, ако трябва. Ще направя всичко необходимо. Искаш да посмекча подхода си? Готово. Само не ме зачерквай от списъка с кандидати за изборната листа.

Тази жена беше невероятна. Абсолютен хамелеон. В един момент се държеше като абсолютна кучка, а в следващия като героиня от Дикенсов роман: „Моля ви, сър, може ли още малко?” Мърсън обаче не беше вчерашен. Политическата амбиция се проявяваше във всякакви форми. Щом Хелън Кармайкъл искаше толкова много да издигнат кандидатурата ѝ, щеше да се наложи да се потруди за това и Мърсър знаеше точно как да я накара. Независимо дали щяха да я включат в листата или не, ако Националният комитет на демократите успееше да я държи в бойна форма, сенатор Кармайкъл можеше да обстрелва кораба на републиканците така яростно, че щабът на президента Рътлидж да не успява да изтребва водата.

Мърсър се настани удобно в сепарето, взе чашата си с вино и каза:

- Може да измислим нещо. Кажи ми какво става с твоите изслушвания?