Ответен удар

Глава 81

Хотел ,,Уестин Ембаси Роу”

Вашингтон, окръг Колумбия

Ако тонът на съобщението му, че има повод за празнуване, не беше успял да провокира интереса на сенатор Кармайкъл, то изборът на Брайън Търнър на четиризвезден хотел за следващата им среща определено трябваше да предизвика желаната реакция. За по-голям разкош нае луксозния апартамент на осмия етаж, в който беше израснал бившият вицепрезидент Ал Гор, чийто баща е бил сенатор, а собственик на хотела е бил техен братовчед. Той се надяваше тя да долови символизма на обкръжаващата ги обстановка.

Брайън подрани, за да се регистрира и да се увери, че стаята е в идеален ред, след което слезе да изпие един коктейл в салона на хотела. Макар че можеше да обърне и трето мартини, той удържа на обещанието, което бе дал пред самия себе си, да спре след второто. Сенаторът не беше доволна от състоянието, в което го беше заварила при последната им среща, въпреки че значително поомекна, щом и даде информацията, от която се нуждаеше. Брайън знаеше, че и сега няма да е по-различно, особено предвид бомбата, която се канеше да пусне, но му се искаше да е с ясен разсъдък, докато го прави. Познаваше Хелън, тя щеше да е в настроение за шампанско и сигурно щеше да иска да прекара час-два в кревата, преди да хукне с досието за нелегалния оперативен отряд, което той лично беше съставил.

Кармайкъл се появи и държанието ѝ беше изключително делово.

- Дано имаш нещо важно, че да ме измъкнеш от офиса ми по средата на деня - каза тя, като профуча покрай младия служител на ЦРУ и влезе в луксозно обзаведения апартамент.

- И на мен ми е приятно да те видя - каза той и затвори вратата след нея, след което отиде до минибара. - Какво ще кажеш за едно питие?

- След четиридесет и пет минути имам парламентарно гласуване, Брайън. Да преминем по същество. Кажи ми защо съм тук.

Беше истинска мъжемелачка, но можеше да го вкара във висшата лига, затова той отвърна:

- Мислех, че ще проявиш малко благодарност към човека, който се кани да ти поднесе вицепрезидентския пост на сребърна тепсия.

- За какво говориш?

- На писалището - отговори той и кимна с глава към една кутия, опакована като подарък.

Кармайкъл отиде при кутията, махна червената сатенена лента, после свали капака. Вътре лежеше обикновен хартиен плик.

- Какво е това?

Търнър взе менюто за обслужване по стаите и го отгърна на листа с вината.

- Отвори и виж - каза той през рамо.

Сенаторката седна на бюрото и се зачете.

- Казах ти, много съм добър в работата си.

- Брайън, не си просто добър. Направо си невероятен. Джек Рътлидж ще отпраши от Белия дом с такава скорост, че ще остави следи от гуми по авеню ,,Пенсилвания”.

- Какво ще кажеш за шампанско? Да се обадя ли да донесат една бутилка?

- Обади се и поръчай каквото искаш.

- Нека е ,,Кристал” - каза Търнър и взе телефона, за да направи поръчката.

Кармайкъл продължаваше да чете.

- Тук има толкова много, че мога да инициирам изслушвания за двайсет години напред. - Сенаторката беше така развълнувана, че едва се сдържаше. - Ще ми отнеме дни, докато реша дали да хвърля цялата бомба, или да пускам по чаена лъжичка, докато се натрупа такава критична маса, че Рътлидж и хората му да започнат да се избиват за това кой пръв да напълни ваната и да вземе бръснарските ножчета.

В мига, в който се беше натъкнал на информацията, Търнър смяташе, че мястото му в кабинета на Кармайкъл е почти сигурно. Но сега, когато тя остави папката настрана и започна да се приближава към него с червената сатенена лента, висяща съблазнително от ръката ѝ, той разбра, че позицията му е вързана в кърпа.

- Когато пресата ме попита от къде имам информацията - каза тя и започна да му разкопчава колана, - как да им обясня своите неочаквани разкрития?

- Ще кажеш, че са дошли от източник, на когото му е писнало да вижда как Джак Рътлидж злоупотребява с бюджета на страната и най-скандално пренебрегва Конституцията и законите, които правят Америка велика.

- Голям залък лапни… - подхвана Кармайкъл, която вече беше коленичила и разкопчаваше ципа му.

През това време от другата страна на линията се разнесе гласът на операторката от рум сървиса. Търнър обеща да ѝ се обади по-късно.

В съседната стая един от наблюдаващите агенти на ФБР, седнал до Гари Лоулър, махна слушалките от ушите си, отдалечи се от монитора и заключи:

- Сега вече скандалът е пълен. Имаме си и ,,дълбоко гърло”.