Ответен удар

Глава 82

Рияд, Саудитка Арабия

За да не кацнат на търговското международно летище ,,Крал Халид”, където бяха длъжни да преминат митническа проверка, Харват получи инструкции да се насочат към военновъздушната база ,,Рияд”.

Докато самолетът захождаше към пистата, Харват погледна през прозореца до себе си. Въпреки всички неприятности, свързани със Саудитска Арабия, той не можеше да не се възхити на столицата и. В превод от арабски ,,Рияд” буквално означава ,,градините” и това име много и подхождаше. Разположен в долината Ханифа на Централната провинция, това не бе град на пясъците, както мнозина го обрисуваха. Беше потънал в тучна зеленина и изобилстваше от красиви паркове. Основан като древна крепост по протежение на историческия търговски път между Иран и свещения град Мека, местоположението му, подобно на повечето големи градове в Саудитска Арабия, било избрано поради близостта на източник на прясна вода. Харват се зачуди дали тази вода има нещо общо с онова, което издирваха.

След като самолетът кацна, пилотите рулираха до голям заслон и изключиха двигателите. Макар да бяха на сянка, когато Харват отвори предната врата и спусна стълбата, зноят отвън ги блъсна в лицето като нагорещена пещ. Температурата със сигурност надвишаваше 43 градуса по Целзий.

,,Лято в пясъка на детската площадка”, помисли си Харват, когато с Джилиън слязоха по стълбите и се запътиха към очакващата ги тойота модел ,,Ленд Крузър”. Обстановката го подсети за всички отвратителни климатични условия, които беше принуден да изтърпи като тюлен. Операциите в тази част на света определено не му липсваха.

Когато наближиха колата, първото, което Харват забеляза, беше редицата от дупки от куршуми по задната част на каросерията. Прокарвайки пръст през тях, той се опита да прецени калибъра на патроните.

- Отнесох няколко изстрела от АК-47, докато идвах насам - отбеляза шофьорът, който заобиколи колата, за да ги посрещне.

Беше облечен в традиционната, приличаща на нощница, арабска дреха, наричана „дишдаша“. Когато отметна карираната куфия от лицето си, двамата видяха, че е американец.

- Чип Рейнълдс - каза той и протегна ръка.

Харват и Алкът се представиха на свой ред, след което Рейнълдс отвори задния капак на тойотата и измъкна две пазарски чанти.

- Донесъл съм ви дрехи за преобличане. Местните са станали малко неспокойни, тъй че колкото по-малко приличате на чужденци, толкова по-добре за всички ни.

- Ами това? - попита Харват, откривайки вътрешната част на якето си, където беше прибрал пистолета си ,,Хеклер и Кох” 40-ти калибър. Дори и да успееше да го скрие под традиционната дишдаша, което беше малко вероятно, щеше да се наложи да вдига цялата роба, за да стигне до него. Нямаше да се получи.

Рейнълдс се порови из вещите в багажника на ленд крузъра и измъкна малко куфарче с надписи на арабски, което се използваше за носене на части от Корана, известни като джуз, и което щеше да побере идеално оръжието на Харват.

На Рейнълдс не можеше да му се отрече, че беше съобразителен човек и беше помислил за всичко.

- Леле, как хващаш окото - пошегува се Рейнълдс, щом Джилиън се настани на задната седалка. - Ще разбиеш много тук с тези твои очи. Щом Харват навлече дишдашата си, а Джилиън - дългата до глезените черна абая, заедно с дълъг никаб, откриващ само очите и, бяха готови за тръгване.

На Харват не му допадна фриволният маниер на американеца и прехвърли разговора към най-неотложните теми.

- Откъде познавате Гари Лоулър?

Рейнълдс превключи на скорост и потегли към главния вход на въздушната база.

- С Гари служехме заедно във военното разузнаване. После той беше назначен във ФБР и приблизително по същото време аз постъпих на работа в ЦРУ.

- Как се озовахте тук?

- Близкият изток беше оперативната ми зона. Научих арабски и фарси, освен това тук много ми харесваше, особено в Саудитска Арабия.

Гари каза, че работите като консултант по сигурността в компанията ,,Арамко”. Сигурно ЦРУ много съжалява, че е изгубило такъв опитен кадър като вас.

- С положителност, но цял живот съм служил на родината си. Върша сегашната си работа предимно заради парите и не виждам нищо срамно в това. Защо да не се замогна през последните останали ми активни години?

Човекът имаше право Щом излязоха от военновъздушната база ,,Рияд”, Харват попита:

- Не ви упреквам, но не ви ли липсва понякога?

- Кое? Работата в ЦРУ?

Харват кимна с глава.

- В началото - да, липсваше ми. И то много, но беше неизбежно. Управлението нямаше да ме държи на работа вечно. С какво трябваше да се захвана? Да инвестирам в реактивна инвалидна количка, за да гоня лошите ли? Ако има нещо, което съм осъзнал, то е, че в живота постоянно се случват промени, а стресът идва от опитите да ги избегнеш. Мисля, че това е най-големият урок, който научих, след като изгубих жена си. Оказваше ми голяма подкрепа, щом станеше въпрос за кариерата ми, макар да знаех, че не ѝ харесва особено. Заплащането не беше най-доброто, отсъствах от къщи непрекъснато, но съзнавах, че за мен това е нещо повече от работа. Разбирате ли какво искам да кажа?

- Да - отвърна Харват. - Напълно.

- Женен ли сте? - попита Рейнълдс.

- Не.

- Приятелка?

Харват трябваше да помисли, преди да отговори.

- Не съвсем.

- Е, ще ви дам един безплатен съвет. Де да можеше някой да ми го каже навремето. Единствената любов, която беше по-силна от тази към родината ми, беше любовта към жена ми. Нямаше да бъда и половината от това, което съм днес, ако не беше тя. Мнозина от нашия бранш избират кариерата пред това да имат семейство, но лично аз мисля, че това са пълни глупости. Просто бягат от отговорност. Дори да си скъсваш задника, за да защитаваш живота и свободите, това не значи, че нямаш право да се стремиш към собственото си щастие. Разковничето обаче е да намериш подходящия човек.

- Ето това вече е приказка - каза Харват, като се зачуди дали доктор Фил знае, че някой в Саудитска Арабия краде теориите му.

- На колко години сте? Към трийсет и пет?

- Там някъде.

- Ожених се точно на тази възраст, но бях на косъм да се откажа. И щях да направя колосална грешка. Искам да кажа, не допускайте кариерата да ви пречи да постигнете онова, което искате от живота.

- Ще го имам предвид - отвърна Харват, макар да знаеше, че кариерата му беше единственото нещо, към което винаги бе имал осъзнат стремеж. Той не виждаше нищо отвъд работата си. Дори не беше правил опити за това, докато по неволя не се беше изправил пред въпроса какво би представлявал животът му без нея. Рейнълдс беше интересен тип. За разлика от Рейбърн, който беше изгонен от държавна служба и беше изгонен от държавна служба и беше попаднал в частния сектор не по свое желание, бившият агент на ЦРУ беше избрал да напусне сам и да се захване с частен бизнес след дълга и явно удовлетворяваща кариера. Нещо повече, Рейнълдс някак си бе успял да изгради богата и пълноценна връзка - нещо, което Харват все още не постигаше. Докато го слушаше, се замисли, че може би не жените, а той самият беше саботирал връзките си.

След още известно време усети, че си е позволил да се отплесне от главната си задача и отново се опита да върне разговора в нужното русло:

- Защо не поговорим за обстановката?

Тъй като времето беше от изключително значение, Рейнълдс избегна всякакви обиколни маршрути, излезе на главното шосе за Рияд и натисна педала на скоростта.

- За ставащото в града ли?

- Да.

- Видяхте ли „вентилационните отвори” по каросерията на колата ми?

- Трудно е да не видиш толкова много дупки - отвърна Харват. - Казахте, че местните са станали неспокойни?

- Моллите са докарали много от набожните мюсюлмани, особено младежите, до състояние на ярост.

- Заради какво? - попита Джилиън от задната седалка.

- Твърдят, че под американски натиск кралското семейство е наредило на полицията да вземе решителни мерки срещу всички войнстващи ислямисти и дори срещу по-умерените от тях.

- Определено има известен натиск - вметна Харват, - но той не идва от страна на Америка.

- Такова е положението. Изглежда, кралското семейство играе по свирката на онзи тип Калъчкъ, без да го осъзнава. Арестуват активисти на всяка крачка и надясно.

- Защо?

- Явно вярват, че е много вероятно да кроят преврат.