Ответен удар

Глава 1

Лахор, Пакистан

Година по-късно

Тесните улички на стария град представляваха една от най-западналите дупки на планетата. Мръсотията, мизерията и отчаянието съпровождаха ежедневно живота на най-низшата прослойка на пакистанското общество - затъналите в нищета мюсюлмани пенджабци. По-дребни и по-мургави от останалото население на Лахор, най-щастливите сред тях бяха обречени да прекарват дните си във вцепеняващ ума черен труд, а останалите се озоваваха на улицата и се присъединяваха към редиците на джебчиите, просяците и бездомниците. Тяхното положение беше една от мръсните малки тайни на исляма в тази част на света. Мисълта за това обръщаше стомаха на мъжа, седнал в крадената тойота корола, паркирана пред гробницата на Мохамед Икбал - поет и идеолог на съвременен Пакистан.

За набожен човек като него беше унизително да вижда как обещанията за Мюсюлманското братство бяха непостижими за пенджабците. Пакистан представляваше една лицемерна бъркотия от класово разделение и най-категоричното потвърждение за това беше положението на жените. Като изключим щастливките от привилегированите класи, които участваха в консултантски организации, управляваха благотворителни фондации, пишеха романи и пиеси и дори заемаха символични позиции в кабинета на генерал Мушараф, останалите бяха подложени на ежедневен битов тормоз, групови изнасилвания и убийства от страна на плиткоумни мъже, парадиращи с любовта си към Аллах и отдадеността си на мюсюлманската вяра. Безброй пъти мъжът си беше пожелавал главната мишена на неговия работодател да бъде Пакистан, но това не ставаше никога. Колкото и ужасна да беше тази страна, имаше една друга, която в много по-голяма степен бе обладана от злото и която се нуждаеше много повече от един всемогъщ, пречистващ удар.

Неговият обект излезе точно навреме от сградата, намираща се на отсрещната страна на улицата. Всяка сряда, в едно и също време, като по часовник, нисичкият професор от най-старото и най-голямо висше учебно заведение в Пакистан - Пенджабския университет - отиваше да обядва в стария град. Той беше последователен човек и имаше строги навици - черти на характера, които му бяха послужили изключително добре в научната работа, но скоро щяха да станат причина за неговата гибел. Щом професорът отключи веригата на малкия си мотоциклет и се вля в уличното движение, наемният убиец остави вестника, който се преструваше, че чете, и запали двигателя на колата.

На две пресечки от университета професорът все още не забелязваше крадената тойота, която го следваше. Но това скоро щеше да се промени. Наближавайки едно оживено кръстовище точно преди университетския комплекс, той погледна в огледалото си за обратно виждане и видя как една синя кола ускори, сякаш за да го изпревари, но после внезапно зави надясно и го блъсна.

Случайните очевидци се разпищяха от ужас, виждайки как мотоциклетистът без каска пада на платното и ускоряващата тойота го влачи повече от половин пресечка, преди да пусне обезобразеното му безжизнено тяло на улицата.

На миля и половина от международното летище на Лахор убиецът изостави крадената кола и измина останалото разстояние пеша. Щом се разположи на седалката в първа класа на самолета, той извади едно похабено издание на Корана от горния си вътрешен джоб. След като прочете шепнешком няколко молитви, разгърна задната корица на книгата и измъкна списък с шифровани имена, скрит под окъсаната подвързия. Сега, когато се беше погрижил за учения от Пенджабския университет, му оставаха само още двама.