Ответен удар

Глава 50

Хотел ,,Уошингтън Плаза”

Вашингтон, окръг Колумбия

Брайтън Търнър беше прекарал достатъчно време в ЦРУ, за да е наясно, че вероятно не е много добра идея да продължи да се вижда с Кармайкъл в своя апартамент. Най-разумно беше да не се срещат на едно и също място повече от един път. Трябваше да избере хотел, който позволяваше на сенатора да се качи в стаята му дискретно от гаража, за да не я видят от фоаето. Елегантният и все пак поносим за джоба му ,,Уошингтън Плаза" беше идеален за това. Ако след срещата им Кармайкъл решеше, че още е в плен на страстта, можеха да прекарат вечерта заедно и да си поръчат рум сървис, а по-късно отново да се измъкне през гаража, без никой да разбере. Ако не ѝ се оставаше, Търнър пак можеше да се възползва от великолепния апартамент с гледка към един от най-хубавите басейни на открито в окръга и да се завърти в нашумелия модерен бар на ,,Плаза”- едно от най-добрите места в града за сваляне на млади мацки.

Пристигна доста преди сенатора и реши да убие оставащото му време във въпросния бар, който се намираше на долния етаж. Поръча любимото си питие - двойно мръсно мартини с водка ,,Абсолют" и много маслини - облегна се на стола и се заслуша в музиката, която долиташе от колоните над главата му. Беше парче от негов любим албум - ,,Майчина връзка" на легендарната фънк група „Парламент". Бог му беше свидетел, че мразеше Вашингтон. Но в подобни моменти, вдъхновен от докосването до култура, си мислеше, че почти си заслужава да живее в този безличен град.

Тъкмо беше преполовил третото си мартини, когато се сети да погледне часовника на ръката си и осъзна, че е изгубил представа за времето. Хвърли една петдесетдоларова банкнота на масата, изхвърча от бара и хвана асансьор до своя етаж.

Докато вратите на асансьора се отваряха, той се молеше Кармайкъл да не го чака в коридора и слава богу тя още не беше там. След като отключи стаята си, Търнър имаше време колкото да пусне една вода и да изплакне устата си с ароматизирана вода ,,Листерин” от хотелското шишенце в банята, преди да чуе познатото почукване на вратата си.

- Добър вечер, Хелън - усмихна се той и въведе Кармайкъл в стаята.

- По дяволите, Брайън, какво става? - отвърна тя, докато той затваряше вратата. - Мислех, че общуваме само с имейли отсега нататък.

Търнър не се почувства засегнат и усмивката не слезе от лицето му:

- При нормални обстоятелства - да, но тази вечер имам за теб нещо специално.

Кармайкъл не пожела да седне на стола, който ѝ предложи младият ѝ любовник, и остана да стърчи в средата на стаята.

- Е, какво има?

- И целувка ли няма да получа? - каза Търнър, протягайки жално ръце под въздействието на погълнатия алкохол. - Започвам да си мисля, че вече не се интересуваш от мен.

- Пиян ли си? - попита го строго тя. - Мамка му, не е за вярване! Домъкнах се чак дотук, а ти си се накъркал.

- Хелън, моля те - натърти Търнър, поклащайки глава малко повече, отколкото бе необходимо.

- Какво ми се молиш? - сопна се тя. - Защо съм тук, Брайън?

Търнър отново се усмихна и поклати тялото си в импровизиран танц.

- Защото открих нещо, което ще бъде последният гвоздей в ковчега на Скот Харват. Наречи го смъртоносен удар.

Кармайкъл, която се канеше да си тръгне, реши да изчака и да изслуша младия служител на ЦРУ. Тя седна на ръба на огромното легло и кръстоса крака.

- Е, какво имаш за мен?

Търнър вдигна показалец, сякаш казваше: ,, Ей сега се връщам" и изчезна в малкия коридор, където бяха банята, гардеробът и сейфът на стаята. Миг по-късно се появи отново, размахвайки тънка папка.

- Казах ти, че все отнякъде ще изскочи доказателство.

- Доказателство за какво? Кармайкъл не можа да повярва на ушите си.

- Какво си открил?

- Рапорти за предприети акции - обяви той гордо, като и подаде досието. - Рапорти за ,,черни" нелегални операции, които уж никога не са извършвани.

- Как се добра до тях? - попита сенаторът, като разлисти страниците. - Никой не оставя такава секретна информация на показ.

- Изобщо не беше на показ - отвърна наперено Търнър. Той правеше каквото бе необходимо, за да си осигури позиция в кабинета ѝ. Доказваше, че е незаменим. - В общи линии, всичко се свежда до това да имаш необходимия достъп и знания. Достатъчно дълго съм бил в ЦРУ, за да се сдобия и с двете.

Сенаторът се опита да прикрие възбудата си от това, че разполага с толкова ценна информация. Докато продължаваше да чете, попита:

- И Скот Харват е играл някаква роля в тези неофициални акции?

- Споменава се човек, за когото съм сигурен, че е Харват - отговори Търнър.

- А президентът? Можем ли да го свържем с някоя от операциите?

- Още не - отвърна човекът от ЦРУ, - но щом вкарам Харват в общата картина, мисля, че и президентът ще изплува.

- Колко време ти трябва?

- Ако нещата продължат да вървят по план, мисля, че е въпрос на дни. Може би до края на седмицата.

Сенаторът се замисли за медиите, за инициираните от нея изслушания и своето изявление, с което щеше да съобщи, че и на президента, и на началника на канцеларията му са връчени призовки. Тази допълнителна информация беше именно онова, на което бе разчитала.

- Направи каквото се налага. И действай бързо.