Ответен удар

Глава 92

Докато безжизненото тяло на Калъчкъ се премяташе през парапета и падаше долу, ръката му изпусна дистанционния детонатор. Устройството издрънча върху металната платформа до принц Хамал, който се бе вкопчил в краката си, превит от болка. Смъртта със сигурност бе за предпочитане пред онова, което го очакваше, ако попаднеше ръцете на баща си. Познаваше достатъчно добре престолонаследника. Единствената причина Харват да не го убие беше, че баща му искаше да го направи собственоръчно.

Хамал с усилие отдели ръце от кървавите си колене и се пресегна към детонатора, при което американецът стреля два пъти в лявото му бедро. Докато изкачваше с мълниеносна бързина стълбите до наблюдателната площадка, Харват извика:

- Само да мръднеш и с един милиметър, следващият ти куршум ще попадне в топките ти!

На Хамал му беше безразлично. Животът му и без това бе свършил. Протегна ръка и стигна до детонатора в очакване на пронизващата болка, която трябваше да усети от оловото в слабините си, но изстрел така и не последва. Вместо това усети тежестта на американеца върху гърба си.

Харват сграбчи китката на Хамал и я удари неколкократно в металната решетка, за да освободи детонатора. После търкулна принца по гръб, стисна го за гърлото и каза:

- Дадох дума пред баща ти да не те убивам, но друго не съм обещавал. Как планирахте да ликвидирате лидерите на уахабитите?

Хамал се насили да се изсмее и се изплю в лицето на Харват.

Агентът избърса буза в рамото си, опря дулото на картечния си пистолет в левия показалец на принца и повтори въпроса си:

- Как ще умрат?

Хамал отново се изплю в лицето му, Харват дръпна спусъка и отнесе пръста му.

Младежът се разкрещя, а американецът премести дулото и го опря в показалеца на дясната му ръка.

- Патроните ми са повече от частите на тялото ти, Хамал. Можем да прекараме тук цял ден и, вярвай ми, ще спазя обещанието си пред баща ти и ще запазя живота ти, но на теб ще ти се иска да си мъртъв.

Хамал отново го заплю, но Харват се сдържа и не гръмна пръста му. Вместо това продължи:

- Знаем, че хората ти ще се дегизират като гвардейци. Въпрос на време е да ги пипнем. Всеки в двореца ги издирва. В момента, в който някой от тях доближи уахабитите, всичко свършва.

Със скърцащи от болка зъби, Хамал отново събра сили да се усмихне.

- Нямате представа какво сме планирали. Не е нужно да доближаваме водачите.

- За какво говориш? - настоя Харват. - Кажи ми или ще ти гръмна и втория пръст.

- Твърде късно е. Никой с нищо не може да попречи.

Харват понечи да дръпне спусъка, но чу шум откъм производствената зона. Местните сили за сигурност бяха открили тунела и вече изкачаха през капака на пода. Хамал усети, че ще бъде спасен. Той погледна подигравателно Харват и отново се ухили въпреки състоянието си. Скот замахна със своя МР5 и халоса принца по лицето, при което му изби няколко зъба и го прати в несвяст. Точно в този момент първият от униформените служители се появи под платформата.

- Принц Хамал е тук горе - извика той на арабски. - Има нужда от лекарска помощ. После принц Абдула иска да бъде поставен под арест.

Двама от тях изтичаха нагоре по стълбите и Харват използва радиостанцията на единия, за да се свърже с някой от полицаите в комплекса, който да преведе Джилиън през тунела.

При пристигането си тя беше безкрайно изненадана от мащабите на онова, което откри - свръхмодерна, щателно херметизирана лаборатория, напълно оборудвана със съоръжения за обеззаразяване, която вероятно беше струвала десетки милиони долари. Който и да беше я изградил, явно знаеше, че ще се борави с нещо изключително смъртоносно.

След като облече един от защитните костюми и включи маркуча към кислородната бутилка, Джилиън мина през няколкото предверия и влезе в главната лаборатория. Харват я чакаше от другата страна на стъклото и двамата комуникираха чрез интерком, прикачен към костюма ѝ.

Не ѝ отне дълго време, за да открие онова, което търсеше. На рафтовете на един от лабораторните хладилници се мъдреха стотина примитивни черни шишенца, а в другия хладилник - близо десет пъти повече, само че виолетови. Бяха изработени от неизвестна за Джилиън сплав. Всичките подхождаха идеално на резбовия сандък с множество вътрешни отделения, който бяха открили в пещерите на Кол дьо ла Траверсет.

Като ги разгледа по-внимателно, тя видя, че черните шишенца бяха гравирани с изображението на страховитата кучешка глава с увити около нея усойници, докато виолетовите - с някакво чудновато растение или билка, която, изглежда е била част от комбинацията на ваксината антидот.

Съдейки по диаграмите, залепени за задната стена на лабораторията, Джилиън разбра, че и болестта, и ваксината са изключително силни и че от тях са нужни минимални количества, за да подействат. Нещо повече - водата, която Хамал бутилираше и продаваше, не беше от някакъв таен извор, а от общинската водопроводна мрежа на Мека.

Харват беше наясно, че от Съединените щати ще могат да изпратят на място специализиран екип за изолиране на сградата най-малко след един ден и мислите му веднага се насочиха към Ник Кампос. Кампос можеше да бъде на обекта до няколко часа и покрай работата си със звеното за нелегални лабораторий към Агенцията за борба с наркотиците щеше да помогне на Джилиън в съхранението на противоотровата до идването на американския екип. Обаждането до Ник обаче не беше най-неотложната задача в момента.

Втурвайки се обратно през тунела, Харват излезе на двора на осеяния със следи от куршуми имот на Хамал точно навреме, за да помогне за качването на Рейнълдс в двумоторния двувитлов хеликоптер „Шинук СН-47D“, който щеше да транспортира ранените до болницата „Ал Хада“, намираща се в близост до военновъздушната база „Крал Фахад“.

Щом се издигнаха във въздуха, агентът използва един чифт слушалки, за да се свърже с двореца. Разбра, че всички войници от Националната гвардия се водят на отчет. Нямаше и помен от изчезналите ислямисти и срещата клонеше към края си. Скоро всичко щеше да приключи. Макар още да нямаше извършени опити за покушение срещу уахабитските водачи, тревожното чувство, което Скот беше изпитвал през целия ден, се бе засилило. Сваляйки слушалките, той се наклони към Рейнълдс и сподели опасенията си.

- Мислиш ли, че тук тя е в по-голяма безопасност? - попита Чип, който се надвикваше с рева на двигателите. Имаше предвид Джилиън.

- Не се притеснявам за нея, а за лидерите на уахабитите. Знаем, че планът на Калъчкъ предвиждаше те да бъдат убити по време на срещата и отговорността за това да се прехвърли на кралското семейство. Но ако хората му не са в близост до двореца, как, по дяволите, смятат да изпълнят този план?

- Има автоколона - отвърна Рейнълдс. - Може да са решили да ударят по нея.

- Двама души плюс заместник-министърът на разузнаването? Възможно е, но Абдула разполага с невероятна охрана. Мисля, че онези са откраднали униформите, за да се доближат максимално до мишените си.

- Може да са повече от трима души. Откъде да знаем, мамка му? Може да са вербували стотина войници и кашонът с униформите, който открихме в склада, да е само един от многото.

Имаше логика, но Харват го глождеше мъчителното чувство, че отговорът е пред очите му. Защо на ислямистите са им били нужни униформи? Щом не са смятали да атакуват в самия дворец, къде биха могли да извършат удара? Какво беше предназначението на униформите? До какво е трябвало да се доберат с тях? Най-очевидният отговор беше „до уахабитските лидери“, но дали нямаше друга възможност?

Докато наближаваха военновъздушната база „Крал Фахад“, Харват видя дълга колона от автомобили, която беше тръгнала към летището от двореца на престолонаследника. Преговорите очевидно бяха приключили и колите превозваха уахабитите до самолета им. Скоро всичко щеше да свърши, помисли си Харват. Ако войнстващите ислямисти смятаха да реализират плана си, трябваше да го направят сега, но как?

Щом автоколоната наближи единствения бизнес самолет „Дасо Фалкън 50“, Харват забеляза пръснатите из базата войници. Някои от тях бяха застанали мирно, други свободно. Това отново му напомни за военновъздушната база „Андрюс“ и „Еърфорс 1“. Защо все се сещаше за „Андрюс“ и за президентския самолет? После изведнъж се сепна. „Еърфорс 1“ беше в най-уязвима позиция на земята.

Скот вече знаеше за какво са им били униформите - не за да се доближат до уахабитите, а до техния самолет. Фарук е гений по експлозивите, беше споменал Калъчкъ. Саудитската династия беше отказала да проведе срещата в Рияд и беше настояла лидерите на уахабитите да пристигнат с кралски самолет, чиято безопасност беше нейна отговорност. Картината му се изясни. Каквото и да се случеше, той не биваше да допуска уахабитските лидери да се качат на борда и изобщо да се доближат до самолета. Грабвайки слушалките, Харват изкрещя на пилота:

- Трябва да спрем автоколоната!

- За какво говорите? - каза пилотът.

- В самолета, към който са поели, има поставена бомба.

- Но аз превозвам ранени, които трябва спешно да постъпят в болница!

- Ще почакат! - нареди Харват.

- Изпълнявам заповеди.

- Заповедите ти току-що се промениха - каза Рейнълдс, който, превит от болка, проникна в пилотската кабина и опря пистолета си ,,Лес Беър 1911” в главата на пилота. - Прави каквото ти казва човекът!

След като Харват лиши двамата пилоти от оръжията им, първият каза:

- Добре, ти даваш заповедите. Какво да правя?

Харват знаеше, че няма време да съобщи на кулата, за да може оттам да се свържат с колоната от автомобили, затова нареди:

- Кацни веднага пред автоколоната.

- Точно пред тях? Да не си луд?

- Изпълнявай! - нареди Харват.

Завъртайки огромния хеликоптер ,,Шинук”, пилотът даде пълна газ, спускайки се изумително бързо над ускорилата автоколона. Приземи машината на пистата и блокирайки достъпа на колите до самолета.

Поради липса на реакция от страна на процесията можеше да предположи, че не са забелязали огромния, трийсетметров хеликоптер с двете му гигантски витла с осемнайсетметров диаметър, но Харват знаеше какво става. Всеки охранител в автоколоната беше предупреден за заговора за убийството на уахабитските водачи. Те нямаха никакво намерение да намаляват скоростта. Всъщност вътре в колите може би подготвяха оръжията си за евентуална престрелка.

- Свържи се с кулата - инструктира Харват пилота. - Кажи им, че на самолета има бомба и колоната трябва да обърне и да се разкара оттук.

През слушалките, които беше сложил на главата си, Скот чу, че пилотът предава инструкциите му на контролната кула. В това време колоната от коли продължаваше да приближава. Вече бяха на по-малко от четиридесет и пет метра. Харват прехвърли наум възможностите и осъзна, че няма избор.

Той грабна ръкохватките на 7.62-милиметровата картечница M60D с въздушно охлаждане, монтирана на вратата на хеликоптера, провери картечната лента, свали предпазителя и откри стрелба.

Тежките куршуми откъртиха огромни късове асфалт от настилката на пистата точно пред автомобилната колона. Продължи да стреля, но бронираните автомобили спряха едва когато извади от строя радиатора на челния джип. В този момент вратите им се отвориха и охраната зае позиции за стрелба.

При скорострелност 550 изстрела в минута оръжието на Харват надминаваше всички боеприпаси, с които разполагаха охранителите. Изпращайки още една серия куршуми срещу тях, но на безопасно разстояние над главите им, Харват извика в слушалките си:

- Какво става с кулата?

- Все още се опитват да се свържат с автоколоната - отвърна пилотът.

- Кажи им да побързат! - заповяда агентът, като отново стреля във въздуха над колите. - Тези хора си мислят, не се опитваме да ги ликвидираме.

Тъкмо си довършваше мисълта, когато вида как подвижният капак на втория автомобил се плъзна назад и секунда по-късно на покрива се показа преносим зенитноракетен комплекс с инфрачервено насочване „Стингьр“ Б1М-92А. След него изскочи мъж с решително изражение на лицето, който балансира оръжието на рамото си. Очите му бяха приковани в хеликоптера и той очевидно нямаше никакво намерение да изгуби някого от хората си, не и в тази мисия.

Но и Харват нямаше намерение да изгуби някого от своите.

- Включи топлинните капани! - изкрещя той.

- Какво?! - сащиса се пилотът. - Защо?

- Изпълнявай! - изкрещя вторият пилот, който, за разлика от колегата си виждаше какво става. - Веднага!

Пилотът включи системата за заблуждаване на топлинно насочващи се ракети. Във всички посоки се разхвърчаха ярки сигнални ракети и пламтящи метални жици, обсипвайки автоколоната с огнен дъжд. Охранителите не само бяха принудени да се приберат обратно в автомобилите, но и да се оттеглят на задна скорост възможно най-далеч от хеликоптера „Шинук“.

Когато Харват се подготви за втори обстрел, в слушалките му се разнесе гласът на пилота:

- Кулата е установила връзка с автоколоната. Изтеглят се назад. Повтарям, изтеглят се назад. Изпратени са специалисти по взривовете, които да огледат самолета и да обезвредят експлозивите.

Отпускайки ръкохватките на картечницата, Харват се отпусна на една от седалките и се зачуди къде, по дяволите, може да си купи бира в тази страна.