Ответен удар

Глава 52

- Да, тук е - каза Джилиън и даде знак на Харват да вдигне слушалката на телефона върху писалището. - Сега ще вдигне дуплекса.

Когато Харват се включи в разговора, Алън Уиткоум попита:

- Доколко е голяма опасността, в която се намираме?

- Достатъчно голяма. Мисля, че няма да ви навреди, ако си вземете кратка почивка - отвърна Харват съвсем откровено. - Веднага щом затворим, ще започна да уреждам отпътуването ви.

- Джилиън каза, че ще ни изпратите във вашия военномедицински изследователски институт.

- Мисля, че така е най-разумно. Това е водещият институт у нас, който изследва болестта. Ще изпратим тъканните проби направо на тях, така че да можете да започнете работа още с пристигането си.

- Вълнението ни идва малко в повече, но смятам, че с госпожа Уиткоум ще приемем предизвикателството.

- Чудесно - поздрави го Харват. - Тогава ще ви оставя, за да уредя заминаването ви.

- Преди да затворите, мисля, че трябва да чуете нещо, на което се натъкнах.

- Какво ето?

- Преди няколко дни, когато казахте, че всеки, влязъл в контакт с мистериозната болест, започва да се държи като вампир, думите ви ме накараха да се замисля. Иракчаните в онова село, чуждестранните хуманитарни служители, които са се опитали да им помогнат… всички те са се държали точно по този начин.

- Стига, Алън - възрази Харват. - Да не искате да ми кажете, че си имаме работа с вампиризъм?

- Почти - потвърди Уиткоум. - Мисля, че всъщност става дума за епидемия на бяс.

Изображенията от нагръдниците и дърворезбата по дървения сандък от ледената пещера нахлуха в съзнанието на Харват. Не вълци, а кучета.

- Защо точно бяс? - поинтересува се той, като се опитваше да намери връзката.

- Както вече казах, вашето споменаване на граф Дракула ме хвърли в размисли. Никой от нас не бе погледнал на нещата от този ъгъл. Отне ми известно време, но успях да изровя статия от списание, която бях чел преди години. Един лекар на име Хуан Гомес Алонсо от болница „Херал“ в град Виго, Испания, е публикувал научен труд в специализирания журнал „Неврология“, в който изследва приликите между митичния вампир и симптомите при човек, заразен от вируса на бяса. Паралелите са поразителни. Човешките същества, инфектирани с тази болест, са особено, агресивни и нападат и хапят подобно на вампирите. Твърди се, че вампирите съблазняват жени и се скитат по земята нощем. Болните от бяс проявяват хиперсексуалност и страдат от тежка форма на безсъние. Вампирите имат пристъпи и смучат кръв, а пациентите с бяс често получават конвулсии и им избива кървава пяна на устата. Вампирите мразят чесън, а заразените с вируса са крайно чувствителни към силни миризми, особено тази на чесъна. Вампирите избягват огледалата, защото не се оправят с тях, а болните не могат да понасят собственото си отражение и избягват всеки предмет, в който биха могли да се огледат. Вампирите се боят от дневната светлина, а инфектираните хора често развиват сипна фоточувствителност. И накрая, вампирите се боят от светена вода, а болните от бяс страдат от хидрофобия.

Харват беше смаян.

- Симптомите съвпадат напълно.

- Не само че съвпадат напълно - отвърна Уиткоум, - но и обясняват другите симптоми, които не можехме да свържем пряко с отровата на Azemiops feae.

- Значи това било. Картагенците са комбинирали отровата с бяс. Сега разбирам каква е ролята на кучетата.

- Кучета? - повтори Уиткоум. - Какви кучета?

- Сандъкът, за който ви разказах. Смятаме, че е бил използван за пренасяне на загадъчното оръжие на Ханибал - намеси се Джилиън по другия телефон. - Та по стените на този сандък бяха резбовани най-различни сцени. Освен някаква специална книга, която според мен е „Артхашастра“, бяха изобразени и вълците от нагръдниците, само че не бяха точно вълци. След като ги огледа внимателно, Скот реши, че са кучета. Предполагам, че сега вече би трябвало да ги считаме за бесни кучета.

- Звучи логично - каза Алън след миг размисъл. - Бесът е една от най-древните инфекциозни болести, известни на човечеството. Най-старите свидетелства за нея са отпреди близо 2000 години преди нашата и идват от Азия, но най-подробните и точни медицински сведения са от около трети век преди новата ера.

- По-малко от шестдесет години преди раждането на Ханибал - отбеляза Харват. - Но ако бесът е другият компонент, има нещо неясно. Винаги съм мислил, че ако се заразиш с бяс, краят е фатален.

- Прав сте. Щом се развият клиничните симптоми, няма известно лечение, което да предотврати смъртния изход. Но ако се диагностицира достатъчно рано в случаите с тежки рани, като ухапвания по главата или шията, може да бъде предписан противобесен серум. В случаите на по-леки ухапвания, като например по краката или ръцете, пациентите обикновено биват лекувани успешно с ваксина.

- Но тук не става дума за пренасяне на болестта чрез ухапване. Хората не са били ухапани, преди да заболеят.

- Противно на всеобщото схващане, бесът не се предава единствено чрез ухапване, извършено от инфектиран заразоносител. Има три съвременни случая на пренасяне на болестта без ухапване. При първия пострадалият е вдишал частици на вируса в пещера с прилепи. Вторият описва служители на лаборатория, използвали електрически трион, за да отрежат връхната част на черепите на заразени с бяс трупове. При рязането се е получил аерозол и те вдишали заразените частици. Тритият случай е трансплантация на роговица от инфектиран донор.

- С други думи - обобщи Харват, - съществуват множество начини, по които хората могат да се заразят.

- За съжаление - отвърна Уиткоум - това е точно така. ,,Артхашастра" е доста находчива в предложенията си за използване на различни патогени в качеството им на оръжия. Нямаме представа какъв точно щам на беса е използвал Ханибал и какво е получил, когато го е комбинирал с отрова Azemiops feae. Помните ли примера с дуплицирането, който ни цитира Джилиън? Чудовищна болест, която би се получила в резултат на комбинирането на две по-малко опасни болести, може да бъде коренно различна от онова, което бихме могли да си представим някога.

Харват не се съмняваше, че ученият е прав, но оставаха още въпросителни.

- А имунитетът на мюсюлманите срещу болестта, каквато и да е тя?

- Най вероятно за тази болест има лекарство или поне някаква ваксина. Независимо какво знаем за основните ѝ компоненти, трябва да се съсредоточим върху намирането на ваксина, било то в нашата лаборатория или чрез хората, която са я разработили.

Уиткоум беше прав. За да се постигне някакъв научен напредък за решаване на проблема, най-доброто, което Харват можеше да стори, беше да улесни преместването на Алън и Ванеса във Форт Детрик. А за да го направи, трябваше да намери начин да заобиколи наложените му заповеди и да се свърже с един от най-добрите му контакти от разузнаването, без да бъде заловен.

Докато Джилиън се сбогуваше със семейството по телефона, той започна да си съставя мислено план.