Ответен удар

Глава 14

Биюк Хамам

Никозия, Кипър

На следващия ден

Харват се облегна на осмоъгълните плочки и си пое дълбоко въздух. Изгарящата жега в наподобяващото сауна помещение, известно като “гьобек таши”,сякаш изсипваше натрошено стъкло в белите му дробове. Той потисна напиращия пристъп на кашлица и си наложи да се отпусне. Вдишвайки дълбоко още веднъж, осъзна, че така се е заровил в работата си, че е забравил какво е почивка. Беше наясно, че тя е неделима част от възстановителния процес и докато усещаше как дробовете му се отпускат и сухата горещина го завладява, се опита да си спомни кога за последен път си е позволявал да си вземе официален отпуск. ,,Докато има терористи…” подхвана той мислено, но веднага прогони това обяснение от ума си. Дали щеше да си вземе отпуск или не, нямаше нищо общо с тероризма. Зависеше изцяло от него. Оправданието, че няма време за друго, освен за работа, беше твърде лесно.

След събитията от 11 септември в света, в който живееше Харват, неотклонното посвещаване на работата отдавна беше престанало да е обект на възхищение и се беше превърнало в социално изискване. И макар да не можеше да се твърди, че има нещо сбъркано в приоритетите му, те определено бяха за сметка на социалния му живот. Дори приятелката му Мег Касиди, с която ту се разделяха, ту пак се събираха, вече беше изчерпала цялото си търпение. Как да имаш връзка с някой, който никога не се прибира? Харват не я упрекваше. Майка му беше преживяла същото с баща му. Едва когато Майкъл Харват беше прехвърлен от активна служба във флота към инструкторски пост в специалната военноморска школа близо до дома им в Коронадо, съпругата му се почувства истински щастлива. Харват нямаше намерение да става инструктор в този момент от кариерата си и беше казал на Мег, че ще я разбере, ако тя поеме по свой път. Приятелката му бе невероятна жена и той не искаше да ѝ пречи. А и не искаше точно сега да се жени и да създава семейство.

Когато Мег го попита какво всъщност иска от живота, той беше брутално откровен с нея: „Това, което върша. Искам да залавям лошите, преди те да ни приклещят.“

Точно тогава Мег осъзна, че не само никога не е бил, но и не би могъл да бъде неин. Скот Харват беше женен за кариерата си и в живота му нямаше много място за нещо друго или някой друг.

Бяха се целунали на алеята пред къщата ѝ в Лейк Дженива, щата Уисконсин, преди повече от два месеца и оттогава нито се бяха виждали, нито бяха разговаряли. Харват все още нямаше представа кога би могъл да се върне при нея за някакъв по-продължителен период от време, нито хранеше илюзии, че тя ще го чака. Всъщност Мег бе загатнала, че ще продължи живота си без него. Колкото и да му бе трудно да се справи с всичко това, сега Скот беше благодарен за няколкото подарени мигове, в които можеше да отмори изтощения ум и контузеното си тяло в тази сауна на другия край на света. Отдихът му обаче не продължи дълго.

Хладна струя въздух възвести появата на новодошъл.

- Интересен избор на място за среща, Озан - подхвърли Харват.

Калъчкъ седна до него на дългата облицована с плочки скамейка и отвърна:

- Аз съм турчин и като всички истински турци се придържам към традициите на моя народ. Хамамът е неделима част от живота ни от векове насам.

- Да преминем по същество, Озан.

Калъчкъ избърса влагата от лицето си, което беше започнало силно да се поти, и каза:

- Наясно си, че съм предложил сделка.

- Да, правителството ми е съвсем наясно с това. Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за тази болест. Защо само мюсюлманите не се заразяват и как Ал Кайда е успяла да я създаде? И накрая, нещо много съществено - правителството ми иска да знае как, по дяволите, си се докопал до засекретения видеофилм.

- Всичко по реда си.

- Глупости, да започнем с филма - настоя Харват. - Зная, че имаш силни връзки, но това е направо невероятно. На кого си платил, дявол да го вземе? Да не би да шантажираш някого от Департамента по отбраната?

- Скот, би трябвало да ме познаваш. Не съм изнудвач.

Харват се изсмя…

- Не знам нищо за теб, а и да ти кажа честно, не искам да те опознавам. Разкажи ми за болестта.

- Първо искам нещо от теб.

- Разбира се, веднага опряхме до цената. Все забравям, че нищо при теб не става безплатно, нали Озан? Дори приятелството.

Известно време Калъчкъ избягваше погледа на Харват. Най - сетне се обърна към него и каза.

- Става дума за моя племенник.

- Имаш племенник? - повтори Скот.

- Единственият син на сестра ми. Въпреки че не ми допада прекалената му набожност, все пак ми е роднина и обещах….

- Озан, нямам никакво време, а още по-малко търпение. Независимо как ти се струва на теб самия, но ти изнудваш правителството ми и аз съм инструктиран да работя теб и да направя всичко по силите си, за да улесня размяната, така че стига сме го увъртали. Доколко голяма е опасността, за която говорим? Изплюй камъчето. Когато Калъчкъ погледна Харват, беше трудно да се разбере дали очите на възрастния човек са обрамчени от пот или от сълзи. - Племенникът ми е отвлечен.

- От кого?

Калъчкъ се поколеба.

- Имам известни подозрения, но не мога да съм сигурен в нищо.

- Ще се учудиш колко точни могат да бъдат подозренията в подобни ситуации. Нека първо го обсъдим обаче. Откъде знаеш, че е отвлечен? Получи ли искане за откуп?

- Не, но има свидетели. Десетки очевидци - отговори турчинът. - Похитен е на улица в Бангладеш посред бял ден. Трима мъже със скиорски маски и автоматични оръжия са го сграбчили от тротоара край службата му в Дака и после са го откарали в неизвестна посока.

- А колата? - в тона на Харват все още се долавяше скептицизъм.

- Била е крадена. Полицията я открила изоставена на следващия ден.

- Имаш ли някаква представа защо някой ще иска да го отвлича?

Калъчкъ отново изтри лицето си и отвърна:

- Мисля, че има нещо общо с работата му.

- А именно?

- Той е учен. Занимава се с невромолекулярна биология или нещо от тоя род. Никога не съм се и преструвал, че разбирам какво е това. Достатъчно е да се каже, че е много интелигентен младеж.

- Озан, върху какво е работил той? - повтори Харват, който започваше да се изпълва с неприятно предчувствие.

Калъчкъ не можеше повече да се сдържа. Той разпери ръце и каза:

- Бил е един от учените, работили по проекта „Мечът на Аллах“.

Харват беше повече от шокиран.

- Племенникът ти ли е виновен за всичко това?

- Повярвай ми каза турчинът, когато прие назначението си в Ислямския институт за наука и технологии, той възнамеряваше да извърши велики дела за мюсюлманския свят. Учените там не са имали представа върху какво работят. Всеки от проекта е бил изолиран от останалите. Едва когато наближили заключителната фаза, Емир успял ла свърже нещата. Но по това време някой вече започнал да ликвидира един по един всички участници. Сигурно е бил човек от института.

Харват взе една кърпа и избърса тила си.

- Мисля, че грешиш.

- Как ще греша? - възрази Калъчкъ. - Всичко се връзва. Той е разбрал какво става, те са усетили, че ще ги разобличи, и са го отвлекли.

- И за какво? За да го уплашат до смърт? Да го затворят в празна стая и да го уморят от скука? Помисли малко, Озан. Всички останали учени са били убити. А не отвлечени. Единствената причина да не последва останалите е, че е представлявал ценност за някого. Някой друг знаеше ли върху какво работи племенникът ти?

Калъчкъ помълча малко.

- Зададох му същия въпрос малко преди да изчезне.

- И?

- Пращал е имейли.

- На кого?

- На една жена, също учен. Били са състуденти в университета в Англия. Емир се надяваше, че тя ще му помогне да вникне в същността на проекта.

- Защо тогава се обръщаш към мен, а не към тази жена? - поинтересува се Харват.

- Защото тя не е оперативен агент. Не разбира нищо от спасяване на заложници.

- Но тя е единствената ти следа.

- Има и още нещо - допълни Калъчкъ и протегна ръка, в която държеше няколко снимки, прибрани в прозрачни пликове.

- Снимки на племенника ти - каза Харват, който се беше примирил, че ще трябва да поеме задачата. - Предполагам, че ще ми послужат.

- Може да са ти по-полезни, отколкото мислиш - изтъкна Калъчкъ. - Погледни ги внимателно.

Харват се вгледа в първите две снимки, които бяха уловили отвличането в детайли.

- Откъде ги имаш?

- На сградата на банката от отсрещната страна на улицата е имало току-що монтирана охранителна камера. Какво виждаш?

- Нещо, което прилича на отвличането на твоя племенник - отвърна Харват.

- Обърни внимание на последната снимка, в която се вижда как набутват Емир в колата. Прозорците на мерцедеса са затъмнени, но зад отворената задна врата се вижда седнал мъж.

Харват се взря във фотографията и се увери, че Калъчкъ е прав. Определено в мерцедеса имаше мъж, който с нищо не беше прикрил външността си. Кадърът обаче не беше достатъчно ясен, че да послужи за разпознаване. Харват тъкмо щеше да го спомене, когато Калъчкъ му подаде последната снимка и каза:

- Увеличиха ми я дигитално. Сега ми кажи какво виждаш.

Харват погледна снимката и видя едно лице, което се беше надявал никога повече да не зърне. Сега вече му стана ясно защо Калъчкъ бе настоял да се види именно с него.

- Много добре знаеш кой е това - каза той.

В очите на турчина проблеснаха искри.

- Както и ти, нали?

В ума на Харват нахлуха образи. Тимъти Рейбърн беше бивш служител на Сикрет сървис. Един от най-добрите, но и най-опасните. Той беше първият ръководител на Харват. Скот лично се погрижи този човек да бъде отстранен от поста му и направи всичко възможно Рейбърн да не постъпи никога повече на работа в друг федерален, щатски или местен правоохранителен орган.

- Намери Рейбърн - каза Калъчкъ, изтръгвайки Харват от мислите му, зареяни в миналото - и ще откриеш информацията, която ти е необходима, за да спреш болестта.