Ответен удар

Глава 72

Швейцария

Повече от половин час се издигаха летателните апарати ,,Супер Виват”, докато достигнат точно определената височина. Най-накрая пилотът на ,,Силоз 1” провери координатите си и стартира процеса на преконфигуриране на машината в планер. След като редуцира мощността на двигателя и го охлади, той го спря напълно, центрира пропелера и го прибра в носа на самолета. Сетне изключи подаването на гориво и контролния бутон на двигателя. Самолетът мигновено беше обгърнат от пълна тишина. Шрьодер никога не беше летял с планер и сега разбираше защо Харват (и Ото Скорцени преди него) го бяха избрали като идеалното средство за тайно проникване.

Скот от своя страна вече беше съсредоточил мислите си върху първите три минути след кацането. Когато слезеха от борда, щяха да бъдат само той, Шрьодер и още един член на екипа - тоест, без всякакво прикритие, докато не кацнеха подкрепленията. Но дори и тогава щяха да разполагат с четиринадесет стрелци срещу тройно повече гардове. На всичко отгоре, трябваше да държи Рейбърн под око, който щеше да остане с пластмасови белезници до самото приземяване. Клаудия пък трябваше да пази Джилиън да не попадне под обстрел. Независимо какво смяташе Шрьодер, шансовете определено не бяха на тяхна страна. Единственото им предимство беше елементът на изненадата и Харват се молеше това да е достатъчно.

Пилотът ги предупреди, че след три минути ще бъдат над целта. Харват още веднъж мислено прехвърли плана, докато проверяваше оръжията си. Спря за момент, за да успокои дишането си и да забави сърдечния ритъм. Адреналинът вече препускаше по вените му, придружен от онова усещане, което винаги се появяваше, щом се впуснеше в нещо рисковано - страхът. Отдавна беше разбрал, че който твърди, че не се бои в подобни ситуации, е или лъжец, или глупак. Не липсата на страх правеше от обикновения човек храбрец, а действията му въпреки чувството.

След като направи последна проверка на контролното табло, пилотът на ,,Силоз 1” навлезе във въздушното пространство над малкото планинско плато по посока на вятъра, задвижи механизма за кацане и започна плавно спускане. Харват извади от джоба си ножа марка ,,Бенчмейд” и сряза пластмасовите белезници на Рейбърн.

Подходът за кацане започна идеално. Едва когато бяха на десетина стъпки от земята обаче, забелязаха нещо, което липсваше на разузнавателните снимки на Харват. Мястото беше осеяно с ями и камъни с размера на баскетболна топка.

Пилотът на ,,Силоз 1” се опита да се издигне на ново, но вече беше късно. Беше спуснал планера твърде ниско и нямаше достатъчно подемна сила. Независимо дали им харесваше или не, вече се приземяваха.