Ответен удар

Глава 53

Риад, Саудитска Арабия

Петдесет и осем годишният бивш оперативен агент на ЦРУ Чип Рейнълдс замъкна под душа грамадната си снага, висока метър и деветдесет, и подложи главата и раменете си под горещата вода. Много му се искаше да прекара така целия ден, но Арабско-американската нефтена компания, или ,, Арамко" за по-кратко, не му плащаше, за да кисне в банята.

След като се избърса, Рейнълдс отвори входната врата на вилата си и видя, че закуската и вестниците вече го очакват. Той внесе подноса вътре, сложи го на бюрото си, и си наля чаша кафе, докато чакаше лаптопа му да се стартира. Понеже знаеше, че саудитската монархия налага крайно строга цензура върху медиите, прегледа бегло местните вестници. Истински ценната информация получаваше от своята мрежа от контакти, разпилени из цялата страна. Въпреки че заместник - министърът на държавното развитие Фарук Ал-Хавез всеки ден му даваше копие от справката с оценка на заплахите (която се съставяше изцяло по идея на Рейнълдс), той беше наясно, че онова, което получаваше, не беше нищо друго, освен разводнена версия. Фарук винаги беше изпитвал неприязън към него и консултантът знаеше защо.

Още докато работеше за ЦРУ, Рейнълдс беше разкрил плановете на литовски мафиот да ликвидира един от второстепенните принцове на саудитското кралско семейство. Разглезеният, зависим от дрогата пройдоха беше влязъл в конфликт с мафиота, докато бил на ваканция на Балтийско море, където съдестичните му перверзии бяха довели до смъртта на две девойки. Едната от тях се оказа роднина на споменатия бос от престъпния свят. Заговорът за убийството всъщност беше доста оригинален, но онова, което му куцаше, беше, че разчиташе на местните саудитски дарования да го изпълнят.

Шефовете на Рейнълдс в Лангли го бяха инструктирали да координира работата си със саудитското разузнаване и в частност със заместник-министъра. Въпреки че агентът можеше да се похвали с огромен опит познания за Близкия изток, включително със свободно владеене на арабски, Фарук отказа да работи с него и настоя хората му сами да се справят със случая. Човекът беше изпаднал в заблуда, при това почти фатална. Ако Рейнълдс не се беше противопоставил на опитите на министъра да го извади от играта, принцът със сигурност щеше вече да е мъртъв.

Когато съпругата на Чип почина от рак преди седем години, той реши, че е време да се оттегли от служба. Беше посветил на страната си голяма част живота си и сега искаше да изживее остатъка както му харесва. Години наред беше наблюдавал как бившите му колеги се впускат в частния сектор и забогатяват и му се искаше и той да спечели нещо за себе си. Спасявайки живота на младия принц - въпреки вътрешното си убеждение, че развратната пасмина от кралското семейство заслужава да заспи вечен сън - Рейнълдс си осигури специален привилегирован статут сред представителите на саудитската династия. Фактът, че беше бивш агент на ЦРУ владееше езика им и се ориентираше в обстановката по-добре от всеки друг, не подронваше авторитета му по никакъв начин.

Но дори саудитската династия да беше доволна, че е привлякла човек като Рейнълдс на своя страна, американецът беше натрил носа на техния заместник-министър на разузнаването, който нямаше намерение да допусне това за втори път. Следователно, към консултанта не идваше никаква съществена разузнавателна информация.

Чип беше обсъдил дипломатично със саудитското кралско семейство отказа на Фарук да му сътрудничи и за един кратък период от време се усети някакво раздвижване, но много скоро нещата отново се върнаха в своето обичайно, недружелюбно русло. И все пак, Рейнълдс неслучайно се беше издигнал в агентурата на ЦРУ, а сега получаваше тлъсти хонорари за частните си консултантски услуги. Той не беше нито мързелив, нито глупав. Затова употреби всички придобити умения, за да пусне сондата си възможно най-дълбоко във всички разузнавателни звена на страната, оказала му гостоприемство. В рамките на четиридесет и пет минути всяка сутрин той успяваше да добие много по-ясна представа за онова, което се случваше вътре и извън границите ѝ, отколкото собственото ѝ разузнаване. В интерес на истината, данните му вероятно нямаше да са така точни, ако саудитските разузнавателни звена му оказваха пълна подкрепа. Рейнълдс обичаше да се шегува, че предпочита разузнавателните сведения да са като любимите му стриди - в суров вид , без нищо добавено за подобряване на вкуса. Не желаеше някакви хора да замъгляват хоризонта му, като се опитват да го впечатлят със собствените си тълкувания на събитията.

В разрез с представата за мир, благоденствие и стабилност, която имаше външният свят за тази страна; саудитската династия береше душа. Множество социално-икономически проблели като се започнеше от рекордния дефицит, високата безработица и ултрарадикалния консерватизъм и се стигнеше до негодуванието по повод бързото навлизане на западната култура в крайната нетърпимост към американското военно присъствие на саудитска земя и спада на приходите от петрол, след като Съединените щати започнаха да разработват иракските нефтени кладенци - всички тези фактори, взети заедно, създаваха един от най-опасните политически климати в историята Саудитската монархия.

За всеки, който си дадеше труда да вникне в положението, беше очевиден фактът, че контролът върху властта през последните десетилетия преживява рязък упадък. Подходът към управлението на фамилията, състоящ в игнориране на вътрешните проблеми с надеждата, че те просто ще изчезнат, беше самоубийствен.

Щом се изправеше пред предизвикателство обаче, саудитската династия постъпваше като повечето деспотични режими - отвръщаше на удара, и то здраво. Под предлог, че уж защитава националната сигурност и ислямския закон, тя хвърляше в затвора лидерите на опозиционните групи и всеки, който би могъл да бъде заплаха за монархията, изтезаваше арестантите и в много от случаите ги наказваше със смърт.

Предвид всичко това, никак не беше чудно, че владетелите на Саудитска Арабия срещаха трудности при получаването на точна оценка на общественото мнение. Нито един полуинтелигентен поданик на кралството не би дръзнал да отговори честно на научно проучване или телефонна анкета, затова монархията беше принудена да разчита на мрежа от доносници във всички социални слоеве на саудитското общество. Проблемът с тези доносници беше, че те често докладваха само онова, което смятаха, че техните поръчители искат да чуят. В резултат се получаваше разузнавателна информация с най-различна степен на качество и достоверност. После тя биваше анализирана успоредно с работния продукт на недотам ефективните саудитски разузнавачи, повечето от които, в това число и заместник-министърът им, така си бяха заровили главите в пясъка, че не им се виждаха раменете. В резултат на това всички тези източници бяха, меко казано, достатъчни, за да може монархията да напипа пулса на обществото и да държи в пълен контрол страната.

Като американец Рейнълдс никак не уважаваше бруталния начин, по който саудитците управляваха кралството си, но това си беше тяхната страна. Онова, което булеше у него най - силно презрение, беше по начина, по който манипулираха общественото мнение в региона. Например в опита да се престори на вярващ мюсюлманин, крал Фахд се беше отказал от титлата си „Негово величество“ и я беше заменил с „Пазител на свещените джамии на Мека и Медина“ двете най-съкровени места за ислямския свят. Един от членовете на кралското семейство дори беше скалъпил някаква нелепа схема за бутилиране и продажба на вода от наскоро открит източник, извиращ в свещения град Мека, който уж бил утолявал жаждата на самия пророк Мохамед. Рейнълдс не вярваше на нито една дума. Макар че действително имаше няколко доста набожни представители на династията, те определено бяха малцинство. Опитът на семейството, да изглежда праведно беше абсолютна преструвка. Всеки, който беше чувал разкази на свидетели или беше видял с очите си разврата на саудитските принцове, които се забавляваха като за последно, без всякакво уважение към догмите на исляма, познаваше истинския морал на тези хора.

В някаква степен му беше трудно да те вини, след като дори техният болнав крал не беше пример за подражание. Всяка година крал Фахд си устройваше почивка в крайбрежното си имение в Испания, придружаван от триста и петдесет слуги, петдесет мерцедеса и седемдесетметровата си яхта. Освен това всеки ден му се доставяха цветя на стойност две хиляди долара и петдесет торти. При всяка негова крачка монархията се прострелваше сама в крака, но Рейнълдс не го беше грижа. Това не беше неговата страна. Доколкото банковата му сметта продължаваше да се захранва със солидни депозити, той щеше да си върши работата. Основната му грижа - за която му се плащаха толкова много долари - беше петролът на ,,Арамко" да тече безпрепятствено и по този начин да попълва хазната на династията.

Рейнълдс отви дъното на сувенирния пълнител за снайпер 50-ти калибър, който украсяваше бюрото му, и извади от тайника в него 40-гигабайтово USB флаш устройство, което включи в задната част на компютъра си. Освен че с него се принасяха бързо данни, то имаше допълнителното удобство да не се оставя никакви следи в компютъра. С тази специална играчка той можеше безопасно да криптира и съхранява всякаква информация, която не искаше да оставя на твърдия диск на лаптопа си. В кралството предпазливостта никога не бе излишна.

От своя страна саудитците бяха всеизвестни с това, че филтрираха съдържанието в интернет. Тяхното Звено за интернет услуги (ЗИУ) контролираше всички високоскоростни връзки за пренос на данни, свързващи страната с глобалната мрежа, и целият интернет трафик в Саудитска Арабия беше насочван през централната система от прокси сървъри в ЗИУ, което решаваше до какво потребителите можеха да имат достъп и до какво - не. Позовавайки се на Корана, саудитците претендираха, че опазват ислямските си ценности, като блокират достъпа до всякакви материали противоречащи на вярата им или имащи потенциала да повлияят зле на културата им. И същевременно пушеха, пиеха алкохол, дрогираха се с наркотици и развратничеха в чужди страни. Цялото това лицемерие би било забавно, ако крайният резултат не беше толкова плачевен за средностатистическия саудитски гражданин.

Макар че саудитците разполагаха с технология за блокиране на достъпа до някои интернет страници, Рейнълдс знаеше, че нямат нищо, с което да разшифроват криптирани имейли. Въпреки най-авангардните оръжия, които Чичо Сам беше продал на бедуинските си приятелчета срещу милиарди долари през годините, слава богу, криптирането беше единствената област, в която Съединените щати отказваха да работят със саудитците. С помощта на Националната агенция за сигурност ЦРУ си беше осигурило задна вратичка за своите оперативни агенти в Саудитска Арабия, които се нуждаеха от защитен достъп до световната мрежа. Бяха поставили дигитален шлюз на последното място, където саудитците биха се сетили да го търсят - страницата на ЗИУ. Щом тя се зареди. Рейнълдс се подсмихна заради иронията на избора - дрешника на евнуха като идеално място да скриеш спермицида.

Той премина през междинните сървъри, за да стигне до своята, одобрена от саудитците, пощенска кутия и изчете поредицата от кратки сведения, изпратени му от пътуващите екипи по безопасността, които правеха проверки на кладенците, рафинериите, нефтените помпени станции и най-различни други обекти на „Арамко" из цялото кралство. Доволен, че собственият му двор е в пълен порядък, Чип реши да види как вървят нещата при саудитската династия и отвори един имейл, съдържащ разводнената всекидневна оценка на заплахите. Както винаги, тя предизвика у него слаб интерес и не бе особено информативна. Наля си още една чаша кафе и започна да си подсвирква ,,Отиваме да видим вълшебника“, докато внимателно заобикаляше файъруолите и пръстените на защита, които пазеха данните на саудитското разузнаване. Беше време да надникне зад завесите щамповани с палмови листа.

Един от най-големите страхове на управляващата фамилия, както и причината за назначението на Рейнълдс беше фактът, че държавната нефтена компания „Арамко“ бе изключително уязвима за атаки. Огромната ѝ наземна инфраструктура беше до такава степен незащитена, че според прогнозите на американски анализатори и една малка, но добре организирана банда саботьори можеше напълно да съсипе ресурсите на Саудитска Арабия за добив на нефт, да свали династията Сауд от власт и да създаде световен ефект на доминото, който би изстрелял цените на петрола на нива над сто, а може би и сто и петдесет долара за барел. Веднага след това би настъпил геополитически, социален и икономически катаклизъм. Ще последва крах на фондовите борси и цивилизацията ще бъде вкарана в една съвременна версия на Средновековието, от която би могла никога да не излезе.

Не беше учудващо, че Рейнълдс сънуваше кошмари. Саудитска Арабия притежаваше повече от осемдесет активни нефтени и газови полета и над хиляда кладенци. Не беше възможно той и хората му да са едновременно навсякъде. В миналото имаше незначителни, аматьорски опити за саботаж, които бяха по-скоро досадни инциденти, но всеки се тревожеше от големия въпрос ,,ами ако”.

Единственият начин да се предотврати евентуално голямо нападение беше да се държат под око онези, които имаше вероятност да ги извършат, и точно това беше работата на агентите от саудитското разузнаване. Проблемът според Рейнълдс се криеше във факта, че повечето от тях, включително Фарук, не заслужаваха дори пликовете, в които им раздаваха чековете за заплати.

Чип отвори документа с реалистичната оценка на заплахите, а после подбра имейлите и електронни бележки, които бяха препращани измежду различните разузнавателни звена в кралството през последното денонощие. Докато четеше, вниманието му беше приковано от нещо необичайно.

През последните две години Рейнълдс си бе съставил собствен списък с терористи. Повечето от удостоените с тази чест изтъкнати фигури бяха радикални мюсюлмански фундаменталисти от военизираната уахабитска секта. Всичките бяха младежи, държани под наблюдение от саудитското разузнаване. Докладът, който разглеждаше сега, го изпълни със странното усещане за дежа вю. Вече беше чел някъде същия този документ. Но как беше възможно? Сигурно си въобразяваше. Следенето на поданиците и писането на ежедневни рапорти бяха две от малкото неща, които саудитците вършеха както трябва.

Той влезе в паметта на флашката и отвори папката, която беше създал за въпросния обект - млад активист на име Халид Шейх Аломари - и изтегли всички предишни доклади, свързани с него. Макар да му отне повече от двадесет минути, консултантът то сигурността откри каквото търсеше. Преди шест месеца саудитският агент, който следеше Аломари, беше изпратил същи доклад, дума по дума.

Сигурно беше някаква грешка. Рейнълдс реши да провери най-скорошните сведения за някои от другите саудитски младежи, за които се знаеше, че са близки сподвижници на Аломари и посещаваха една и съща войнстваща джамия в покрайнините на Рияд. Всичко, отнасящо се до Халид, предизвикваше у Чип неприятно чувство под лъжичката и това не бе случайно. Фактът, че младежът беше заподозрян в извършването на няколко интелигентно замислени терористични нападения вътре в кралството, но така и не беше осъден, както и произходът му от Абха - същия отдалечен планински град в Асир, където бяха родени четирима от петнадесетте похитители от 11 септември - бяха циментирали мястото му в списъка на Рейнълдс с уахабити, заслужаващи специално наблюдение.

След два часа и половина и още четири чаши кафе консултантът беше успял да сглоби крайно озадачаваща картина. Агентите от саудитските служби бяха пробутали стари доклади не само за Халид Аломари, а и за още четирима от неговите съмишленици. Това не се понрави на Рейнълдс.

През изминалите два месеца той и екипът му тихомълком бяха повишили бдителността си. Различните му информационни източници долавяха, че се мъти нещо, но никой нямаше представа какво. Ако беше нападение срещу „Арамко“, можеше да се планира навсякъде. Рейнълдс и хората му бяха засилили охраната на местата, където усещаха, че компанията е най - уязвима, но не можеше да се направи нищо повече. И все пак имаше нещо, което Рейнълдс можеше да стори.

Той вдигна клетъчния си телефон, набра номера на секретарката си и ѝ остави съобщение, че ще прекара следващите няколко дни на обектите. После изключи компютъра, върна на място флашката и грабна своя пистолет „Лес Беър 1911“ 45-ти калибър. Докато не научеше какво кроят саудитските служби нямаше как да разговаря със своите контакти в разузнаването, особено с Фарук. Засега трябваше да се ориентира сам.