Ответен удар

Глава 93

Само за да докаже, че става за екипен играч, Хелън Кармайкъл беше зарязала костюмите с панталон и беше облякла сива пола от каша „Армани“ с дължина малко под средата на бедрото и снежнобяла риза с френски маншети. Носеше черни обувки на висок ток от алигаторска кожа и същия колан от ,,Джими Чу“. Чувстваше се като покорителка на света. Беше в настроение да си придаде мръснишки вид и затова беше оставила горните три копчета на ризата си разкопчани и бе излъскала до блясък обецата за пъпа си, преди да си я сложи сутринта. Днес щеше да е един от най-важните дни и живота ѝ.

В знак на примирие беше изпратила Нийл Монро да занесе в канцеларията на Ръс Мърсър своеобразен дар. Папката, която сътрудникът ѝ трябваше да предаде лично на председателя на Комитета на Демократическата партия, съдържаше само част от доказателствата, до които се беше добрала благодарение на Брайън Търнър Те се отнасяха до личния отряд на президента Джек Рътлидж, изпълняващ ,,черни”, неофициални операции. Взривоопасният материал в папката беше билетът ѝ за висшата лига. Сега вече нямаше как партията да ѝ откаже участие в предизборната листа - не и след разкритата от нея информация.

Освен че беше оказал груба намеса в уж „свободните” и ,,демократични” избори в няколко чужди страни, Рътлидж също така беше наредил убийството на поне шестима чуждестранни високопоставени представители, критикували американската външна политика. И това беше само върхът на айсберга. Рътлидж бе олицетворение на злото в Америка и Хелън Кармайкъл щеше да изпита особено удоволствие, докато го гледа как гори.

На всичко отгоре беше помогнал на един от личните си тайни агенти, Скот Харват, да избегне връчването на подготвената от нея призовка за явяване пред нейната комисия. Безобразията в американската външна политика бяха достатъчни, за да разгневят гласоподавателите, но фактът, че Рътлидж рушеше конституционните устои и най-нагло погазваше федералните закони, щеше да хвърли населението на Съединените щати в потрес.

Докато седеше на задната седалка на колата, която я караше към централата на Комитета на Демократическата партия, тя се опита да реши откъде да започне събарянето на президентската администрация. Разбира се, щеше да го обсъди с Ръс Мърсър, за да покаже, че може да играе в екип, но в действителност вече беше взела решение. Светът още се тресеше от възмущение заради безпричинния побой, който неидентифицираният американски военнослужещ беше нанесъл на иракския продавач на плодове. Това беше най-логичната отправна точка. Щеше да изкара Харват пред камерите и да го накаже публично. Щеше да отнеме дълго време, докато положителният имидж на Америка в чужбина бъде възстановен и тя щеше да бъде приветствана като жената, осъществила тази непосилна мисия.

Щом строшеше гърба на Харват, щеше да скочи върху този на Рътлидж и да се наслади на спускането му по нанадолнището и на краха на политическата и президентската му кариера. Беше изоставила всякакви предишни идеи за постепенно разкриване на злепоставящата информация. Не ѝ стигаше просто да отслаби позициите му и да го очерни по време на предизборната кампания. Трябваше да принуди Рътлидж да подаде оставка и да предизвика импийчмънт преди изборите, така че на републиканците да им се наложи да включат на негово място друг кандидат в последната минута. Нямаше да има значение кого ще изберат - американският народ щеше да е така отвратен от партията на президента и щеше да е изпълнен с такова недоверие, че демократите безпрепятствено щяха да влязат в Белия дом. Това щеше да стане толкова скоро, че тя вече предвкусваше победата.

След като се разположи удобно в чакалнята на Ръс Мърсър, Хелън Кармайкъл обърна специално внимание на обзавеждането и се замисли какво говори то за Комитета на демократите и неговия председател. Макар собственият ѝ кабинет да бе украсен със сувенири от Пенсилвания, които трябваше да свидетелстват за привързаността ѝ към щата, който представляваше, влезеше ли веднъж в Белия дом, най-сетне щеше да се развихри. Всъщност, познавайки лошия вкус на губернатора на Минесота Фарнсуърт, чиято подгласничка щеше да стане, както и този на неговата съпруга, тя вече кроеше планове не само как да обзаведе своя кабинет в Белия дом, но и всички останали помещения.

Тъкмо се беше замислила за гарнитурата от няколко части, която бе видяла в „Смитсониън“ и която щеше да бъде отличен избор за вицепрезидентската резиденция във Военноморската обсерватория, когато секретарката на Ръс Мърсър затвори телефона си и обяви:

- Председателят може да ви приеме, госпожо сенатор.

- Започна се - каза Кармайкъл на себе си, изправи се и приглади полата си.

Тръгвайки към тежката махагонова врата, тя се запита как ли Мърсър смята да ѝ предложи кандидатурата за вицепрезидент. Надяваше се той да има достатъчно доблест, за да ѝ се извини заради досегашното си нежелание да я подкрепи. Да не говорим за срещата му с Чък Андерсън и нещата, които беше наговорил на шефа на президентската канцелария. Но сега тя беше готова да прости и забрави всичко. Достатъчно ѝ беше да чуе думите: ,, Партията те иска в предизборната си листа".

Щом наближи вратата, изведнъж я обзе женска суета и ѝ се дощя да посети дамската тоалетна, за да огледа прическата и грима си за последен път. Когато получи съобщението, че Мърсър настоява да я види и да обсъди с нея важен въпрос, тя прекара цялата предишна вечер в размисли какво да облече. Освен това една от сътрудничките ѝ - хубава млада азиатка, чието име все не можеше да запомни - дойде рано сутринта, за да ѝ помогне да се фризира и гримира така, че да придаде мекота на излъчването си и да прилича по-малко на „бясна лесбийка“, както наскоро я беше окачествил председателят на Комитета. Докато чукаше на вратата, се надяваше, че той ще забележи положените от нея усилия.

- Добро утро, Хелън - поздрави Мърсър. Хелън Кармайкъл прекоси стаята с гордо вдигната глава и изпъчени гърди - Благодаря ти, че дойде.

Тя понечи да отвърне на поздрава, когато с ъгълчето на окото си зърна застаналия до прозореца Чарлз Андерсън и се закова на място.

- Какво прави той тук, по дяволите?

- Защо не седнеш? - отвърна Мърсър.

- Не и докато не ми кажеш какво става - озъби се тя.

- Предупредих те, че цялата работа ще гръмне като бомба в лицето ти - каза шефът на президентската канцелария.

Кармайкъл не му обърна внимание.

- Ръс, настоявам за обяснение. Какво прави Чък Андерсън в нашата централа?

- Дошъл е да те подготви за твоята пресконференция - отговори председателят на Комитета на демократите.

Част от Кармайкъл искаше да повярва, че ставащото пред очите и е просто пример за странно политическо приятелство и че Андерсън е дошъл да ѝ помогне да подготвят изявление, обявяващо кандидатурата ѝ за Белия дом наред с тази на губернатора на Минесота Боб Фарнсуърт. Дълбоко в себе си обаче знаеше, че не това е причината. Лека-полека започна да осъзнава, че Ръс Мърсър не я е поканил да ѝ предложи шанса да стане вицепрезидент. Макар че не схващаше напълно какво се случва, тя усещаше, че я приклещват в ъгъла, а това никак не ѝ харесваше. Единствената ѝ възможност беше да продължи играта, докато не разбере за какво става дума.

- Нямам насрочена пресконференция за тази сутрин.

- Вече имаш - отвърна Андерсън. - След половин час на стълбите пред Сената.

Тя седна на един от столовете пред бюрото на Мърсър и отбеляза:

- Много интересно. И какво точно ще обявя на нея?

- Оставката си - осведоми я председателят на Комитета на демократите.

- Моля?

- Чу ме. Ще обявиш оставката си.

- Нямам никакво намерение да го правя - заяви Кармайкъл.

- О, ще го направиш и още как - каза Мърсър - или ще трябва да полежиш в затвора доста дълго време.

- В затвора? Това е нелепо. За какво?

Андерсън я погледна строго и отговори:

- Не се преструвай на света вода ненапита, Хелън. Не ти отива. Казах ти, че ако не престанеш, че подпалиш собствения си задник. Така и стана.

- Какво е това? Тактика на заплахи? - попита Кармайкъл властно, след което се обърна към Мърсър, - Каква е твоята роля във всичко това, Ръс? Да не би да си станал маша в ръцете на републиканците? Засрами се. Предал си партията. Ти си позор за нея.

Ръс Мърсър беше изчерпал запасите си от учтивост.

- Не, Хелън, ти си тази, която предаде партията. И ако съм откровен, радвам се, че най-сетне ще се отърва от теб.

Кармайкъл беше шокирана, но нямаше намерение да се предава.

- Ще трябва да се постараеш повече, ако искаш да се отървеш от мен.

Председателят на Комитета на демократите само поклати глава, вдигна дистанционното, което лежеше в единия край на бюрото му, насочи го към мултимедийния плейър на отсрещната стена и натисна бутона за пускане.

Кармайкъл първо чу собствения си глас и когато на телевизионния екран се появи картина, видя себе си в компанията на Брайън Търнър в луксозния апартамент на осмия етаж на хотел ,,Уестин Ембаси Роу”. Изведнъж ѝ призля ѝ и се стори, че ще повърне. Продължаваше да седи, без да може да откъсне поглед от екрана. За нейно щастие Мърсър изключи уредбата, преди да се стигне до най-компрометиращата част.

- От известно време си обект на наблюдение - наруши мълчанието Андерсън.

Умът на Кармайкъл трескаво работеше, за да намери изход. Трябваше да има начин да спаси кариерата си и същевременно да излезе победител в създалата се ситуация.

- Зная как изглежда всичко това - смотолеви тя, но всъщност не съм направила нищо нередно. Човекът от видеозаписа ме снабдяваше с информация, която считаше за свой патриотичен дълг да извади наяве пред обществеността.

- Сигурно ще те шокирам, но твоят патриот и любовник е нарушил куп закони за националната сигурност, докато ти е набавял тази информация.

- Това обаче не променя факта, че президентът е омърсил ръцете си. Няма да ме спрете да разглася всичко. Срещата приключи. Тръгвам си - каза Кармайкъл и стана от стола.

- Седни, Хелън - заповяда ѝ Мърсър, - и млъкни. Дори си нямаш представа колко бързо ще приключим с теб.

Андерсън забеляза искрено озадаченото изражение на лицето ѝ и каза:

- Информацията, която Брайън Търнър ти е подал, беше фалшива. Нарочно му беше подхвърлена от директора на ЦРУ Джеймс Вейл. В Лангли подозираха, че в редиците им има къртица, и му бяха заложили капан. Точно според очакванията им, стръвта се оказа твърде изкусителна, за да бъде подмината.

- Не ти вярвам - отвърна сенатор Кармайкъл. - Не знам как си въвлякъл и Ръс във всичко това, но по някаква причина той ти помага да прикриеш престъпната дейност на Рътлидж.

- Би трябвало да си малко по-великодушна към Джек Рътлидж. Аз настоявах да застанеш пред съда и да бъдеш изгонена заради действията си, но президентът реши да постъпи благородно и да те накара да подадеш оставка. Той смята, че между двете партии в страната и без това има достатъчно враждебност, и макар че никой извън тази стая няма да го узнае, Рътлидж иска да помогне за частичното преодоляване на разногласията.

Кармайкъл помълча малко и после попита:

- Какво ще стане с Брайън Търнър?

- Честно казано, изненадан съм, че те е грижа - каза Андерсън, - но понеже питаш, ще ти кажа. Той ще си понесе заслуженото наказание. Брайън Търнър ще отиде в затвора за много дълго време. Когато излезе оттам, не мисля, че ще иска да има нещо общо нито с разузнаването, нито с политиката.

Това решаваше всичко. Хелън Кармайкъл се беше опитала да играе по собствените си правила и беше изгубила. Нямаше какво друга да направи, освен ла се признае за победена.

- Ако се съглася да направя това, което искате от мен, ще гарантирате ли, че няма да ми бъдат повдигнати обвинения?

Чарлз Андерсън кимна утвърдително.

- Давам ти не само моята лична гаранция, а и тази на президента.

- А записът?

- Той е обект на федерално разследване, но тъй като Брайън Търнър направи пълни самопризнания, не виждам защо да бъде представян като доказателство в съдебната зала.

- А ще бъде ли унищожен? - попита тя.

- Не, ще го държим като част от твоята лична гаранция.

- Тоест?

- Ще се оттеглиш елегантно от политиката и никога няма да разкриваш нищо с името на Скот Харват или с личните ти догадки относно това какво е направил и какво не е направил президентът.

- И това е всичко? - попита Кармайкъл закачливо.

- Не се превземай, Хелън - намеси се Мърсър. - Предлага ти се невероятна сделка.

- Не се тревожи, Ръс. Превземките не са по моята част.

После се обърна към Андерсън и се поинтересува:

- Е, какъв ще е поводът? Здравословни проблеми или популярното ,,Напускам политиката, за да прекарвам повече време със семейството си“?