Ответен удар

Глава 75

Щом охранителите изчезнаха зад статуята на свети Николас, Харват се приготви да отвори с ритник вратата към покоите на Ага Хан. В последния момент обаче се спря и реши да пробва дръжката - беше отключено. Той зареди пистолета си, бутна вратата с върха на кубинката си и влезе вътре предпазливо.

Точно както и останалата част на манастира, стаите на Ага Хан бяха пищно обзаведени. Дебели кадифени завеси покриваха плътно прозорците, а настолни лампи в стил ,,Тифани” хвърляха в стаята приглушена оранжева светлина. В камината горяха дърва, акуратно подредени под формата на буквата ,,А”. Мястото беше изпълнено с миризма на книги и плесен.

В дъното на голямата всекидневна, която приличаше повечето на кабинет или библиотека, Харват завари Ага Хан седнал зад масивно дървено бюро, покрито с ръкописи и древни свитъци папирус. Телевизорът с плосък екран зад гърба му беше настроен на една от денонощните новинарски телевизии.

Облечен с карирана риза и панталони цвят каки, Ага Хан никак не отговаряше на стереотипа за мюсюлмански духовен водач. Нямаше я нито типичната надиплена роба, нито дългата неподдържана брада. Беше леко пълен и плешив, което придаваше измамно кротък вид и той приличаше по-скоро на някой дядо, отколкото на фанатично богат международен играч. Истинският му характер обаче се прояви, когато той вдигна глава и заговори. Роден в изгнание, Ага Хан беше възприел изцяло западната култура и резките му думи бяха произнесени с чист британски акцент.

- Кой сте вие? - попита той властно. - Какво правите тук?

Харват знаеше, че Ага Хан е опасен, и реши да не губи време и да поеме нещата в свои ръце. Насочвайки пистолета си срещу него, каза:

- Тук съм, за да ви задам няколко въпроса. А сега станете и сложете ръце така, че да ги виждам.

Ага Хан не помръдна.

- Знаете ли кой съм аз? - тонът му стана още по-остър.

Харват не го беше грижа. Единственото, за което можеше да мисли в момента, беше вероятността от масово заразяване на американски граждани от смъртоносно биооръжие, тествано в селцето Асалаам, а седящият пред него човек по някакъв начин беше ключът към всичко това. Като превключи на пистолета си полуавтоматичен режим, той проби със заглушен изстрел върха на кожения стол на сантиметри от главата на мъжа.

- Явно сте човек, който има проблем със слуха.

Ага Хан постави длани на писалището, подпря се на тях и стана от стола. Златният му ,,Ролекс” и скъпоценните му копчета за ръкавели проблясваха на светлината на настолната му лампа.

- Ще си платите за това - заплаши шиитският лидер, вдигайки ръце във въздуха. - Кълна се, ще си платите.

- Млъкни - нареди му Харват и посочи с оръжието си кожените столове до камината, подканвайки го да седне на някой от тях. - Не искам да чувам нищо от тебе, освен ако не е отговор на мой въпрос. Разбра ли ме?

Ага Хан седна на единия стол, но отказа за отговори. Харват стреля още веднъж, този път между краката му, при което част от пълнежа на тапицерията се разхвърча във въздуха. Мъжът кимна с неохота и промърмори:

- Разбрах.

- Добре - каза Харват и седна срещу него. Включи лазерния прицел и върху коляното на Ага Хан се появи червена точка.

- За да няма недоразумения, това е мястото, където ще попадне следващия ми куршум.

Ага Хан отново кимна с глава.

Харват балансира пистолета в скута си, все още насочен към коляното на шиитския водач, и продължи:

- Въпрос номер едно. Защо отвлякохте Емир Токай?

Мъжът пое дълбоко въздух и Харват забеляза тъмните кръгове под очите му. Изглеждаше крайно изтощен, сякаш не беше спал дни наред. Когато заговори, рязката, властна реч отпреди минути се смени с тон на примирие и умора.

- Защо ме измъчвате? Знаете причината.

- Имам си своя теория - каза Харват, - но искам да я чуя от вас.

Ага Хан го погледна с изражение, което издаваше, че е твърде изтощен за игри, но че няма избор и е принуден да участва в тях.

- Трябваше ни жив по същата причина, по която на вас ви е необходим мъртъв, но, разбира се, вие знаете това.

- Мога да ви уверя, че не съм бил път до тук, за да убия Емир Токай.

Човекът изглеждаше объркан.

- Така ли? И защо, след като убихте всички други учени да си осигурите мълчанието им.

Беше очевадно, че взима Харват за нечий наемник.

- Тук съм, за да направя всичко възможно случилото се в Асалаам да не се повтори никога никъде.

- Значи не работите за него?

- За кого?

- За Акреп - изфуча Ага Хан, сякаш името изгаряше устата му. - Скорпиона.

Харват никога не беше чувал това име.

- Вижте, работя за американското правителство. Просто ми разкажете за Токай и за това какво се е случило в Асалаам.

Ага Хан се взря за миг в камината и сетне отговори:

- Токай ми беше нужен, за да защитя хората си от Акреп.

- Как? Каква заплаха може да представлява той за човек като вас?

- Не само за мен. Акреп е заплаха за всички шиити. Бях достатъчно неразумен, за да му повярвам, че е открил начин да обедини всички мюсюлмани, да ги сплоти отново. Но трябваше да се досетя. Само ни е използвал.

- Използвал ви е? За какво?

- За пари. Пари за експедициите му - голямото търсене на най-страшното оръжие, което щеше да позволи на всички мюсюлмани да бъдат равнопоставени, ако не и да превъзхождат останалата част на света.

- Ислямският институт за наука и технологии - сети се Харват.

- Именно. Чието създаване преди десетилетия беше негова идея.

- Кой е той? Какво е истинското име на Акреп?

- Кой знае. А и какво значение има? Трябваше да обърна внимание на едно-единствено нещо, за което той не можеше да ме излъже, а именно от кой народ произлиза. Но понеже не го направих, сега хората ми ще страдат. Целият свят ще страда. Ще оцелеят само сунитите. Точно това е планирал през цялото време.

- Казахте, че не е могъл да ви излъже за произхода си. Кой е народът, от който произлиза?

- В миналото са били най-великата империя в света. Хитлер е бил запленен от тях и е копнеел да постигне поне част от тяхното могъщество. Дори вашата страна е попадала в мрежите им, без дори да го знае. Либия, Ливан, Сирия, Ирак, Балканите - всички те имат нещо, което ги свързва.

В тези страни имаше мюсюлманско население, но това се стори прекалено очевидно на Харват. Той се замисли над факта, че във всяка от тях имаше сериозни ислямски терористични групировки, свързани с Бен Ладен.

- Има ли връзка всичко това с Ал Кайда?

Ага Хан отхвърли това предположение.

- Нещата са много по-дълбоки. Акреп може да се отърве от Ал Кайда също толкова лесно, както я е създал.

На Харват му беше трудно да повярва, че някой би могъл да се отърве от Ал Кайда, пък на всичко отгоре и лесно. Тъкмо щеше да попита как някой би могъл да е убеден, че такова нещо е възможно, когато в ума му проблесна споменът за един разговор с Джилиън Алкът от предишния ден. „Какво иска Ал Кайда повече от всичко? Основаването на нов ислямски халифат. Основаването на един народ, прекланящ се пред Аллах и оглавяван от халиф, да е водач, признат от целия ислямски свят.“

- Акреп иска да сбъдне надеждата за нов мюсюлмански халифат, нали?

Ага Хан кимна утвърдително и отвърна:

- Един халифат, в който - както той самият твърдеше пред мен в началото - сунитите и шиитите ще бъдат равнопоставени.

- Тогава каква е мрежата, в която Съединените щати са попаднали? Либия, Ливан, Сирия, Иран, Ирак, Балканите - каква е връзката?

Все още седнал на стола си, Ага Хан се наведе напред и отвърна:

- Всички тези територии в миналото са били част от един велик мюсюлмански халифат. Свещено царство на земята, което няма аналог в историята и което Акреп възнамерява да съживи без чужда помощ - Великата османска империя.