Ответен удар

Глава 3

Когато страйкърите най-сетне спряха в центъра на селото, войниците наизскачаха от тях и готови за стрелба, заеха отбранителни позиции. Макар че никой не обели дума, след пълната обиколка на Асалаам всички бяха обзети от едно и също странно чувство. Никъде не се виждаше жива душа и това беше изострило бдителността им.

Джъстин Стоукс - млад, кльощав редник от Сан Диего, който имаше лошия навик първо да говори, а после да мисли, рече:

- Може да са си устроили сиеста.

- В десет и половина сутринта? - възрази високият към метър и деветдесет редник Родни Купър от Тампа. - Стоукс, дори баба ми не си подремва по това време.

- Във всеки случай - отбеляза Стоукс, - нещо тук не е наред.

- Нещо се е прецакало, ето какво не е наред - добави Шлезингьр. - Къде, по дяволите, са всички хора?

- Точно затова сме тук, за да разберем - отсече лейтенант Билингс, с което сложи точка на размяната на остроумия. - Вече сме в играта, тъй че нека сведем приказките до минимум.

- Тъй вярно, сър - отвърнаха мъжете, а Билингс се доближи до Русо, който държеше под око отдалечения край на пътя през оптичния мерник на своята карабина М4.

- Какво мислиш, Джими? - попита го Билингс.

- Мисля, че е прекалено тихо - отговори Русо, отпускайки оръжието си.

- Може да е засада.

- Не мисля. Ако някой смяташе да ни атакува, вече щеше да го е направил.

- Тогава какво става, по дяволите? Къде са всичките селяни?

Русо провери още веднъж предпазителя и каза:

- Не зная, но имам чувството, че не искам и да разбера. Това село не е наш проблем. Тук сме, за да проверим как са трима американски хуманитарни служители, така че нека го направим и да се омитаме.

Билингс обходи с поглед напуканите, избелели от слънцето фасади на построените с глинени тухли къщи, подредени по протежение на тясната уличка. Вратите и прозорците на някои от тях зееха широко отворени. Той се съгласи:

- Добре. Ето какво ще направим. С отряд „Алфа“ отиваме в сградата, която мисионерите използват като медицински пункт. Ти и отряд „Браво“ претърсете къщите, но без ритници по вратите. Ако намерите отворена врата и никой не отвърне на учтивото почукване, влезте вътре и огледайте. Кажи им да не пипат нищо. Среща тук след петнайсет минути. Ясно?

- Тъй вярно, сър. След петнайсет минути - отвърна Русо и се обърна към хората си: - Чухте заповедта. Да тръгваме.

Единият от страйкърите последва отряд „Браво“ по главната улица, а другият тръгна след Билингс и хората му, които се запътиха към овехтяло ниско здание на следващата пресечка, наподобяващо училище или административно учреждение.

- Окръжно полицейско управление - прочете избелялата табела над входа редник Майк Родригес от северен Ню Йорк. Той бе единственият в отряда, освен Русо, който имаше известни приложими познания по арабски.

- Защо не влезем да поогледаме? - предложи Стоукс. - Това е държавно учреждение. Вътре може да намерим официална информация.

- Не сме упълномощени нито да влизаме, нито да търсим официална информация - сряза го Билингс. - Тук сме на военна разузнавателна мисия. Ако видим отворена врата, можем да влезем, но ако вратата е затворена, няма да нахлуваме…

Преди Билингс да довърши изречението, Купър натисна с масивното си рамо разнебитената очукана врата и тя с пукот излезе от пантите. Всички насочиха очи към него и той отвърна с усмивка:

- Забравили са да заключат.

- Да бе - отвърна Бигинс. - Следващият, който се опита да направи нещо подобно….

Лейтенантът не можа да довърши заканата си, защото от вътрешността на зданието ги блъсна непоносима смрад.

- Исусе - възкликна Шлезингър. - Тези хора не знаят ли, че трябва да си изхвърлят боклука навън?

Билингс - човек твърде добре запознат с миризмата на смъртта - беше наясно, че отвътре не вони на боклук.

- Купър, Родригес, Шлезингър и Стоукс, влизате вътре с мен. Останалите останете на пост тук и си отваряйте очите. Скоро може да се разхвърчат лайна от вентилатора.

- Ако съдя по миризмата, май вече са се разхвърчали - подметна един риж редник от Юта, който приведе оръжието си в бойна готовност и зае позиция.

Заровили носове в бронежилетките си, Билингс и хората му влязоха вътре. След като видя, че чакалнята е празна, Купър ритна вратата на потъналата в пълен мрак канцелария и останалите го последваха. От всички посоки се разнесе: ,,Чисто… чисто… чисто“. Членовете на отряда обиколиха помещението, светейки си с тактическите фенери „Шур Файър“, закрепени на карабините им М4 върху релси „Пикатини“.

Съвсем скоро стана ясно защо в стаята е тъмно. Прозорците бяха напълно покрити с тежки вълнени одеяла.

Родригес стрелна с озадачен поглед Шлезингър и прошепна:

- Да не би да са се опитали да си направят завеси?

Шлезингър прокара лъча на фенера си по ръба на едно от одеялата и в отговор сви рамене.

- Защо им е било да затъмняват прозорците тук, насред нищото?

- Може би са искали да скрият нещо.

- Или да се скрият от нещо.

Билингс не го беше грижа за какво са одеялата.

- Смъкнете ги - заповяда той. - Да пуснем малко светлина.

Стоукс и Купър пристъпиха към прозорците и започнаха да смъкват одеялата. В стаята нахлу светлина. В този момент Шлезингър погледна нагоре и промълви със задавен глас:

- Мамка му!

Всички заедно вдигнаха очи, за да видят какво е видял. На тавана бяха провесени поне петнайсет разлагащи се трупа.

Купър, най-едрият и най-смел член на отряда, се отдръпна ужасено. Стоукс се прекръсти, а Родригес и Шлезингър инстинктивно вдигнаха оръжията си и ги насочиха напред - назад във въздуха, готови за стрелба.

- Дявол да го вземе, какво е това, лейтенант? - пророни умолително Шлезингър, а в гласа му се долавяше страх.

Билингс нямаше представа. Труповете бяха вързани успоредно на тавана. До този момент дебелите дървени подпори ги бяха скривали от погледите на влезлите в помещението войници. Той понечи да каже нещо, когато по радиостанцията се разнесе пращене, а после и гласът на Русо.

- „Алфа Едно“. Тук „Браво Едно“. Чувате ли ме? Край.

Билингс, чиито очи все още бяха втренчени в страховита гледка над главата му, натисна бутона за предаване и отвърна:

- Тук „Алфа Едно“. Чувам те, Джими. Какво откри?

- Намерихме един човек, лейтенант. Явно е един от старейшините на селото. Изглежда така, сякаш не е ял от седмица, но е жив.

- Къде го намерихте?

- Криеше се зад една от къщите, които претърсихме. Момчетата мислят, че е тършувал за храна.

- Знае ли какво се е случило с останалите селяни?

- Казва, че всички оцелели се крият в джамията. Запътили сме се натам.

- Чакай малко! Оцелели? - повтори Билингс. - Оцелели от какво? И как така се крият в джамията? От какво се крият?

- Точно това се опитвам да проумея. Старецът не спира да повтаря една и съща дума на арабски, която не разбирам.

Билингс даде знак на Родригес и после отново се обади по радиостанцията:

- Каква е думата? Може Родригес да я знае.

Последва пауза, в която Русо приканваше стареца да говори директно по микрофона. И тогава от другата страна долетя напрегнат, дрезгав глас, който звучеше като скърцащи, отдавна несмазани панти:

- Алгул! Алгул! Алгул!

- Чухте ли? - попита Русо, когато старецът се отдръпна от радиостанцията му.

Билингс погледна към Родригес и забеляза как и без това мъртвешки бледото лице на войника постепенно започва да губи всякакъв цвят. Всички бяха покъртени от гледката на привързаните към тавана трупове, но не биваше да губят самообладание.

- Играли ли сте на „Ексбокс“, лейтенант? - промълви Родригес, без да отлепя очи от гротескните фигури, надвиснали над него.

- Не - отговори Билингс, който не разбираше каква е връзката между някаква видеоигра и ситуацията, в която бяха по-паднали.

- „Алгул” е първата дума на арабски, която научих, докато играех на една игра на „Ексбокс“, наречена „Призрачна сила“.

Нетърпелив да чуе отговора, лейтенантът попита припряно:

- И какво означава това, мамка му?

- В свободен превод означава „конска пиявица“ или „кръвосмучещ джин“, но обикновено с това име се свързва женски демон, който живее на гробището и се храни с мъртви бебета. Когато бебетата свършат, се прехвърля върху живите селяни и продължава да се храни, докато не остане жив човек. Чувал съм, че „алгул“ е производна на друга арабска дума, която означава „зомби“ или „хранещ се с жени и деца“. Както и да го наречем, „алгул“ на арабски значи вампир.

Билингс тъкмо се канеше да каже на Майк Родригес, че това са пълни глупости, когато устата на един от привързаните към тавана трупове се отвори и от нея върху войниците се посипа кървава пяна.