Ответен удар

Глава 30

Хотел „Гар дю Норд”

Париж

- Разкажи ми повече за Ханибал и увлечението му по биологичните оръжия - каза Харват, докато си разкопчаваше ризата. Джилиън взе кофата с лед от минибара, изпразни съдържанието ѝ в найлонов плик и му го подаде.

- Всичко по реда си - отговори тя. - Нека видя ребрата ти.

Харват дръпна ризата си, за да открие синината с големината на бейзболна топка, която се беше образувала от лявата страна на гръдния му кош.

- Усещаш ли болка като от счупване? - попита тя, като посегна към натъртеното място.

- Чакай малко - хвана ръката и Харват. Ти си доктор по палеопаталогия, а не по медицина.

- За твое сведение навремето карах линейка, за да си платя таксата за следването, и съм работила като медицинска сестра по време на няколко археологически експедиции през летните ваканции.

- Виж ти, какъв късмет - каза Харват, когато пръстите на Джилиън се плъзнаха по кожата му. - Има ли живи сред пациентите ти?

- Много смешно - отвърна Джилиън и натисна една видимо болезнена част от синината. - Това място изглежда чувствително.

Харват мъчително си пое въздух, а тя продължи:

- Знаеш ли, всичко това можеше да се избегне, ако не беше загубил контрол.

- Това ли стана според теб? Загубих контрол?

- И преди съм го виждала - каза тя, проверявайки за счупени кости. - Типична мъжка реакция. Ти си като чук - проблемите, които срещаш в живота си, не са нищо повече от пирони.

- Тогава си го набий в главата, госпожо, не ми трябва помощта ви - каза Харват, като стана от леглото и отново облече ризата си. Дори да имаше едно-две пукнати ребра, Джилиън Алкът нямаше как да разбере това само с опипване, а и не би могла да му помогне. Щеше да се наложи да заздравяват сами.

- Седни - заповяда му Джилиън. - Още не съм приключила с прегледа.

- Ако искаш да видиш повече - отвърна той, отправяйки се към минибара, за да вземе една малка бутилка водка ,,Московская”, - първо ще трябва да почерпиш с вечеря и да ми кажеш, че ме обичаш.

Джилиън се усмихна.

- Нямах това предвид.

- Знам какво имаше предвид - каза той и си наля водка в чашата, след което се огледа за лед. - Да се върнем към Ханибал.

Джилиън пликчето с лед от леглото и му го подхвърли. Харват го развърза, извади две кубчета и ги пусна в чашата си.

- Целият съм в слух.

- Нямам какво да разкажа повече. Както каза Ванеса, онова, което ни е известно за Ханибал, е почерпено от малкото римски исторически документи. Знае се, че е бил надарен с изключителен ум и не се е спирал пред нищо, за да постигне целите си. Нямало е друг като него.

- Наздраве по този случай - вдигна тост Харват и отпи от водката, за да притъпи болката в ребрата си. После остави чашата на нощното шкафче и попита: - Възможно ли е Ханибал да е имал контакти с Индия?

- Нагръдниците са красноречиво доказателство за това. Няма съмнение, че става дума за усойниците от вида Azemips feae.

- А как се вписва изображението на вълка?

- Вълците са били смятани за много жестоки и свирепи животни. Освен това те били символи на Рим. Ханибал може да се е опитвал да си присвои част от римската символика, за да въздейства на враговете си.

- Възможно е - каза Харват, макар да му се струваше, че тази теория е далеч от истината.

- Предполагаме - продължи Алкът, - че самото оръжие трябва да е било най-ужасяващото в неговия арсенал. Ето защо на нагръдниците са били изобразявани Azemips feae. Той със сигурност е искал всеки, особено войниците, да не забравят нито за миг какво пренасят.

- Искаш да кажеш, че изображенията на отровни змии по нагръдниците са били използвани не само за да всяват страх у врага, но и да окуражават настъпващата армия?

- Именно - потвърди Алкът. - След като планът със змиите е бил оповестен, флотата на Ханибал се е изпълнила с увереност, че няма как да изгубят битката, дори ако се изправят срещу по-силен неприятел.

Харват поразмисли върху чутото, като се опитваше да свърже всичко в една картина.

- Да предположим, че Ханибал се е добрал до някое копие на ,,Артхашастра”.

- Което за онова време е било равносилно на подвиг. Смятало се е, че тази книга носи могъщество и се съмнявам, че са я раздавали под път и над път, особено на народи, които биха могли да се окажат потенциални врагове.

- Ще заложа на това, че Ханибал я е притежавал. Бил е доста находчив човек и дали е купил „Артхашастра”, или я е откраднал, няма значение. Нека просто предположим, че се е сдобил с нейно копие.

- Добре.

- После е намерил някой, който да му я преведе. Може дори да е взел със себе си някой предприемчив индийски учен или войник, за да му помогне да я разучи. Може да е пращал свои хора в Индия, за да му донесат необходимите змии, тъй като Azemips feae не са били разпространени в гръко-римския свят. След това е използвал хора от племето псили, които да се справят със змиите и да извлекат отровата им.

- Много е възможно - съгласи се Джилиън. - Но Ванеса спомена, че е прегледала цялата „Арташастра“ и не е открила рецепта, която да покрива всички симптоми, установени в Асалаам.

- Зная - каза Харват. - Ами ако картагенците са използвали „Артхашастра“ само като основа, на която да стъпят? Ако са създали някакъв хибрид на Azemips feae? Или са извършили дуплициране и са се сдобили с болест, която никой дотогава е виждал?

- И това е възможно - отвърна Джилиън и се замисли. - Но какво ни дава това? Нямаме никаква представа откъде са се появили артефактите, камо ли кой ги е предоставил на „Сотбис”. Нищо, освен съдебна заповед или официална правителствена молба не би могло да накара аукционната къща да отвори отново вратите си за нас.

- Какво би си помислила, ако ти кажа, че не е нужно буквално да отваря вратите си за нас? - попита Харват, докато отново поставяше плика с леда върху синината си.

Не беше нужно да е гений, за да разбере намека на Харват. Джилиън усещаше, че той не е от хората, които се предават лесно.

- Извадихме голям късмет, че веднъж вече излязохме оттам, без да ни арестуват - подхвърли тя. - Не мисля, че имаме някакъв шанс, ако пробваме пак. Особено като се има предвид, че обмисляш влизане с взлом.

Харват се усмихна.

Беше го преценила съвсем вярно. Той определено беше чук.

- Мисля, че грешиш за днешната случка - каза Харват. - Нямаше как да ни арестуват. Дейвидсън не може да е сигурна, че предметите не са придобити незаконно, освен това се пази от медиен скандал.

- Дори да е така, как предлагаш да проникнем вътре? При тази охрана е почти невъзможно.

- С магия - отново се усмихна Харват.

- С каква магия?

- Ще преминем през стените.