Ответен удар

Глава 71

Лангли, Вирджиния

Брайън Търнър се огледа наоколо, за да се увери, че е сам, след което седна на компютърния терминал и влезе в системата. У него винаги будеше почуда фактът, че ЦРУ се тревожи повече от евентуални външни хакерски атаки, отколкото от вътрешни нарушения на сигурността.

Търнър се увличаше по технологиите за криптиране от седемгодишна възраст. Националната агенция за сигурност се беше опитвала да го привлече в редиците си многократно през последния курс на следването му в Калифорнийския политехнически университет, но накрая ЦРУ го спечели на своя страна с високите доходи и славата си. Животът в Лангли обаче, особено след 11 септември, изобщо не оправда очакванията му. Нямаше нищо общо с екшъните на големия екран, а и Търнър беше убеден, че при всички тези правила, които той и колегите му трябваше да спазват, беше въпрос на време на Америка да понесе нов опустошителен терористичен удар.

Може би точно това го привлече най-много у Хелън Кармайкъл. Както и фактът, че след като сенатската комисия по разузнаването направи обиколка на новия антитерористичен център, или АТЦ, както нежно го наричаха в ЦРУ, един от сътрудниците ѝ се свърза с него и го попита дали би участвал в свръхсекретна фокусна група. Търнър веднага прегърна тази възможност и беше поканен на вечеря със сенатора от щата Пенсилвания.

Скоро стана ясно, че Хелън Кармайкъл няма никакво намерение да събира каквато и да било тайна фокусна група, а по-скоро търси по-нататъшно развитие на личните им взаимоотношения. На първата им вечерна среща тя го заведе в един от най-елитните ресторанти в окръга - „Смит и Воленски“, където се насладиха на сочните пържоли и откриха общата си страст към мръсните мартинита. По-късно, на задната седалка на наетата за вечерта лимузина, тя го ощастливи с най-страхотната свирка на света.

След свирката последва цяла нощ на невероятен секс в неговия апартамент - секс, на какъвто не беше очаквал, че пенсилванската сенаторка е способна. Хелън Ремингтън Кармайкъл беше горещо парче и ако питаха Брайън Търнър, съпругът ѝ изпускаше първокласна нимфоманка. Нещата, които тя правеше и изричаше, когато бяха заедно, можеха да накарат и най-педантичния счетоводител да зареже бизнеса си.

Беше му дошло до гуша от живота в ЦРУ и той виждаше в Кармайкъл своя билет за бъдещето. Като неин съветник по националната сигурност Брайън щеше да има по-големи отговорности, когато тя станеше вицепрезидент. А ако проявеше достатъчно търпение, щеше да разполага с власт на най-високо ниво, когато тя заемеше президентския пост. Дребните кражби и нарушения, които извършваше заради нея сега, бяха нищо. Всъщност според Търнър ЦРУ си го заслужаваше, след като не си беше осигурило достатъчно надеждна защита срещу хакери, работещи в централата му.

Той погълна лакомо шепа пържени картофи, купени от денонощния ресторант на ЦРУ, после стартира най-новия си непроследим ,,троянски кон” и зачака първите резултати.

Дванадесет минути по-късно Търнър едва не се задави с луксозната бисквита на ,,Мисис Фийлдс”, която дъвчеше. Плоският екран на монитора му се активира и на него се появи файл, съдържащ имена, дати, плащания и подробности около американския президент Джек Рътлидж и неговия личен таен отряд от оперативни агенти.