Ответен удар

Глава 49

Избраха наслуки петима войници. С онези, които бяха покрити с най-дебелия лед, се зае Харват. Освен това той се гласи да се заеме с най-зловещата задача - да отсече темето на всеки череп, за да може Джилиън да събере проби от мозъчната тъкан. Тъй като загадъчната болест включваше сериозен енцефалитен компонент, тя беше настояла, че е абсолютно наложително заедно с другите проби да вземат и материал от мозъка. Макар да разполагаха само с пикели, те действаха така, сякаш обработваха безценен диамант с най-прецизните инструменти в света.

Внимателното отношение на Джилиън беше продиктувано от уважението ѝ към древната история. При Харват - от уважение към събратята му по оръжие. Макар че навън дневната светлина вече гаснеше, никой от тях не прояви небрежност. Прецизно издълбаваха леда, докато стигнеха до замразената плът. Въпреки че Алкът не беше сигурна дали Алън Уиткоум ще успее да научи нещо от пробите, тя искаше поне да му даде възможност да ги изследва. Може би сред тези замразени тела лежеше ключът към загадката. Ханибал никога не би изпратил хората си в битка, без да ги защити от собственото им оръжие. Възможно беше тези войници - членовете на елитната му гвардия - да са били ваксинирани и тяхната ДНК би могла да разкаже на съвременния свят за могъщото оръжие, което са пренасяли.

Щом пробите бяха събрани, двамата бързо се върнаха към алпийското си снаряжение. Харват разхлаби въжето си и видя как тежката раница, висящата над главите им, го изтегли през втората серия осигуровки. Въжето прелетя със свистене през празното пространство на пропастта и се приземи с тъп звук точно до Джилиън.

Харват закачи самохватите и показа на Джилиън как се използват за катерене по въжето. Помагаше ѝ, докато тя не овладя умението, и после, след като отново свърза двете седалки с осигурителен ремък, започнаха изкачването. На около шест метра от върха Скот откачи раницата си от въжето и успя да провре през презрамките ѝ двете си ръце. Когато стигнаха остатъка от сриналата се ледена рампа, смениха въжетата, изкачиха се отново на тесния проход Кол дьо ла Траверсет, стегнаха багажа си и поеха обратно към „Мечата кожа“. Единственото осветление по трудния път надолу идваше от челниците им.

Докато стигнат хотела, силният снеговалеж вече образуваше завеса. По време на прехода бяха мълчали почти през време. Джилиън се бореше с психологическата и емоционална травма от убийството на Халид Аломари, а Харват се мъчеше да разбере преди всичко каква е връзката между Тимъти Рейбърн и убиеца. Рейбърн беше организирал експедицията, за да открие мистериозното оръжие на Ханибал, а Аломари, извежда беше елиминирал всеки, който разполагаше с каквато и да било информация за находката. И все пак имаше един човек - Емир Токай, когото Халид не беше успял да убие, но само защото Рейбърн беше се добрал пръв до него и го беше похитил. Нещо не се връзваше. Двамата явно бяха работили върху един и същи проект, но от два различни ъгъла…

Убийството на учените, след като вече си бяха свършили работата, както и ликвидирането на всеки запознат с нея имаше смисъл, но отвличането на Токай беше в разрез с логиката. Защо и той не е бил убит? Защо е бил отвлечен?

Щом наближиха хотела, Харват се опита да успокои мислите си. Беше уморен и не му се гадаеше. Трябваше му само един продължителен горещ душ, последван от няколко таблетки адвил и хубав нощен сън. В момента, в който влязоха в хотелската кухня през задния вход обаче, той осъзна, че това негово желание отново няма да се сбъдне.

- Мамка му! Стой на място!- изкрещя единият от двамата местни полицаи, стреснати от внезапната поява на Харват и Алкът. Ако се съдеше по униформите им, явно бяха от мотоциклетния отряд, но това не обясняваше присъствието им в кухнята на Мари Лавоан.

Преди Харват да успее да реагира, мъжете извадиха пистолетите от кобурите на кръста си и ги насочиха към него и Джилиън. Последното, което му трябваше сега, беше да провокира престрелка с полицаи, затова просто вдигна ръце над главата си и остави всички оръжия, които носеше, по местата им.

Когато видя, че Харват е вдигнал ръце, Джилиън последва примера му и попита:

- Какво става?

- Затваряй си устата! - излая един от полицаите, а партньорът му се извърна към другата стая и повика техния капитан. След секунди в кухнята влезе набит, около петдесетгодишен мъж с оредяла коса и торбички под очите. Отначало лицето му доби учудено изражение, но той бързо се опомни и започна да раздава заповеди на хората си.

Когато обърнаха Харват с лице към стената и го претърсиха, откриха не само картечния пистолет и револвера 357 на Аломари, но и сгъваемия нож, документите на името на Сам Герин и пачки евро, американски долари, британски лири предоставени му от неговия шеф Гари Лоулър. След като обискираха Джилиън, те преровиха и раниците и откриха тъканните проби и компактния пистолет „Хеклер и Кох“ на Харват.

- Поне са от различен калибър - отбеляза капитанът на английски, докато изследваше оръжията. - Това ще улесни балистичната експертиза.

- Каква балистична експертиза? - осведоми се Харват. - Какво е всичко това?

- Мосю Герин, мадам Алкът, казвам се капитан Марсел Брусари и служа в местната Жандармерия, мой дълг е да ви уведомя, че сте арестувани и срещу вас ще бъде възбудено разследване за участието ви в убийствата на лондонския полицай Доналд Милс и двама граждани в универсалния магазин „Харви Никълс”, на доктор Моли Дейвидсън, сътрудник в парижкия клон на ,,Сотбис", на Мари Лавоан, извършено по-рано днес.

Харват понечи да възрази, че са невинни, и да попита какви доказателства имат властите срещу тях двамата, когато се сети, че френската полиция и Интерпол вече разполагат с повече от достатъчно. Видеозаписът от охранителните камери в ,,Харви Никълс“ не беше разкрил самоличността на Харват, но бе уловил чудесно лицето на Джилиън Алкът. Освен това бяха представили личните си документи в „Сотбис“, за да им бъдат издадени пропуски. След това той беше изхвърлен от клона на аукционната къща след разправия с Дейвидсън точно в деня на убийството и. С Джилиън бяха идеалните заподозрени. А сега бяха заловени на връщане от друго местопрестъпление. Макар и не докрай убедителни, косвените улики срещу тях бяха повече от достатъчно, за да бъдат задържани за неопределен период от време. Харват не можеше да вини френските власти, те действаха съвсем законно. Но не можеше и да ги остави да го задържат.

Когато единият от двамата полицаи го заобиколи в гръб, за да му сложи белезници, той замахна назад с глава с всичка сила и разби носа на служителя на закона. После тутакси нанесе с дясната си ръка кос удар по шията на Брусар. Капитанът се свлече на линолеума като пълен с кал боклукчийски чувал, другият полицай се нахвърли върху Харват, като сключи ръце около кръста му в опит да го повали на земята, но агентът сплете пръсти и със светкавичен удар го удари в тила. Беше въпрос на секунди да се справи с тримата жандармеристи.

Погледна към Джилиън, която беше поразена от скоростта на движенията му. Пускайки рюгера в джоба на панталоните си, той ѝ нареди:

- Оръжия, пари, паспорти - събери всичко и го сложи в малката раница.

Джилиън кимна разбиращо, а той грабна ключовете от колата и се наведе да изпразни джобовете на изпадналите в несвяст френски полицаи. След като им измъкна белезниците, закопча и тримата в сложна плетеница - китката на единия за глезена на другия, за да не могат да се движат, щом дойдат в съзнание. После изхвърли в боклука заредените патронници от оръжията, постави всички пистолети във фурната и я включи.

Когато Джилиън вдигна във въздуха раницата на Харват, за да му покаже, че всичко е готово, той доближи показалец до устните си и ѝ даде знак да го последва.

Ако имаше и други полицаи в малкия хотел, щяха да дотичат още при първите признаци на борба в кухнята. Тъй като не се появи никой, Харват можеше да се обзаложи, че са сами. Това обаче не означаваше, че няма да пристигнат други. В малките селища като Ристола обикновено не се случваха инциденти, така че едно убийство вероятно щеше да привлече голямо внимание. В мига, в който откриеха трупа на Мари Лавоан, новините щяха да се разпространят лавинообразно.

Първото, което Харват забеляза, когато влязоха във фоаето, беше кръвта, която покриваше половината от дървения под. Преди още да види тялото, той забеляза, че повечето снимки са съборени от стената и рамките им бяха строшени на парчета. Щеше му се да вярва, че смъртта е споходила бързо Мари, но очевидно не беше така. Имаше следи от борба = методите на Аломари - той предположи, че убиецът е изпитал удоволствие от страданията на горката жена.

Когато най-сетне стигнаха до трупа ѝ зад малкото бюро на рецепцията, Джилиън нададе тих вик на ужас. Гърлото на Мари беше прерязано точно както на Елисън, а лицето и беше посиняло и подпухнало. Аломари ѝ беше нанесъл побой, преди да я убие, вероятно за да изтръгне от нея информация. Харват знаеше, че всеки би могъл да се огъне при изтезания и дори Мари да беше издала на Аломари къде са отишли с Джилиън, той не би могъл да я упрекне.

Двамата трябваше незабавно да се и измъкнат от Ристола. Харват се наведе, измъкна от джоба си златната верижка с медальона на свети Бернар и я сложи в ръката на Мари Лавоан „Сега поне се е събрала с Бернар “, помисли той, докато се изправяше и заобикаляше рецепцията.

Доближавайки прозорците до входната врата, той надникна през пердетата и не остана доволен от онова, което видя. Малката алея пред „Мечата кожа“ беше претъпкана с коли на местната полиция. Явно Брусар беше влязъл в хотела, за да огледа местопрестъплението с жандармсристите и бе наредил на другите да останат навън. От професионална гледна точка това беше разумен ход. Колкото по-малко хора крачеха из хотела, толкова по-малка бе вероятността да унищожат някоя улика. Но ако погледнеха на ситуацията от позицията на бегълци, каквито всъщност бяха, Харват и Джилиън бяха прецакани. И то двойно, понеже полицейски екипи бяха започнали да заобикалят хотела, за да покрият и задната част на имота.

- Мамка му - изруга Харват и се дръпна от прозореца.

- Какво става? - попита Джилиън.

- Навън гъмжи от полиция.

Джилиън доближи прозореца, за да се увери сама.

- И какво ще правим?

- Властите със сигурност ни смятат за серийни убийци, тръгнали на тридневен лов за жертви. Няма да ни пуснат да си тръгнем просто така, а аз не искам да ги въвличам в престрелка.

- Тогава какво предлагаш?

След като помисли няколко секунди, Харват отново погледна през прозореца и очите му се спряха на нещо в края на алеята.

- Можеш ли да караш мотоциклет?

- Не, защо?

- Защото ми хрумва само един начин да се измъкнем оттук, а възможността да го реализираме, е едно на милион.

След няколко минути, с каски с визьори на главите и облечени в униформите на изпадналите в безсъзнание ченгета, Харват и Джилиън излязоха от хотела и бързо минаха покрай чакащите навън полицаи.

Когато ги засипаха с въпроси какво става вътре, Харват вдигна във въздуха плик за улики с обгорелия картечен пистолет на Аломари, който беше извадил от фурната и продължи по пътя си. Изглежда, това свърши работа и полицаите проявиха разбиране. Бяха наясно, че е извършено убийство и наличието на подобно екзотично оръжие затвърждаваше техните неизказани предположения, че сцената на местопрестъплението е особено зловеща. Очевидно капитанът беше пратил двамата полицая от мотоциклетния патрул да изпълнят някаква важна задача, свързана с оръжието, и те нямаха време за празни приказки. Никой не възрази. Надяваха се скоро да им бъде разрешено да влязат и да видят с очите си ужасната гледка. Сред тях нямаше човек, виждал сцена на убийство.

Те продължиха да говорят помежду си, но когато Джилиън се качи зад Харват на един от мотоциклетите в дъното на алеята, на всичко отгоре с раница на гърба си, неколцина от жандармеристите започнаха да подозират, че нещо не е наред.

„Моля те, запали от първия път”, помисли си Харват. Моторът го послуша и вече бяха изминали половин пресечка, преди първите полицаи да нахлуят в хотела, да открият колегите си в кухнята и да се върнат на двора, за да изпратят екип след отвлечения мотоциклет и възседналите го бегълци

Воят на полицейските сирени отекна в каменните къщи на селцето. Харват преминаваше с мощния мотор по улици и тротоари и беше благодарен, че вече се мръква и повечето хора са си по домовете.

Джилиън се придържаше към нейната част от плана. След като наетият от тях мерцедес се оказа обкръжен от полицейски коли пред хотела, единствената им надежда за бягство беше автомобилът на Халид Аломари. Само трябваше да го намерят.

Скот беше наясно, че Аломари е професионалист и не би паркирал близо до местопрестъплението, но пък и не би следвало да е оставил колата си твърде далеч, тъй като му е бил нужен пряк достъп до единствения път, водещ до Кол дьо ла Траверсет.

Докато профучаваха нагоре-надолу по тесните селски улички, Джилиън непрекъснато натискаше копчето за алармата на автомобилния ключ, намерен от Харват в джоба на убиеца. Полицията беше на по-малко от две пресечки зад тях, когато изведнъж фаровете, стоповете и клаксонът на едно черно беемве „седмица“ сякаш полудяха. Тя незабавно натисна повторно копчето и изключи алармата.

Харват не се съмняваше, че Джилиън ще се справи с голямото беемве, след като вече я беше видял как управлява своя автомобил. Той се плъзна край колата и спря мотора, помогна ѝ да слезе и ѝ каза да го чака от другата страна на моста извън селото. Щом тя седна в колата и наведе глава, за да се скрие, той отпраши точно когато полицаите се показаха иззад ъгъла.

Понеже вече беше минал през повечето улици в Ристола, Харват имаше доста добра представа къде би могъл да се изплъзне на жандармерията.

Насочи се към центъра на селото и направи две кръгчета около фонтана на площада, като даде на полицаите достатъчно време, за да могат поне да зърнат стопа на бързия мотоциклет. После се понесе по една от най-лъкатушещите улици на Ристола.

Форсирайки мощния мотор, Скот отпусна съединителя и се изстреля напред, за да увеличи максимално дистанцията. Когато наближи смъртоносния завой под ъгъл деветдесет градуса, която помнеше от първата си обиколка, той натисна спирачките и гумите му прокараха диря чак до ниската каменна стена с изглед към алпийска ливада, простираща се ниско долу. За частица от секундата Харват си помисли, че няма да успее да спре и ще полети напред, прескачайки стената. Когато предната гума се плъзна в каменния зид, минавайки на косъм от една желязна пейка, той слезе, отвори капака на резервоара и избута машината през стената. Тя полетя, сгромоляса се на ливадата и избухна в пламъци. Харват свали каската си и я хвърли най-близо до горящата грамада.

После съблече полицейското яке, натъпка го в близката кофа за боклук и се втурна към мястото, където го чакаше Джилиън.