Ответен удар

Глава 23

Белият дом

Вашингтон, окръг Колумбия

Същият ден

- Какво искаш от мен? - натърти сенатор Кармайкъл, като пое кристалната чаша с кехлибарена течност от Чарлз Андерсън и я постави на масата пред себе си.

- Стига, Хелън - отвърна шефът на президентския кабинет. - Нали не мислиш, че съм те поканил тук на мила двупартийна дискусия, за да си бъбрим за бъдещето на американската демокрация с чаша бърбън в ръка.

- Не, но очаквах малко по-дружелюбно посрещане.

- Е, избрала си неподходящата седмица - отбеляза Андерсън, който седна на дивана срещу нея. - Изчерпахме запасите си от дружелюбие.

- Знаеш ли, Чък, много си се променил.

- Не, Хелън, ти си се променила. Толкова си се вкопчила в идеята си да станеш вицепрезидент, че си готова на всичко, за да постигнеш целта си.

- Както и всеки друг член на моята партия - отвърна Кармайкъл.

Андерсън отпи от бърбъна си и възрази:

- Не. Няма да си говорим за партийна политика, Хелън. И ти го знаеш. Ще говорим за теб и твоята бясна амбиция да стигнеш до президентския пост.

- Аз ли? Ами ти? Да не искаш да ми кажеш, че амбицията на твоето момче е по-малка от моята?

- Първо, в този кабинет го наричаме президент на Съединените щати….

- Не ми чети конско, Чък…

- И второ - продължи шефът на канцеларията, пристъпвайки към същината на въпроса, - много добре знаеш колко време му извивахме ръцете, за да го накараме да се кандидатира.

- Щом не иска да участва в изборите - възрази сенаторът, вдигайки питието си, - защо тогава го прави?

- Защото страната има нужда от него и което е по-важно, иска го.

- Тази страна не знае какво иска.

- Така ли? Виж, което и да е социологическо проучване, Хелън и ще се увериш, че хората са съвсем наясно. Америка иска Джек Рътлидж да изкара втори мандат и той ще получи точно това - още четири години.

- Не и ако Демократическата партия има какво да каже по въпроса.

Андерсън се наведе напред.

- Демократическата партия вече знае, че е изгубила. Тази сутрин имах среща тук с председателя на Националния ви комитет. Беше седнал точно на твоето място. Каза ми същото, което и аз на теб.

Кармайкъл беше сащисана.

- Ръсел Мърсър никога не би го признал.

- Да ти кажа, Хелън, Ръсел е мъдър човек. Много пъти ми се е искало да е наша страна. Но при настоящия рейтинг на президента нищо, освен някой огромен скандал, не би могло ви помогне да стопите разликата и да осигури на партията ви шанс да влезете в Овалния кабинет.

- Е - каза сенаторът със самодоволна усмивка и се отпусна на облегалката, повдигайки чаша към устните си, - по-добре внимавайте с разликата в рейтинга.

- Следим я неотклонно, но нека ти кажа какво ми спомена Ръс Мърсър, докато беше тук.

- Още глупости, предполагам, но давай. Цялата съм в слух.

- Не е тайна, че Демократическата партия ще номинира за президент губернатора на Минесота Боб Фарнсуърт. Предвид ситуацията, мисля, че е доста добър избор. Той има висок рейтинг сред гласоподавателите, ветеран е и честно да ти кажа, в една оспорвана изборна надпревара с него сигурно нямаше да мога да мигна по цели нощи, но тук не става дума за оспорвана надпревара.

- Какво общо има това с останалите безсмислици, които ти е наговорил Мърсър?

- Няма да те номинират, Хелън. Не и този път.

- Как така няма да ме номинират? Откъде знаеш, по дяволите?

- Зная, защото Ръс ми каза. Може да си една от изгряващите звезди в партията, но нямаш сили да участваш в подобни избори.

- Е, просто ще трябва да…

Андерсън я прекъсна.

- Ръс отбеляза, че позицията ти в Националния комитет на демократите е доста разклатена. Ако не внимаваш, може да изгубиш подкрепата на партията си.

Блъфираше. Това беше сигурно. Самодоволният кучи син се опитваше да я обърка. Е, той жестоко грешеше. Тя беше американски сенатор и не се объркваше така лесно.

- Явно ще трябва да поговоря с нашия любим председател на Националния комитет и да изясня някои неща с него - процеди Кармайкъл.

- Хелън, стига сме го увъртали. Видяла си пролука, вероятно ти се е сторило, че си подушила кръв във водата, и си решила самостоятелно да поемеш инициативата за тези изслушвания.

- Е, и какво?

- Това, че ако тези изслушвания „избухнат“ като бомба в лицето ти, никой от твоята партия няма да ти помогне да си събереш зъбите от земята.

- Чък, нека сме наясно. Заплашваш ли ме?

- Не. Никак даже, сенаторе. Това е просто приятелски съвет.

- От действащия шеф на президентската канцелария, при това републиканец. Извини ме, ако приема съвета ти с известно недоверие.

- Щом не искаш, не ми вярвай, но тези изслушвания може да съсипят политическата ти кариера.

- Или твоята - ухили се Кармайкъл.

Андерсън подмина забележката ѝ и продължи със същата решителност. - Допита ли се до обществеността по този въпрос, Хелън?

- Какво? За изслушванията ли? Не е необходимо. Хората са дълбоко възмутени. Американският народ е крайно разтревожен от видяното по телевизията и иска правосъдието да си свърши работата.

- Не, не иска, а и не е възмутен. Тъкмо затова трябваше да препратиш въпроса към партийното ръководство, преди да вдигнеш толкова шум. Хората бяха възмутени от снимките от затвора “Абу Гариб“. Но е съвсем различно, когато наш човек от Сикрет сървис пребива заподозрян терорист.

- А ти направи ли обществено допитване? - контрира го Кармайкъл.

Андерсън не отговори.

- Боже, направил си го, нали? И каква е статистиката?

- Нямам намерение да ти пиша домашните, Хелън. Ако искаш организирай си сама проучване и ще видиш какви са резултатите. Но ето какво ще ти кажа. Освен ако не анкетираш населението на Рамала, Техеран или централен Багдад, няма да срещнеш голяма подкрепа за твоите изслушвания. Никой няма да иска този войник да бъде вкаран в центъра на медийното внимание и разпнат на кръст, още по-малко, когато излезем с нашата версия на историята.

- И каква точно е вашата версия?

- Продължавай да настояваш за изслушванията и ще разбереш.

- Това вече прозвуча като заплаха.

- Знаеш ли какво, Хелън? Омръзна ми - шефът на канцеларията стана от дивана и се премести зад бюрото си. - Както искаш го приемай, но те предупреждавам: това е прекалено голяма лъжица за твоята уста.

- Защо? Защото Скот Харват - човекът, пребил беззащитния иракчанин, е своего рода американски герой заради всичко, което е направил? Мислиш ли, че просто ще можеш да го увиеш в националния флаг и обществото ще го остави на мира? Ами президентът? Дали ще парадира със същата изтъркана реплика, че се е нагърбил с тежка работа и тя му налага да върши разни неща заради безопасността на родината, с каквито нямат желание да се заемат? Ако мислиш, че някой ще се върже на тези глупости, жестоко се лъжеш.

- Мисля, сенаторе, че нямаш никаква представа какво е необходимо за управлението на тази страна.

- Е, поне зная, че не са необходими неща като проекта „Апекс“ - отговори Кармайкъл и изчака да види реакцията на Андерсън на неочаквания ѝ удар.

Шефът на канцеларията обаче беше подготвен.

- Не зная за какво говориш.

- Говоря за личния таен оперативен екип на президента, кой то се финансира неофициално от одобрения от Конгреса бюджет, предназначен за широк кръг от финансови и социални програми. Понеже си голям експерт, Чък, как мислиш, че ще се почувстват американците, щом разберат какво върши президентът? Управлява от Белия дом свои частни екипи от наемни убийци? Какво ще покажат тогава социологическите проучвания според теб?

- Нямам представа за какво говориш и ще потвърдя същото под клетва пред твоята комисия.

- Чудесно - отвърна Кармайкъл и хвърли на бюрото му две призовки: едната носеше неговото име, а другата - това на президента. - Ще ви очаквам с нетърпение. Считайте, че съм ви връчила призовките.