Ответен удар

Глава 34

Когато прозорецът се взриви и се посипа градушка от остри като бръснач стъкла, Харват вече беше в действие. Прескачайки голямата маса с наредените върху нея артефакти, той повали Джилиън на пода и извади своя полуавтоматичен пистолет „Хеклер и Кох“ от кобура на кръста си. После се надигна, приклекна на едното си коляно и се приготви за стрелба, но беше принуден отново да залегне, след като Аломари поднови огъня. Към звука от изстрелите скоро се прибави и виещият, пронизителен звук на сирена. Строшеното стъкло на прозореца беше задействало алармената система. Харват вече чуваше тропота по стълбите, издаван от тежките ботуши на въоръжените до зъби охранители на „Сотбис“. Това му беше достатъчно. Нямаше желание отново да танцува с тези момчета. Трябваше да си плюят на петите, и то веднага.

Като се претърколи на дясната си страна, Харват произведе шест изстрела към прозореца. После се обърна към мястото, където лежеше Джилиън, и каза:

- Щом преброя до три, искам да избягаш през дупката в стената. Дръж се приведена и не спирай.

- Май не мога да се помръдна - изхриптя тя, дишайки накъсано. Ръцете ѝ трепереха, а очите ѝ бяха разширени от страх. Гледката на мъртвата Моли Дейвидсън и престрелката и бяха дошли в повече. Беше в класически адреналинов шок. Вътрешният и механизъм за оцеляване се бе претоварил и тя беше напълно парализирана. Харват трябваше да концентрира вниманието ѝ върху бягството.

Даде ѝ ключовете от колата и каза:

- Ще го задържа, докато се измъкваш. Искам да вземеш вана, да се върнеш в хотела и да ме изчакаш. Ясно?

Джилиън кимна.

- Добре. Ще броя до три. Готова ли си?

- Чакай - уплахата я караше да протака. Ами ти?

- Не се безпокой за мен. Ще се срещнем там. Хайде. Едно. Две. Три.

Харват изстреля още шест патрона, докато Джилиън тичаше към стената с дупката. След като изпразни пълнителя, той го извади от пистолета и вкара нов. Изгърмя още седем патрона срещу прозореца с надеждата, че ще му провърви и ще намиращия се на наклонения покрив Аломари, но нямаше как да е сигурен. Единственото сигурно нещо беше липсата на ответен огън. Или късметът му беше проработил, или Аломари бе избягал. Колкото и да не му се щеше, трябваше да последва убиеца.

Той грабна един от столовете без облегалки, наредени до работните плотове, и строши с него останалите парчета стъкло. През това време до слуха му долиташе все по-усилващото се трополене от ботите на охранителите на „Сотбис”. Като се хвана, където можа, Харват се изтегли нагоре през прозореца.

Носен от бурния вятър, проливният дъжд се сипеше почти хоризонтално и капките се забиваха в тялото му като пирови. Агентът се опитваше да се задържи с всички сили. Стръмният покрив беше хлъзгав от дъжда и насъбралата се парижка нечистотия. Разбра, че ще му трябват и двете ръце и неохотно прибра пистолета в кобура на кръста си, надмогна болката в ребрата и запълзя нагоре.

Щом стигна върха на покрива, наоколо се изсипа градушка от куршуми и Харват неволно се пусна. Плъзна се надолу по слузестите керемиди, като отчаяно се опитваше да се залови за нещо. Вкопчвайки се в наклонената плоскост, най-сетне успя да спре стремглавото си пързаляне.

Помъчи да се върне на върха на покрива. Когато стигна до парапета на малката площадка горе, намери опора и извади пистолета си. Хвана се здраво за перваза и се прехвърли. Претърколи се по плоската повърхност, докато не намери укритие зад един голям каменен комин. Затаи дъх, за да долови някакъв шум от посоката, в която за последно бе видял Аломари, но чуваше единствено бушуващата буря. Поемайки дълбоко въздух, той стисна пистолета в ръка и изскочи от укритието си.

Всички покриви на сградите в квартала бяха свързани помежду си и през завесата от дъжд Харват зърна силуета на Аломари на не повече от петдесетина метра. Този път никакви цивилни не попадаха под прицела му и агентът реши да не губи време в колебания. Той дръпна спусъка пет пъти един след друг и при последния изстрел видя как тялото на врага му се извъртя, сякаш беше улучен в гърба, и падна.

Харват продължи да настъпва, решен да довърши започнатото ,когато чу гласове зад себе си. Охранителите на „Сотбис“ се катереха по покрива, а долу по улицата се разнесоха сирените на полицейски коли. Нямаше избор. Налагаше се махне оттам. Два покрива по-нататък забеляза нещо, което му заприлича на врата, и се затича натам с все сила.