Ответен удар

Глава 40

След като Харват се обади на Ник Кампос в Кипър и му даде имейл адреса, използван от Рейбърн под псевдонима Елиът Бърнам, той и Джилиън прекараха остатъка от вечерта във внимателен оглед на личните вещи на Бернар. Проучиха всичките му карти, чертежи и атласи, но не се натъкнаха на нищо съществено. Със замъглени от изтощение очи и двамата не искаха да повярват, че са изминали целия този път, за да се озоват в задънена улица. Вече минаваше два сутринта, когато Джилиън предложи да продължат на следващия ден.

Макар да беше крайно уморен, Харват лежеше в леглото си, без да може да заспи. В ума му гъмжаха мисли, които през деня бе успявал да усмири, но сега отново нахлуваха. Тревожеше се какъв ли би бил животът му, ако изгубеше работата си и го изтъпанеха, поради липса на по-добра дума, по всички телевизии.

Продължаваше да лежи с вцепенени от изтощение тяло и ум и не можеше да си отговори на простия въпрос: Кой съм аз без кариерата си?

Никога не се беше възприемал като слаб човек, но съмнението започваше да подяжда психиката му. Колкото повече отблъскваше проблемите от съзнанието си, толкова по- стремително се завръщаха. Най-накрая се отказа от опитите си да заспи и слезе на долния етаж.

Вилата беше потънала в тишина. Запали огън в камината, влезе в кухнята и намери бутилка калвадос и чиста чаша за коняк. Напълни я и изпи съдържанието ѝ наведнъж. После взе от полицата на камината „Ханибал прекосява Алпите” и си наля отново. С чаша в ръка се отпусна в едно дълбоко кожено кресло, разгърна книгата и се опита да избяга от собствения си свят, като за малко потъне в нечий чужд.

Беше седем и половина сутринта, когато Джилиън ги завари с Мари Лавоан в кабинета ѝ, заровени в кашони с книжа на пода.

- Какво става? - попита тя.

- Снощи не можах да спра да мисля за това, което ти каза: че отговорите на тази мистериозна болест може би ни очакват на обекта на Елисън. Не успях да заспя и реших да сляза долу и да почета. Исках да видя защо археологът е бил така заинтригуван от тази конкретна книга за Ханибал и похода му през Алпите.

- И?

Харват взе книгата от съседния стол и ѝ я подхвърли:

- Страница седемдесет и първа.

Алкът прелисти, стигна до страницата и прочете на глас пасажа, подчертан от Харват с молив.

- „Докато Алпите не ни предоставят останки от слон, картагенски воин или африкански или испански конник, никога няма да сме сигурни откъде точно е минал Ханибал. Възможността да се открият археологически доказателства обаче не е толкова малка, колкото се предполага. През нито един период от историята досега учените не са имали нито подобен достъп до Алпите, нито технологиите, с които разполагаме днес. Сателити, хеликоптери, самолети позволяват да се направи точен и прецизен оглед от въздуха на долините, хребетите и върховете както никога досега. - Джилиън закрепи книгата върху бедрото си и погледна нагоре към Харват в очакване на някакво обяснение.

- Летата в Европа стават все по-горещи. Поради жегите алпийските глетчери са започнати да се смаляват. Както пише в книгата, днешните учени разполагат с инструментариум, какъвто не е имало в миналото. Нито един уважаващ себе си археолог не би предприел подобно мащабно търсене без възможно най-голямата технологична подкрепа, която би могъл да си осигури. Ръкописът на Силен може и да е помогнал на Елисън да стесни зоната, в която гвардията, пренасяща тайното оръжие на Ханибал, е била убита и после пометена от лавина, но няма как да му е посочил съвсем точното местонахождение с кръстче на картата. Елисън вероятно е знаел приблизително къде да търси, но е трябвало да стесни максимално периметъра.

Джилиън най-сетне схвана мисълта му.

- Смяташ, че го е направил със сателитни снимки.

- А Бернар Лавоан е платил за тях.

- С парите на Рейбърн, разбира се.

- Разбира се. Само се надявам Бернар да го е направил със собствената си кредитна карта и после да е извадил фактура или да е взел съответната сума от купчината пари, които Рейбърн му е оставил точно за подобни разходи.

Четиридесет и пет минути по-късно Мари Лавоан откри първото извлечение по кредитната му карта за паричен превод към международна сателитна компания от Тулуза, наречена „Спот Имидж”. Скоро след тона се натъкнаха на още банкови извлечения, в които фигурираше името на същата фирма. Бернар беше прибягвал често до услугите на „Спот Имидж“, но Харват се интересуваше от последната поредица поръчани снимки.

Най-логичната следваща стъпка беше Мари да се обади на компанията, да се представи и да им обясни какво иска. Но когато от другата страна я уведомиха, че политиката им за защита на личните данни им забранява да предоставят копия на снимките на друго лице, освен първоначалния клиент, Харват разбра, че трябва да изработи по-добър план.

Той нямаше желание да бие път до Тулуза с кола, за да извърши още една незаконна операция с цел придобиване на информация. А и предвид това, че беше сателитна компания, „Спот Имидж” щеше да работи денонощно. За разлика от парижкия клон на ,,Сотбис“ офисът им нямаше да е празен през нощта, пазен само от двама охранители зад гише. Харват трябваше да намери човек извън своите установени разузнавателни контакти, който би могъл да окаже достатъчен натиск върху „Спот Имидж“, така че да дадат нужната информация. Изведнъж той се сети кой е най-подходящият.