Ответен удар

Глава 84

Рейнълдс се довери на инстинкта на Харват. Без да дочака обяснения, извика на всички да се държат и направи рязък десен завой, последван от бърз ляв.

После измъкна едно уоки-токи изпод седалката си и помоли Харват да опише видяната от него кола. Щом получи нужната информация, той доближи устройството към устата си и каза:

- Син дрозд, тук Пеликан. Чуваш ли ме? Край.

- Кой е син дрозд? - попита Харват, като се огледа през рамо, за да види дали още ги следят.

- Един от хората ми. Казва се Зафир.

- Саудитец ли е?

- Не, пакистанец. Бивш военен и един от малкото, на които мога да се доверя в подобни случаи. Намира се на един покрив на същата улица, на която е складът, и държи района под око. След като отминем още една пряка, Зафир ще има ясна видимост и ще ни каже дали някой ни следи.

- Пеликан, тук Син дрозд. Прието. Край - разнесе се глас по радиостанцията на Рейнълдс. - Какво е положението? Край.

- Тук Пеликан. На път съм към склада. Възможно е да имаме опашка. Моля ти се, провери дали не ни следва бежов ,,Нисан Сентра” нов модел. Край.

- Нов модел бежов ,,Нисан Сентра”. Прието - отвърна Зафир. - Завий на дясно на ,,Ал Мусад” и още веднъж надясно на ,,Каир Ал Дин”. Чакай съобщение. Край.

- Прието. Край - каза Рейнълдс, след което подаде радиостанцията на Харват и се приготви да направи завоите.

След три минути Зафир се обади и ги успокои, че зад тях е чисто. Или Харват беше проявил свръхпредпазливост, или бяха успели да се отърват от опашката си. Нещо му подсказваше, че по-скоро второто е вярно. Не можеше да се отърве от неприятното усещане, че ще попаднат в ситуация, от която много трудно ще се измъкнат.

Рейнълдс отново взе радиостанцията от Харват, за да направи последна проверка. Зафир му съобщи, че складът е бил безлюден през целия ден. Макар паркингът да беше празен, Чип паркира тойотата на една пряка разстояние. Последното, което искаше, беше да привлече внимание.

,,Надхитрил съм ги веднъж - срам за тях. Надхитря ли ги втори път - двойно по-голям срам”, разсъждаваше мислено Рейнълдс, докато вадеше килимчето за молитви, което - както и при предишното му посещение - беше увито около тактическата му пушка ,,Регминтън” 12-и калибър. Предимството на тази втора визита беше, че ако собствениците на сградата не бяха сменили ключалките, Чип си имаше своя връзка ключове.

Тримата заобиколиха склада, за да влязат отзад. Рейнълдс пробва няколко ключа, преди да открие подходящия. Докато Харват го прикриваше със своя ,,Хеклер и Кох”, той извади ремингтъна от килимчето и двамата влязоха вътре крадешком, следвани от Джилиън. В края на коридора Рейнълдс вдигна ръка и започна да брои безмълвно с пръсти. На ,,три” нахлуха в офиса и го завариха напълно опразнен.

Всяко чекмедже на бюрото беше отворено и голо. Харват установи, че положението е същото и с шкафовете. Мястото беше пусто. Някой очевидно беше решил, че е най-добре да не чакат въоръжения западняк да се появи отново.

Махвайки с ръка към противоположната врата, Харват пое към склада и даде знак на Рейнълдс да го последва. Когато влязоха в широкото помещение, се оказа, че и то е празно. Вътре имаше само един разнебитен самотоварач с две спукани гуми, няколко изоставени палети и отпадъци. На пръв поглед, мястото никак не приличаше на доскоро претъпкан със стоки склад. Като се наведе, за да разгледа по-добре един от захвърлените предмети, Харват чу Джилиън да казва:

- Каквото и да правиш, не пипай нищо.

Той веднага отдръпна ръка. Джилиън, нахлузила чифт хирургически ръкавици, които бе открила в самолетната аптечка, започна да събира проби от склада в полиетиленови пликове за смет, взети от камбуза на чесната. През това време Харват продължи огледа на помещението.

В далечния ъгъл се натъкна на купчина катурнати палети. Изглежда, че в бързината предишните посетители на склада явно не бяха забелязали, че част от товара беше изпаднал от платформата. Харват подритна с обувката си палетите и откри голям картонен кашон, съдържащ военна униформа.

Без да забравя, че британците са подарявали на американските индианци одеяла, инфектирани с едра шарка, той повика Джилиън, за да извади дрехата с латексовите си ръкавици и да му помогне да я огледа добре.

Когато тя се доближи, Скот видя, че в полиетиленовите торби има доста събран материал.

- Виж това - каза тя въодушевено, като извади две еднакви бутилки с вода. - Мюсюлманска света вода от свещен извор край Мека.

Харват се втренчи в арабските символи на предния етикет и се изненада:

- Можеш да четеш на арабски?

Джилиън поклати глава.

- На задния етикет има надписи на английски и на още поне единадесет различни езика. Който и да е производителят, явно е износ. Ще трябва да изследваме водата. Може току-що да сме открили средството, чрез което османците са възнамерявали да доставят лек на преданите сунити.

- Само да можем да открием и извора - отвърна Харват.

Джилиън вдигна пред очите му и друг плик, който не посмя да отвори.

- Събрах и няколко пакета с вещество, което може да се окаже нашият неуловим инфекциозен агент. Но както вече казах, докато не го изследваме, не можем да сме сигурни.

Харват похвали работата ѝ, след което посочи кашона и я помоли да извади униформата.

- Какво е това? - попита тя, като я сложи върху един от палетите.

- Горната част от униформата на САНГ - намеси се приближилият се до тях Рейнълдс.

Терминът не говореше нищо на Джилиън.

- Това е акроним - обясни Харват. - Първите букви от Националната гвардия на Саудитска Арабия. Гвардията се състои от представители на племената, предани на саудитското кралско семейство, и отговаря за защитата му от редовната армия на страната и от всеки друг, който може да се опита да го свали от власт.

- И какво търси подобна униформа тук?

Харват се сети какво му бе казал Калъчкъ: „Убийството на най-видните членове на саудитското кралско семейство няма да доведе до всеобщо негодувание по улиците. По-скоро хората ще танцуват от радост. Вместо това, кралското семейство ще избие върхушката науахабитското движение…“ Сега вече знаеше как ще се получи.

- Трябва да се махаме оттук.

- Имам всичко необходимо - каза Джилиън, като отново преметна никаба върху лицето си и го закопча, събра всичките пликове с проби и се приготви за излизане.

Рейнълдс включи бутона за предаване на радиостанцията си, за да получи сведения от Зафир относно положението извън склада, но не получи отговор на повикването си.

- Син дрозд, тук Пеликан. Чуваш ли ме? Край - каза той за втори път.

Неприятното усещане под лъжичката, което беше изпълнило Харват, докато влизаха в склада, се завърна с двойна сила.

Макар да не беше вчерашен, Рейнълдс реши да провери дали радиосигналът не среща трудности при преминаването през стените от пенобетон и реши да опита с клетъчния си телефон. Когато екранът показа, че сигналът е отличен, подозренията му, че са в беда, се потвърдиха. Зафир не беше човек, който би напуснал поста си.

Активирайки гласовото набиране на телефона си, Рейнълдс изрече:

- Зафир, мобилен.

След няколко сигнала „свободно“ телефонът прехвърли Чип в гласовата поща на пакистанеца. Той само погледна Харват и Алкът, без да каже нищо. Всички бяха наясно, че са загазели.

Всички прозорци бяха затъмнени и те бяха напълно слепи за онова, което би могло да става отвън.

- Ще се оттеглим през същия вход, през който ще пробваме друга врата? - попита Харват.

Рейнълдс подозираше, че цялата сграда е обсадена и излизането през която и да било врата би било равносилно на самоубийство. Ако питаха него, най-подходящ беше изходът, който се намираше най-близо до неговия ,,Ленд Крузър”. Това означаваше или да се върнат през офиса, или да минат през вратата, която беше на двайсет стъпки вдясно от тях. И в двата случая вече не можеше да разчита, че Зафир ще им помогне със снайпера си от покрива.

- Да излезем през тази - посочи той вратата вдясно от тях.

Когато стигнаха до нея, Рейнълдс видя, че е заключена. Той започна да търси подходящия ключ от връзката, когато Харват го сграбчи за ръката.

- Какво правиш? - изненада се той, опитвайки се да се отскубне.

- Виж - отвърна Харват, като посочи чифт едва забележими жици, които изчезваха зад касата на вратата.

Рейнълдс погледна нагоре и ги видя.

- Какво, по дяволите…

Харват проследи жиците и установи, че те водят към огромни пакети пластичен експлозив С4, които на свой ред бяха свързани е дистанционни детонатори.

- Явно са ни очаквали.

- Не нас - поправи го Рейнълдс, докато оглеждаше устройствата, - а мен. Знаели са, че ще се върна и са искали да ми натрият носа.

- Е, това е сериозно натриване на носа.

- Наказват ме заради това, че без позволение очистих един от тях.

- Наказват ни - поправи го Харват.

Рейнълдс се насили да се усмихне.

- Можеш ли да го обезвредиш? Нищо не разбирам от експлозиви.

- Не съм сигурен - отвърна Харват, докато изучаваше устройството. - Това не може да е единствената врата с монтирани жици. Шансът да ни гръмнат точно с нея е едно към шест.

- Трябва да проверим другите врати.

Харват пое вратите в дъното на склада, Рейнълдс - в предната част, а Джилиън провери прозорците. Когато отново се събраха, тя каза:

- По всички прозорци са прокарани жици.

Рейнълдс използва ръкава на своята дишдаша, за да попие потта от челото си, и добави:

- Същото е и при предните врати.

- И при задните - заключи Харват, - с една малка разлика.

- Каква?

- Когато сме влизали през вратата на офиса, сме задействали системата. Сега е активирана.

- Значи, няма проблем, стига да не се опитаме да излезем през някоя врата или прозорец, нали? - осведоми се Джилиън.

- Така изглежда - отвърна Рейнълдс. - Всички изходи са свързани един с друг. Отворим ли един от тях, ще експлодира всеки заряд в сградата. Тук сигурно има достатъчно С4, че да гръмне половината квартал.

Харват ги погледна и каза:

- Имаме и още по-голям проблем.

Джилиън и Рейнълдс го погледнаха.

- До офиса има заключено с катинар електрическо табло. Успях да открехна вратата достатъчно, за да надникна вътре.

- И? - поинтересува се Рейнълдс.

- Открих активиращото устройство на системата.

- Да го обезвредим тогава.

- Не бързай толкова - спря го Харват. - Капакът на таблото също е с жици. Ако го отворим повече, ще гръмнат зарядите.

Джилиън остави торбите на пода и вдигна безпомощно ръце.

- Направо страхотно. По-лошо от това - здраве му кажи.

- Всъщност това е само част от проблема. Другата част е таймерът.