Ответен удар

Глава 64

В хотела Харват започна да принтира всички цифрови снимки от Льо Ральор и от разузнавателния им полет над ,, Шато Еглемон“. Все още го преследваше неясното чувство за нещо познато.

След като свалиха картините от едната стена, двамата закачиха снимките с кабарчета. Освен сградата на стария манастир и станцията на кабинковия лифт в комплекса имаше стъклен солариум, който вероятно покриваше някакъв басейн, тесен бетонен или каменен двор отпред и парче зеленина с не особено здрав вид, която се оказа малък продълговат участък от алпийската ливада. Тя опасваше главните сгради от едната им страна и завършваше с отвесен наклон, спускащ се към долината на стотици метри надолу.

- Какво мислиш? - попита Джилиън, застанала по - назад, за да се възхити на майсторски направените от нея снимки.

Първото, което му дойде наум, беше, че са прецакани, но за момента се въздържа да изрази гласно опасенията си.

- Да изгледаме видеозаписа - предложи той.

Те включиха камерата към телевизора и пуснаха филма няколко пъти, когато Харват натискаше паузата на различни места, за да наблюдава реакцията на охранителния екип на Ага Хан. Щом беше видял достатъчно, той каза:

- Това с положителност са хората на Рейбърн.

- Как разбра?

- Действат по същия начин, по който би реагирал екип на Сикрет сървис в подобна ситуация, до всяка една подробност, включително човека с противотанковия гранатомет. В нашия случай ,, Шато Еглемон" можеше спокойно да е Белият дом. Всъщност това място е по - добре защитено от Белия дом, защото от трите му страни се издигат планини и единственият достъп към него е по въжената линия.

- Да не искаш да кажеш, че е невъзможно да се стигне дотам? - попита Джилиън, докато гледаше как Харват отива до минибара и изважда една бира.

Той се обърна към застиналия кадър на телевизора и после отново плъзна поглед по закачените по стената снимки.

- Не знам - отвърна най - накрая, като махна капачката на шишето и пое дълга глътка. - Не знам.

На Джилиън не ѝ хареса това, което чу.

- Трябва да има някакъв начин. Ами ако се качим в кабината на лифта в селото? Ще стане, нали? Системата е с две кабини. Движат се на принципа на противовеса. За да спусне горната, долната трябва да се качи горе, нали?

- Така е - каза Харват, - но как да ги накараме да изпратят горната долу?

- Предполагам, че все по някое време ще им се наложи да се запасят с нови провизии.

- По някое време - да, но кой знае с какви запаси разполагат в момента.

- Сервитьорката в кафето каза, че понякога персоналът от охраната слиза в селото, когато не е на работа. Може да го направим тогава.

Харват отново отпи от бирата си и помисли.

- Все още остава нерешен въпросът с полицията, охраняваща кабината долу.

- Ще измислим как да отвлечем вниманието - каза Джилиън. - Някой от нас може да ги разсейва.

- И когато стигнем до средата на пътя и те разбират, че сме успели да се промъкнем в кабината, какво, мислиш, ще последва?

- Като стигнем върха, ще ни посрещнат със салюти.

- Именно - каза Харват и отпи от бирата. - Ще се превърнем в мишени. А и доколкото познавам Рейбърн, в кабините със сигурност има монтирани камери. Дори да успеем да преминем покрай швейцарските полицаи, охраната на ,,Еглемон" ще узнае за това още в мига, в който отворим вратата на кабината или капака на покрива ѝ - добави той, забелязвайки изражението на лицето ѝ. - Казах ти вече, Рейбърн беше един от най-добрите служители на Сикрет сървис. Не е добра идея да подценяваме такъв човек. Трябва да измислим нещо много по-добро.

- Ако предложим, че той е там, не може ли да го подмамим да слезе в селото и после да го принудим насила да ни отведе на върха?

Лек звън прокънтя в съзнанието на Харват, сякаш мисловният му радар се беше натъкнал на нещо, което беше търсил.

- Идеята да го използваме, за да ни вкара вътре, ми харесва - каза той. - Но пак е прекалено опасно. За човек като Ага Хан парите не са проблем, особено като става дума за сигурността. Хората му ще са най-добрите в бранша. Те знаят, че кабинковият лифт е единственият начин да се стигне до ,, Еглемон", и ще са подготвени за всяко нерегламентирано използване на съоръжението с цел осигуряване на достъп до върха. Би трябвало да има две пароли, с които операторът горе задейства механизма - една за ,,всичко е наред" и друга за ,,вдигай, но не съм сам, така че подготви охраната”. Няма как да знаем. Ако ще се качваме горе, не можем да го направим с лифта.

Джилиън започваше да изпитва чувство на безсилие. Харват беше професионалистът, а не предлагаше нищо. Единственото, което правеше, беше да седи, да пие бира и да отхвърля всяко нейно хрумване. Тя реши да опита за последен път:

- А ако наемем самолет за кацане върху глетчери? Онази ливада изглеждаше достатъчно дълга, за да може да се приземи. Или пък хеликоптер?

- Ще вдигне твърде много шум - каза Харват, дори без да обмисли възможността.

- Знаеш ли какво? - отвърна Джилиън, уморена от безуспешните си опити да помогне. - Ти измисли как да стане. Няма да седя тук и да се оставям да ме правят на идиот заради предложенията, които давам.

- Единствената причина да не чуеш от мен нито едно предложение е, че невинаги споделям първото, което ми дойде наум.

- Е, поне стана ясно как гледаш на моите идеи - раздразнението на Джилиън започна да прераства в истински гняв. - Знаеш ли, Скот? Нямам представа как подхождате към решаването на проблемите във вашата сфера. Аз не съм агент от разузнаването. Не зная нищо за военните. Аз съм учен. Зная само, че като учен първо се опитвам да изключа най-простите възможни отговори и после преминавам към по-сложните. Когато обсъждаме проблеми с колегите си, ние учените казваме винаги първото, което ни дойде наум. Това е доста съществен процес, наречен „брейнсторминг“.

Дали заради обидата, или нещо друго, Харват отново долови ехото в съзнанието си. Отново чувството, че има нещо познато в „Еглемон“.

- Най-простият възможен отговор - повтори той. - Права си.

Изведнъж осъзна какъв е отговорът. Сети се за какво му напомняха „Еглемон“ и охраната му. Вече знаеше и как да проникне вътре. Но всичко зависеше от това дали ще може да си издейства да му окажат една много голяма услуга.