Ответен удар

Глава 11

Белият дом

На следващата сутрин

- Какво искаш да кажеш с това, че съм уволнен, мамка му? - възмути се Харват.

- Искам да кажа, че си уволнен - отвърна Чарлз Андерсън. - и не ме е грижа колко си ядосан. Това е Белият дом и няма да търпя нецензурен език тук.

Харват никога не губеше ума и дума, но този път наистина не знаеше какво да каже. Беше напълно стъписан и на всичко отгоре изтощен до краен предел. Разборът на инцидента в Багдад започна още в мига, в който самолетът му кацна на военновъздушна база „Андрюс“ и въпросите не спряха да валят до момента, в който агенти от Сикрет сървис го отведоха набързо в Белия дом в девет часа на следващата сутрин.

Преди да си тръгне от „Андрюс“, му бяха отпуснати няколко минути, за да се приведе в приличен вид. За пръв път, докато се гледаше в огледалото на мъжката тоалетна, Харват не само се почувства по-възрастен от трийсет и петте си години, но му се стори, че започва и да изглежда по-стар. Постоянното натоварване беше започнало да си казва думата. Ясносините му очи бяха кървясали от умора и макар косата му да бе запазила светлокестенявия си цвят, по наболата брада започваха да се прокрадват сиви косъмчета.

Докато служеше при ,,тюлените”, си бе спечелил кодовото име ,,норвежеца“ не заради изсечените, привлекателни черти, които бяха по-скоро германски, отколкото норвежки, и не защото се биеше като свиреп викингски воин, а поради дългата върволица стюардеси скандинавки, с които беше излизал. Когато натиска лицето си със студена вода и се вгледа в изпитата си физиономия, се зачуди как ли ще изглежда след две или три години, ако продължава със същото темпо.

Единственото, което не даваше измамна представа за възрастта му, беше тялото му свидетелство за усилията, които бе положил, и да се поддържа във върховна физическа форма. Със своя ръст от сто седемдесет и осем сантиметра и солидното тегло от осемдесет килограма, Харват беше в по-добра форма и сега имаше повече мускулна маса, отколкото когато беше на двайсет и пет години. Единствено болката от неизменните за работата му отоци и контузии като че ли ставаше по-продължителна отпреди. Като неприятен страничен резултат от начина му на живот, тя бе от малкото неща, върху които той упражняваше някакво подобие на контрол. Във флота постоянно му внушаваха, че болката с психологическо явление.

Онова, което умът може да възприеме, тялото може да постигне. Докато гонеше кариера, Харват беше успявал да обърне гръб на всичко извън нея с помощта на тази мантра, която се въртеше непрекъснато в ума му. Сега кариерата му внезапно бе набила спирачки.

- Ще ти задам един въпрос - поде Харват. - Президентът знае ли, че съм отстранен?

Андерсън отвори едно чекмедже, извади от него синя папка и я плъзна по повърхността на бюрото към Харват.

- Онова, което знае, е, че тази сутрин подаваш оставка.

- Подавам оставка, значи? - повтори Харват, като извади от папката уведомлението за напускане и му хвърли един поглед

- Наистина сгафи в Багдад - продължи шефът на канцеларията. - На президента не му хареса, че те дават по телевизията

- И на мен не ми хареса, но нищо не можех да направя. Беше капан.

- Това го разбрах от доклада ти.

- Тогава какъв е проблемът?

- Проблемът е - отвърна Андерсън, - че с този побой предизвика истински пожар. Срещу теб са издадени милион и една фетви. Всяка мюсюлманска страна в света иска да те съдят според ислямските закони.

- Е, и?

- И те не са единствените, които искат да ти видят главата на дръвника.

- Кой друг?

- Сенаторът Кармайкъл.

- Кармайкъл? - изсмя се подигравателно Харват. Няма да имам нещо общо с тази жена.

- В случая нямаш думата.

- Няма да стане, мамка му.

- Скот, предупредих те за ругатните…

- Чък, остави ме на мира! Става дума за кариерата ми. Ако разкриеш името и самоличността ми пред обществото, не само няма да мога да работя, а и ще трябва цял живот да се оглеждам през рамо. Ти сам го каза, срещу мен са издадени милион и една фетви, Всеки радикален мюсюлманин на планетата ще се стреми да си резервира най-доброто сепаре в Рая, като ме изтрие от лицето на земята.

Андерсън се наведе напред и се взря в Харват.

- Тук вече грешиш. Не става дума за теб или твоята кариера. Става дума за президента. Нямам намерение да гледам как се компрометира, докато се опитва да те покрие… не и преди изборите.

- Значи ме зарязвате? - попита невярващо Харват.

- Не те зарязваме.

- А ти как би го нарекъл, мамка му? Засега Кармайкъл не разполага с нищо. Доколкото чух, иракчаните са разкарали екипа на „Ал Джазира“, преди да заснемат лицето ми. Вижда се само тилът ми. Струва ми се, че сенаторът ще види зор, докато сглоби някакви обвинения.

- Мислиш ли, че с теб бихме водили този разговор, ако Кармайкъл разполагаше само с тила ти? Тя има уличаващи доказателства, че ти си човекът, извършил побоя.

- Как? Как би могла да разбере, че съм аз?

- Говорила е с много хора.

Гневът на Харват започна да взима връх.

- Какви хора?

- Всякакви. Тя е в Комисията по разузнаването, за бога. Има връзки във всички кръгове.

- Връзките няма как да ѝ помогнат да разбере, че аз съм човекът от филма.

- Напротив.

- Откъде знаеш?

Андерсън пое дълбоко въздух и заговори с по-спокоен тон:

- Тази сутрин ми се обадиха.

- Кармайкъл ти се е обадила?

- Не, друг човек. Стар мой познат… Човек, чието положение му лава възможност да чува доста неща. Каза ми, че Кармайкъл го е разпитвала надълго и нашироко за теб.

- За какво го е разпитвала?

- Искала е да узнае повече за службата ти в Белия дом, каква е причината ла напуснеш Сикрет сървис, за работата ти в Департамента за вътрешна сигурност. Интересувала се е дори от проекта „Апекс“.

Последните думи така смаяха Харват, че той не повярва на ушите си. „Апекс“ беше кодово име за цялата му дейност в Департамента за вътрешна сигурност. Само шепа хора знаеха за съществуването на проекта. Бюджетът му беше така засекретен и попълван от толкова много различни източници, че бе невъзможно да се проследи. „Как, по дяволите, Кармайкъл се е докопала до проекта „Апекс” и въобще до цялата информация?”, чудеше се Харват. Отнякъде имаше изтичане….Имаше дупка, която трябваше да бъде запушена.

- Не виждаш ли какво се опитва да направи тя? - продължаваше Андерсън. - Иска да изгори президента и ще започне, като първо подпали теб с най-голямата огнепръскачка, която и попадне в ръцете.

- Може би просто се опитва да види какво може да изкара наяве.

- Стига, Скот. Приеми фактите. От всички жители на този окръг тя посочва точно теб. Прецакан си.

Харват не беше готов да се предаде така лесно.

- Чък, докато не сме напълно сигурни, не мисля, че трябва……

- Напълно сме сигурни - прекъсна го шефът на президентската канцелария. - Призовката ти ще е готова до три часа. Тази сутрин вече е направила няколко двусмислени изявления за пресата, че от Капитолия щяла да дойде голяма новина. Трябва да те дистанцираме максимално от президента. Бюрото ти в Департамента по вътрешна сигурност вече с разчистено.

- Не си губиш времето, а?

- Трябва да се съсредоточим върху главното.

- И какво се очаква да направя?

- Първо, да подпишеш оставката си

- И второ? - попита Харват, вбесен от факта, че явно никой не оценяваше онова, което е направил за настоящата администрация.

Андерсън го погледна и отговори:

- Не е лошо да помислиш за нова кариера.