Ответен удар

Глава 55

Италия

- Какво имаше предвид той като каза, че сините рози щели да се продават на американския пазар?

Харват я погледна и отвърна.

- Имат сведения, че Ал Кайда е успяла да внесе контрабандно болестта в Съединените щати.

- Как?

- Кой знае. Сигурно имат милион начини да го направят. Важното е, че някак си са успели да я пренесат.

- Но още не са я пуснати, нали?

- Не, но явно планират да го направят в близките няколко дни.

- Какво ще правим? - попита тя

- Първо ще проверя какво знае моята врътка в ,,Уол-Март". Май най-сетне ще ни провърви.

Джилиън не си даде труда да го помоли за обяснение.

Харват натисна копчето за набиране на номера на мобилния си телефона и се свърза с Ник Кампос в Кипър. Когато човекът от другата страна се обади, стана ясно, че Харват го е изтръгнал от дълбок сън.

- Ник, Скот се обажда. Разбрах, че си се опитвал ла се свържеш с мен.

- Господи, Харват, колко е часът? - попита уморено агентът от АБН.

- Почти пет сутринта твое време. Какво имаш да ми кажеш?

- Публикувах съобщение на онази уеб стена за обявления, както ме помоли, но ти така и не се обади. Проверяваш ли си понякога съобщенията?

- Да ти кажа честно, Ник, бях малко зает.

- Е аз също - каза Кампос. - Мисля, че се натъкнах на следа, която да те отведе до Рейбърн.

Харват стисна телефона по-здраво.

- Каква?

- Изчакай малко - измърмори Ник и покривайки с ръка телефона, се прокашля няколко пъти, за да прочисти белите си дробове, преди да продължи разговора. - Свързах се с един човек, когото използваме от време на време, и му дадох онзи имейл адрес.

- И?

- Явно твоят човек Рейбърн е искал да представи измислената си археологическа фондация за сериозна институция, затова е било изключено да изпише на визитките си адрес на безплатна електронна поща от типа на „Хотмейл“, която би била почти невъзможна за проследяване. Трябвало е да закупи име на домейн и после да регистрира своя имейл при някой евтин интернет доставчик. И е направил всичко това с дебитна карта на „Виза“.

- Страхотно. Успя ли да събереш информация за притежателя на банковата сметка? Пощенски адрес или нещо подобно?

- Не. Следата, водеща към притежателя на сметката, прекъсва при една малтийска банка. Без заповед не бих могъл да продължа по-нататък.

Харват беше разочарован, но въпреки това каза:

- Благодаря, Ник. Оценявам усилията ти.

- Какво те прихваща, дявол да го вземе? Да не мислиш, че щях да оставя всички онези шифровани съобщения на шефа ти, след като знам, че си в немилост, ако не разполагах с нещо повече? Казах, че следата, водеща към притежателя на сметката, прекъсва при една малтийска банка, но финансовата следа може да се проследи.

- Докъде.

- Според моя източник, който и да е притежателят на картата, наскоро я е ползвал в швейцарски град, разположен в долината на река Рона, на около час и половина от Женева. Казва се Льо Ральор.

- Колко наскоро?

- Снощи.

Харват откъсна лист хартия от бележника си и попита:

- Ще можеш ли да ми изпратиш по факса списък с местата в Льо Ральор, където е използвал картата?

- Защо не? - изръмжа Ник. - И без това вече съм буден.

- Благодаря, Ник. Дължа ти още една вечеря.

- Дължиш ми много повече от вечеря, но и това е добре като за начало.

Харват отново благодари на приятеля си, затвори телефона и се обърна към Джилиън:

- Имаме информация за Рейбърн.

- Къде е той? - поинтересува се Джилиън.

- В някакъв град в Швейцария, наречен Льо Ральор. Да ти говори нещо?

- Никога не съм го чувала.

- И аз - каза Харват.

- Е, какъв е планът?

- Първо ще намерим куриерска служба, която да транспортира тъканните проби до Америка. После ще ми трябва интернет кафе, откъдето да изпратя на Гари актуалната информация.

- А после? - попита тя.

- После ще трябва да решим как да стигнем до Швейцария.

- Предполагам, няма да е с кола.

- Не и след като Интерпол е издал червено предупреждение за нас. Едно е да преминаваш границите между страни от Евро съюза, а съвсем друго - да влезеш в Швейцария. Там проверяват всекиго.

- Тогава отписваме и влаковете, и самолетите. Какво ни остава?

- Не какво - поправи я Харват, колкото и да не му се искаше отново да се обръща за помощ към Калъчкъ, - а кой.