Ответен удар

Глава 61

Риад

Саудитска арабия

На Чип Рейнълдс му ставаше почти забавно от цялото това лицемерие. След като прекараха часове в джамията в слушане на изпълнения с омраза антиамерикански бълвоч на радикалния имам, първото, което тримата млади фундаметалисти направиха, беше да се отправят към едно кафене от веригата „Старбъкс“ в центъра на града, за да се насладят на ледено фрапучино. Америка може и да беше самият Сатана, но кафените ѝ смеси бяха направо земен рай. Задръж си седемдесет и две тъмнооки девици, Аллах, само не спирай кранчето с божествената течност.

Рейнълдс щеше да се изсмее, ако не беше толкова жалко. Радикалният ислям обвиняваше Америка и Запада ла всичко, което не беше наред в западналите им страни. Беше му дошло до гуша. Чакаше с нетърпение да си замине. Не беше се връщал в къщата си в Монтана, откакто жена му почина. Не че имаше намерение да се върне, но все някога трябваше да се опита да уреди отново живота си. Само още една година и щеше да разполага с достатъчно, за да се пенсионира и да заживее наистина комфортно. Но независимо от финансовото си положение, Чип се беше зарекъл, че ще направи опит. А щом заминеше, повече кракът му нямаше да стъпи в Близкия изток и никога нямаше да върши нищо, свързано със сигурността или разузнаването.

В момента обаче го чакаше друга работа. Беше следил тримата млади фундаменталисти през последните два дни, но нямаше и следа от тяхното приятелче Халид Аломари, противно на информацията от местното разузнаване. Някои от саудитските служби все още бълваше носталгични паметни бележки от минали наблюдения, твърдейки, че през последните три дни четиримата младежи са били почти непрестанно заедно. Беше се случило нещо и колкото по-скоро Чип Рейнълдс се добереше до истината, толкова по-леко щеше да спи нощем.

Младежите допиха фрапучиното си и понечиха да си тръгнат, когато един от тях получи телефонно обаждане. В такива моменти Рейнълдс съжаляваше, че вече няма достъп до невероятната съкровищница от подслушвателни устройства на ЦРУ. Седнал до отсрещния тротоар в своята тойота „Ленд Крузър“, с параболичен микрофон, закрепен на долната лайсна на страничното стъкло, той не чуваше нищо. На всичко отгоре, въпреки работещия на пълна мощност климатик летният зной, който нахлуваше през открехнатия прозорец, го печеше на бавен огън. Всичко това влошаваше допълнително и без това недоброто му настроение.

Телефонното обаждане явно беше се оказало важно, защото Мо (от Мохамед), Лари и Кърли проведоха оживен, макар и кратък разговор и веднага се втурнаха към паркираната пред заведението кола.

Уличното движение в Рияд в късния следобед му пречеше да се движи на постоянна дистанция от тримата мъже. Всъщност на два пъти Рейнълдс едва не ги изгуби от поглед, но след няколко преки успя да ги локализира отново. Те със сигурност проявяваха предпазливост, но никой от тях нямаше достатъчно голям опит, за да надхитри изпечен ветеран в шпионажа като Чип.

Час по-късно мъжете свърнаха по прашен път, водещ до рядко използвано военно летище на юг от града. ,,Какво са намислили, по дяволите?", зачуди се той.

Тъй като пътят беше осеян с множество завои, обектът често изчезваше от погледа на Рейнълдс за около тридесет-четиридесет секунди. Трябваше да бъде крайно внимателен не само да не ги изпусне съвсем, а и да не ги следва твърде отблизо, че да го усетят. Да се слее с движението в центъра на Рияд или по някоя от оживените магистрали, бе едно, но да ги следи тук, в това затънтено място, беше съвсем друго.

Излизайки от поредния дълъг завой, Рейнълдс едва успя да удари спирачки, да намали рязко скоростта и да спре. После върна колата назад и я скри. Междувременно видя как младите фундаменталисти излязоха на финалната права и набраха скорост. На 450 метра пред тях беше пропускателният пункт на летището, който не само че не беше изоставен, а се оказа и сериозно охраняван. Какво е всичко това? Самоубийствен атентат? Нямаше логика. Защо им бе да пропилеят три човешки живота за акция, която можеше да свърши един човек? И за какво им беше да удрят такъв незначителен обект? Подобна атака дори нямаше да влезе в новинарските емисии, да не говорим за разводнената разузнавателна справка, която Рейнълдс преглеждаше бегло всяка сутрин.

Той се подготви за най-лошото. Когато колата доближи пропусквателния пункт, му се стори, че видя светлините на спирачките ѝ, но бързо осъзна, че става нещо друго. Тези хора сигнализираха на военните с фаровете си! И което беше още по-странно, военните, изглежда, отвърнаха на сигнала им.

Чип видя как двама униформени се спуснаха от вишката и бързо отвориха портала. Пет секунди по-късно, без изобщо да спира, колата с тримата заподозрени мина през входа и вратите бяха незабавно затворени. Нямаше проверка на самоличността или какъвто и да било друг контрол. Явно ги бяха очаквали. Рейнълдс съвсем се обърка. На ум му дойде поговорката ,, Приятелите дръж наблизо, а враговете - още по-близо", това беше прекалено. Все едно Южната конференция на чернокожите баптисти да покани Ку-клукс-клан на пунш и бисквити.

Колкото и да не му се искаше, знаеше, че трябва да приближи още до летището. Видя как колата се насочи към два порутени хангара в отдалечения край на терена. Рейнълдс излезе от пътя и подкара джипа си през пустинята. Налагаше му се да опише доста широка дъга, за да подходи откъм задната част на летището, без да бъде видян, но това беше единствената му възможност.

Той се приближи, доколкото бе възможно, със своя ,,Ленд Круизър” и останалия път извървя пеша. След около седемдесет метра забеляза колата на ислямските активисти и се скри зад нисък насип. Автомобилът им беше паркиран пред отворен хангар. На близката писта на празен ход се въртеше перката на хеликоптер ,,Блекхоук UH60" собственост на Националната гвардия на Саудитска арабия. Ставаше все по-интересно.

Рейнълдс извади бинокъл марка ,, Щайнер" и се взря в отворения хангар. Тримата фундаменталисти бяха седнали като бедуини върху разпилени по пода възглавници заедно с няколко души от саудитските Кралски наземни сили, както и военни в униформи от Националната гвардия. Кралските наземни сили отговаряха за външната сигурност, а Националната гвардия - за защита на кралското семейство от вътрешни бунтове и всякакви възможни опити за преврат от страна на Кралските наземни сили. Защо всички тези хора се бяха събрали тук, по дяволите?

Рейнълдс бе донесъл със себе си поостарелия си параболичен микрофон, но знаеше, че шумът от двигателя на ,,UH60" ще му попречи да чуе каквото и да било. Случваше се нещо и той непременно трябваше да разбере какво. Без необходимото оборудване за деактивиране на електрическата ограда около базата нямаше как да се доближи още. А и вече беше стар за гонитба и престрелки. Ако тези хора наистина се занимаваха с нещо нередно, без съмнение щяха да го убият, ако го свареха да се спотайва край хангара. Колкото и да не му се искаше, знаеше, че има само един човек, към когото да се обърне за помощ. Фарук Ал-Хафез може и да не беше най-големият му почитател, но бе напълно предан на саудитското кралско семейство. Той трябваше да бъде уведомен за среща от подобен род, за да предприеме мерки.

Без да отлепя очи от сцената от вътрешността на хангара, Рейнълдс измъкна клетъчния си телефон от джоба, приближи го устата си и рече:

- Членовете на Националната гвардия тръгнаха към ,, Блекхоук UH60", а представителите на саудитската армия скочиха в паркирания до хангара ,, Хамър". През това време заместник-министърът на разузнаването поднесе радиостанция към устата си и издаде някаква заповед. Миг по-късно вратите на хангар номер две се отвориха, откривайки лъскав бизнес самолет ,, Фалкон 50ЕХ", производство на ,,Дасо". Какво е намислил, мамка му? Фарук използваше самолет на Министерството на разузнаването само когато пътуваше зад граница. Имаше един-единствен начин да разбере.

Рейнълдс отново извади клетъчния си телефон и активира гласовото набиране.

- Ало? - отговори Фарук на арабски.

Зад гласа му се чуваше бученето на самолетните двигатели.

- Чип Рейнълдс се обажда, Ваше Превъзходителство.

- Да, господин Рейнълдс. Какво има? Доста съм зает.

Ал-Хафез влезе в хангара.

- Имам проблем в сигурността, който бих искал да обсъдим. Безпокои ме известна активност край една от северните помпени станции. По-късно днес ще бъда близо до службата ви и се надявах да се срещнем.

- Няма да е възможно - отвърна заместник-министърът. - Ще пътувам в чужбина. Няма да ме има няколко дни.

- В отпуск ли? - попита Рейнълдс.

- По работа - уточни Фарук, докато се качваше по стълбата на самолета. Преди да влезе в него, той се спря:

- Каквото и да става, сигурен съм, че не е нещо сериозно. Ако има проблем, ще го обсъдим, когато се върна.

След тези думи заместник-министърът на разузнаването натисна копчето за край на разговора и влезе в кабината.

Щом седна в ленд круизъра, Рейнълдс пресуши литър вода от хладилната чанта на задната седалка и се пресегна да вземе бронежилетката си. Трябваше да тръгне по последната диря, а нещо му подсказваше, че с толкова много пари в наличност Мо (хамед), Лари и Кърли първо ще стрелят и едва после ще задават въпроси.