Ответен удар

Глава 56

Малко преди обяд Харват и Алкът, облечени с новите дрехи, които си бяха купили в Милано, влязоха в езерния град Комо и оставиха черното беемве на Халид Аломари на една тиха уличка. Оттук насетне Озан Калъчкъ трябваше да се заеме с тяхното транспортиране.

Харват беше идвал в Комо само веднъж. Тогава с Мег бяха почивали в прочутата ,,Вила д’Есте“ цяла седмица. Беше една от най-разточителните отпуски, които някога е прекарвал през живота си. Докато с Джилиън убиваха времето в разходка по езерния бряг и се възхищаваха на пищните вили и китната бутенвилия, той неволно се отдаде на спомени за почивката си с Мег.

Малко преди уговорената среща с един от хората на Калъчкъ Харват влезе в миниатюрното кафене с изглед към езерото и направи бърз оглед. Не обичаше да влиза в помещения, от които не знаеше как ще излезе. След като се убеди, че всичко е наред, той даде знак на Джилиън също да влезе и двамата и двамата седнаха на една маса. Петнайсет минути по-късно италианец на средна възраст с тънки, като изписани с молив мустаци и брой на ,,Интернешънъл Хералд Трибюн“ под дясната мишница влезе в кафенето и се огледа.

Изглежда, Калъчкъ беше описал Харват изключително точно, защото италианецът веднага се насочи към него. Броят на ,,Интернешънъл Хералд Трибюн“, който агентът нарочно беше сгънал на спортната рубрика и бе оставил в определен ъгъл на масата, се оказа напълно излишен. Ако се съдеше по белия ленен блейзер на мъжа и копринените му панталони в пастелен цвят, изтънченият вкус не беше сред силните му страни. Но поне се придържаше към сценария, уговорен между Харват и Калъчкъ, когато се доближи до масата им и каза на английски с лек акцент:

- Извинете, че ви безпокоя, но не сме ли се срещали миналото лято в Тремецо? С вашата съпруга бяхте отседнали в „Грандхотел“, или греша?

- Всъщност бяхме в „Сан Джорджо“.

- О, si, в „Сан Джорджо“ - поправи се мъжът и посочи един от празните столове. Харват го покани с жест да седне.

След като сервитьорът взе поръчката му и изчезна, италианецът се представи:

- Казвам се Марко.

Той се ръкува с Харват и с Алкът и добави:

- На ваше разположение съм.

Харват премина по същество.

- Нашият общ приятел обясни ли ви какво ни е нужно?

- Разбира се. Няма проблем - отвърна Марко и махна пренебрежително ръка.

Този човек беше твърде спокоен за вкуса на Харват. Агентът се наведе над масата и го фиксира с поглед.

- Въпросът е сериозен. Очаквам всичко да ми мине като по ноти. Без каквито и да било спънки. Разбирате ли ме?

- Si, si. Точно затова ви казах, че няма проблем. Да излезеш от Италия, е много по-лесно, отколкото да влезеш в нея. Ако искахте от мен обратното, тогава вече щях да се притесня.

Кой знае защо на Харват му беше трудно да повярва.

- Защо?

- Защото щом пресечете границата, попадате в швейцарската провинция Тичино, а там легализираха марихуаната. Тичино е новият Амстердам. Много американци не са чували за това, но италианците го знаят много добре. Не само че канабисът се продава свободно, а и е с много по-високо качество от това, което може да се намери в Италия. Наречете го ,,мания по тревата“, но всеки, който пуши тук, търси марихуана от Тичино. Това отвори страшно много работа на италианските граничари, които претърсват колкото се може повече коли и мотори, прибиращи се в Италия през тукашния граничен пункт с Швейцария.

- А швейцарските граничари и влизането в Швейцария?

Италианецът отново махна с ръка.

- Никога не ги виждаме, освен при самото пресичане. Има около петнайсетина километра телена ограда, която очертава границата между Италия и Швейцария. Навсякъде по нея са пробити дупки. Мога да ви оставя в покрайнините на гората и ще можете да се ориентирате накъде да тръгнете по нарисуваните със спрей стрелки по дърветата.

- Изглежда, търговията с наркотици в тази част на Европа е много доходоносна.

- Така съм чувал, но не се занимавам с дрога. Вносител съм на законни стоки.

- Наистина ли? - попита скептично Харват. - И какви например?

- Злато, кожи, бижутерия, часовници, цигари - каквото се сетите - отговори Марко. - Докато швейцарците налагат по-ниски данъци върху тези стоки, ще има хора като мен, които ги внасят в Италия.

Без съмнение човекът беше престъпник, но Харват не можеше да не се възхити на предприемчивия му дух.

- Как смятате да ни преведете през границата? През оградата ли?

Италианецът замислено разбърка коктейла си от кампари със сода, след което отвърна:

- Ще ви пренесем с хвърчило, приятелю.

Десет минути по-късно, след като Харват плати сметката и двамата с Джилиън излязоха от кафенето след италианеца, агентът се зачуди в какво ли се забъркват този път.