Ответен удар

Глава 43

Франция

В стаята си Харват разглеждаше справочника, който Ванеса Уиткоум му беше позволила да вземе със себе си - ,, Гръцки огън, отровни стрели и бомби от скорпиони - биологичното и химическото оръжие в древността” от Адриен Меър, когато Мари Лавоан почука на вратата му и каза, че го търсят по телефона. Можеше да са само двама души. Който и да беше, или нямаше нищо за него, или щеше да му съобщи информация, която да го насочи нанякъде.

Прие обаждането в кабинета на Мари.

- Харват - представи се той, щом вдигна слушалката от бюрото.

- Скот, обажда се Кевин Макколиф.

- Много си бърз, Кевин - отговори той, поглеждайки към часовника си.

- За твой късмет моят човек в Шантили е в приятелски отношения със служител в централния офис на ,,Спот” в Тулуза.

- Какво успя да откриеш?

- Точно както ти каза, твоят човек Бернар е поръчал много снимки от ,,Спот”. Датите на трансакциите по кредитната карта им помогнаха да локализират мястото доста бързо.

- Добре. Какво ти дадоха?

Макколиф плъзна образите по екрана на монитора си и каза:

- Всички фотографии, поръчани от изчезналия, показват област край връх Монвизо и проход на север от него, наречен Кол дьо ла Траверсет. Търсенето е било доста широко в началото, но с времето се е фокусирало.

- Какво е търсил?

- Това не мога да ти кажа - отговори Макколиф. - Но знам, че парите явно не са били проблем за човека. Поръчал е всеки един тест, който можеш ла си представиш: повърхностен спектрален анализ, температурни данни, лъчение - каквото се сетиш. Със сигурност някой служител в отдел ,,Продажби” на „Спот“ още съжалява, че го е изгубил като клиент.

„Но не колкото Мари Лавоан, която го е изгубила като съпруг “, помисли си Харват.

- А последните поръчки?

- Конкретни зони.

- В смисъл?

- В смисъл, че изчезналият е посочил конкретно място и е използвал сателитите, за да сондират максимално надълбоко. След това поръчките са секнали. Каквото и да е търсил Бернар Лавоан, мисля, че го е открил…

- Задължен съм ти, Кевин

- Всъщност - отвърна служителят от геокосмическото разузнаване - аз ти бях задължен, но има нещо, което можеш да направиш за мен. Сестра ми заминава за окръг Колумбия за участие в конференция през април. Искам да я изведеш на хубава вечеря. Това ще е венецът на пътуването ѝ. Говоря ти само за вечеря. Нищо повече.

- Дадено. А сега, ще ми намериш ли копия на последните фотографии, заедно с всички съпътстващи данни?

- Вече го направих. Само ми трябва имейл адресът ти и веднага ще ти ги изпратя.

Харват даде на Макколиф един от адресите, които използваше, когато пътуваше, и отново му благодари за помощта.

Щом затвори телефона. Джилиън влезе в кабинета.

- Мари каза, че са ти са обадили. Какво става?

- Успяхме да проследим последните сателитни снимки, с които са работили Бернар и Елисън. Май ни чака катерене.

След като използва компютъра и принтера на един от съседите на Мари Лавоан, за да изтегли информацията от сателита, Харват прекара четиридесет и пет минути в стаята с алпийското снаряжение на Бернар, където събра всичко необходимо за експедицията. Макар че повечето гости на хотела обикновено си носеха собствена екипировка, Лавоан имаха всичко за онези, които идваха неподготвени. Харват успя да намери не само боти, но и якета ,, Хели Хенсън“ и ветроустойчиви панталони, които станаха и на Джилиън, и на него самия.

До парчетата тиксо с поредиците от числа, залепени на похабената кухненска маса, Харват разгърна няколко от картите на Бернар и току-що получените сателитни снимки. Изведнъж добиха много по-ясна картина за мястото, където Елисън беше съсредочил търсенето си. Харват нямаше представа какво ще открият с Джилиън, когато стигнат дотам, но се питаше дали спасителните екипи бяха разполагали с информацията, която сега притежаваха, са можели да спасят Бернар и останалите от групата му. По някаква причина той се съмняваше в това. Нещо му подсказваше, точно както и на Мари Лавоан, че изчезването на всички участници в експедицията не е случайно.

Тъй като щеше да им отнеме поне два часа, докато стигнат до Кол дьо ла Траверсет, Харват бързо разпредели багажа. Джилиън щеше да носи по-леките неща, като сигнални ракети, храна и аптечка за бърза помощ в туристическата раница марка „Кива“, а той взе една от по-големите раници на Бернар с вътрешно скеле, в която прибра всичко останало.

Мари увещаваше Харват да отложи пътуването поне за ден-два, докато се освободи никой от местните планински водачи, приятели на Бернар, за да ги придружи. Скот отвърна, че би бил благодарен, ако се намери такъв, но не може да си позволи да чака. А и тренировките при зимни условия, през които беше преминал при тюлените, го бяха превърнали в опитен катерач. Беше уверен, че по пътя би могъл да научи Джилиън на всичко, което тя не знаеше. Ако се натъкнеха на препятствие, което не биха могли да преодолеят, тогава просто щяха да се върнат обратно.

На пръв поглед планът му изглеждаше добре премислен и безопасен, но подсъзнателно Харват си даваше сметка, че много фатални експедиции са започвали със същото измамно усещане за сигурност. В катеренето нямаше място за прекомерна самонадеяност, защото планината беше безмилостен противник, който не се интересуваше дали ще живееш, или ще умреш.