Ответен удар

Глава 13

,,Бритиш Еъруейз“, полет 216

Някъде над Атлантическия океан

По-късно същата вечер

Докато самолетът се носеше над Атлантика, умът на Харват работеше на бързи обороти. Той се съмняваше, че изобщо нещо би могло да го подготви за съдържанието на плика, който Гари Лоулър му беше предал преди часове. Снимките и описанието на случилото се в селото Асалаам бяха ужасяващи. Освен немюсюлманското население болестта беше засегнала и петима американски войници - всички до един членове на щурмовия отряд, пратен да търси изчезналите американски хуманитарни служители.

Харват мислено прехвърли образите, които съживяваха в зловещи детайли всяка степен на развиващата се инфекция. Щом се бе разбрало, че войниците от бригадата ,, Ароухед” са заразени, американският военномедицински институт за инфекциозни болести беше изпратил в Ирак медицински отряд за бързо реагиране и ограничаване на инфекцията. Безполезно. Часове след като привързаният към тавана на полицейското управление труп ги беше покрил с тънка кървава мъгла, те започнали да показват симптоми на заразяване. Войниците незабавно били поставени под карантина, което помогнало да се ограничи разпространението на болестта, но макар да били натъпкани с антибиотици, нищо не можело да се направи, за да бъдат спасени.

Заразата действала по-бързо от всичко, което някой някога бе виждал. Единственото, което медицинският отряд за бързо реагиране успял да разбере, било, че черната субстанция, бликаща от носа точно преди настъпването на смъртта, всъщност представлявала остатъка от втечнения мозък на жертвата.

Въпреки недвусмислените намерения на Ал Кайда да се докопа до оръжия за масово поразяване, които да използва срещу Запада, никой не разбираше откъде терористичната организация може да разполага с нещо толкова специфично. Догадката, че чрез биоинженерни методи е разработена субстанция, която да поразява всички, с изключение на последователите на исляма, беше немислима. Харват се обвиняваше, че е пипнал Халид Аломари по-рано. Терористът някакъв начин беше свързан с всичко това. Харват не можеше да се отърве от усещането, че ако Ал Кайда успее да осъществи плановете си, до голяма степен вината ще бъде негова.

Въз основа на информацията, подадена му от Лоулър, ставаше болезнено ясно, че Халид Аломари не е събирал средства, нито е планирал удари в Близкия изток, а е зачерквал имена от специален списък с мишени. Които и да са били онези учени, те очевидно са били замесени в разработването на тази мистериозна болест и са били отстранявани един по един, за да се заметат следите.

И въпреки че картината постепенно се изясняваше, тя още не обясняваше каква е връзката на Озан Калъчкъ с всичко това.

Щом стюардесата отнесе недокоснатия му поднос с вечерята, Харват се замисли върху необичайната близост, която се бе зародила между него и една от най-загадъчните и прочути фигури на подземния свят на Изтока.

Пътищата на двамата се пресякоха за пръв път, когато Харват служеше при тюлените. Той участваше в съвместен отряд със специално назначение към Агенцията за борба с наркотиците - ДЕА, натоварена да премахне известен средиземноморски наркотрафикант, който бе навлязъл и на черния пазар за оръжие. Проблемът обаче беше, че отрядът действаше въз основа на грешна разузнавателна информация. След щателно разследване, проведено заедно с мароканските власти, агенцията успя да залови важен играч от средно ниво. Задържаният се съгласи да сътрудничи и да посочи босовете си, в замяна, на което му беше дадена свобода на действие. Никой нямаше представа, че цялата работа е нагласена от шефовете на този човек, които използваха Агенцията за борба с наркотиците да им върши мръсната работа.

Мароканецът осигуряваше отлична разузнавателна информация, която обаче не водеше към шефовете му, а към Озан Калъчкъ - човек, чийто оръжеен бизнес те се опитваха да пресекат. Въпреки последвалите критики, никой не отричаше, че работещите по случая агенти са свършили каквото се е очаквало от тях. Това бе първият и последен път, когато някой е успял да надхитри ДЕА в операция от подобен мащаб, но все пак не можеше да се отрече, че по време на изпълнението и Скот Харват беше допуснал една от най-големите грешки в кариерата си, а може би дори в живота си.

С ръст малко над метър и осемдесет и тегло повече от сто и трийсет килограма, шейсет и две годишният Калъчкъ изглеждаше почти толкова широк, колкото и висок. Обличаше се безупречно и носеше посребрялата се коса гладко сресана. Имаше необичайна прилика с един американски актьор, известен с прякора Дебелака - Сидни Грийнстийт. Мнозина се подвеждаха от наднорменото тегло на Калъчкъ, приемайки го като признак на летаргия и немощ, за вял и муден темперамент. Същата грешка допусна и Харват, когато съвместният отряд към ДЕА се опита да залови знаменития турски мафиот. В резултат на това Скот едва не загуби едното си око. Все още носеше белега от схватката над лявата си скула, макар че човек трябват много отблизо, за да го види. И като доказателство по-скоро за избухливия му нрав, отколкото за обучението му като тюлен, Харват си отмъсти на турчина, като го дари с накуцваща походка, която му беше останала до ден-днешен.

Всеки от тях по свой начин беше подценил другия и после съжаляваше за това: Калъчкъ заради куция си крак, а Харват - не толкова заради белега си, колкото заради срама, че е омаловажил противника си и му е позволил да го надиграе. Когато прахолякът от физическата разправа и правните последици от нея се уталожи, от тази случка и двамата си извадиха поуки, които нямаше да забравят. Агенцията за борба с наркотиците измамена от мароканците, не разполагаше с никакви доказателства срещу Калъчкъ и беше принудена да се оттегли. Турчинът обаче се чувства набеден и възнамеряваше да нанесе опустошителен удар на конкурентите си, които му бяха устроили клопката. Два месеца след като беше изписан от болницата, той изпрати на водещия агент от ДЕА папка, дебела осем сантиметра, която доведе до пълния разгром на мароканската организация.

Цялата случка беше най-малкото необичайна, но още по странно бе приятелството, което се зароди впоследствие между куция и белязания. Харват неведнъж се беше възползвал от тази връзка. Не че Озан Калъчкъ проявяваше щедрост в предоставянето на информация. Той беше въплъщение на думата „спекулант“. Този човек не правеше и една крачка, която по някакъв начин да не облагодетелства първо и предимно него самия. И все пак Калъчкъ проявяваше нещо, което можеше да бъде окачествено като подобие на бащинска обич към Харват. След случилото се между двамата той го беше харесал и в известна степен Харват изпитваше същите чувства.

„Търгаш“ беше най-подходящата дума, която би могла да характеризира Калъчкъ и занятието му. Той търгувате с всичко - от оръжия и недвижими имоти до нечестни избори в някоя чужда страна, революции в бананови републики и поръчкови убийства, които мнозина считаха за твърде трудни или деликатни в политически план, за да се заловят с тях. Дори израелците бяха прибягвали до услугите му в близкото минато. Макар че самите удари бяха извършени от агентите на Кидон, Калъчкъ бе човекът, разработил подробния план за елиминирането на всички членове на ,,Черния септември” - палестинските терористи, отговорни за убийствата на израелските атлети на олимпиадата в Мюнхен през 1972 година. Израелците отново го наеха в качеството му на парламентьор през 1976 година и той успя да уреди завръщането на израелските заложници от Ентебе, Уганда.

Твърди се, че в опит да разшири зоната си на действие и съответно постъпленията си, Калъчкъ на два пъти е предлагал услугите си на Съединените щати. Но и президентът Кенеди, и заелия по-късно поста Картър му отказали. Кенеди отхвърлил предложението на Калъчкъ за елиминирането на Кастро и вместо това провел операцията, станала известна като “фиаското в Залива на прасетата”, а Картър пренебрегнал идеите му за успешното завръщане на американските заложници от Техеран. Въпреки възхищението на някои други страни от таланта и способностите на турчина, Съединените щати не проявяваха голям ентусиазъм да си сътрудничат с него.

Самият Харват нямаше нищо против Калъчкъ, който помагаше в организацията на убийствата на известни терористи и свалянето на корумпирани режими. Сделките му на черния пазар за оръжие можеха да бъдат пренебрегнати в светлината на другите добрини, които беше извършил.

Скот не беше срещал много хора, подобни на турчина, които са наясно със себе си, без да се оправдават. Независимо от чара и сърдечното си държане, истинският Озан Калъчкъ беше безмилостно създание, което работеше на ръба на закона и отвъд него и не се спираше пред нищо, за да се докопа до желаното. В момента обаче въпросът беше какво иска той от него?

Затваряйки очи, Харват се опита да изхвърли този въпрос от ума си, но на негово място веднага се появи друг. Ако Кармайкъл успееше да насочи медийния интерес към него и да унищожи кариерата му, какво щеше да прави с остатъка от живота си? В зависимост от това колко лош номер щеше да му спретне сенаторът, той можеше да не си намери работа дори като консултант в частния сектор. Освен това, ако застанеше под светлината на прожекторите, на гърба му завинаги щеше да остане нарисувана мишена.

Но Харват знаеше, че никоя друга кариера нямаше да му донесе удовлетворение. Беше прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в служба на страната си и нямаше желание да променя положението.

За момента обаче нямаше почти никакъв контрол върху ситуацията, в която се беше отзовал. Трябваше да вярва, че хора като Гари Лоулъл, президентът и дори Чък Андерсън няма да позволят той да изгори само заради това, че си е вършил работата. След няколко часа самолетът му щеше да кацне и той щеше да научи какво иска Озан Калъчкъ от него.