Ответен удар

Глава 47

- Повикай жената обратно тук - заповяда му Аломари, щом Джилиън изчезна в един от тунелите. - Ако ми се наложи да тръгна да я търся, уверявам те, ще ѝ причиня смърт, толкова болезнена, колкото ще е и твоята.

- Начукай си го.

- Грешен отговор - отвърна убиецът, пристъпи напред, и удари Харват по лицето със своя тактически картечен пистолет марка „Щаер“.

Харват залитна назад и се облегна на сандъка. Само така можеше да запази равновесие.

- Да пробваме пак. Извикай жената да се върне. Веднага.

- Сам си я извикай, задник - озъби му се Харват, който усети вкуса на кръв в устата си.

Убиецът махна с оръжието си, подканяйки Харват да се отмести от сандъка.

- Както искаш. И без това няма да стигне далеч.

Харват се подчини и Аломари додаде:

- Достави ми голямо удоволствие да те гледам по телевизията. Жалко, че от „Ал Джазира“ не са успели да те хванат в анфас.

- Жалкото в случая е - отвърна Харват, свивайки ръка в юмрук, - че аз не успях да те хвана в анфас.

- Имаше тази възможност, но я изпусна, нали?

Този факт беше до болка известен на Харват.

- Как откри това място, дявол да те вземе?

- И преди съм идвал тук - каза Аломари, като вдигна картечния си пистолет и го насочи към гърдите на Харват. - Не мислех, че някога ще се върна, но преди нашата обща приятелка от „Сотбис“ да умре, ми предложи да повторя посещението си. Щях да дойда и по-рано, но ми отне време, докато намеря доктор, на когото да се доверя, за да извади куршума ти от рамото ми.

Харват ненавиждаше лекотата, с която Аломари се изразяваше на английски. Впрочем, и на всички други езици, които използваше, за да пътува без всякакви проблеми по света, вършейки най-мръсната работа за Ал Кайда. Но гневът му бе премесен със задоволство и той не можа да сдържи усмивката си. Един от куршумите в Париж явно беше попаднал право в целта.

- Намираш раната ми за забавна - забеляза убиецът. - Гарантирам ти, че не е и наполовина толкова болезнена, колкото тези, които ще нанеса на теб и колежката ти. А сега извади пикелите от калъфите им и бавно ги остави на земята.

Харват нямаше намерение да изпълнява повече заповеди.

- Ако смяташ да ме застреляш, давай, натисни спусъка.

- Би било твърде лесно. Приготвил съм ти нещо друго. Пусни пикелите. Да не повтарям повече.

- Майната ти - отговори Харват.

Аломари отново пристъпи напред и го халоса с пистолета си, този път двойно по-силно.

На Харват му се зави свят и пред очите му заиграха снежинки, но не смяташе да се даде без бой. Опитвайки се да фокусира погледа си върху агента на Ал Кайда, той събра сили и се нахвърли върху него.

Въпреки раната в рамото Аломари с лекота избегна удара и видя как обутият с котки Харват изгуби опора под краката си и блъсна главата си в ръба на един от изходите.

Още преди Скот да се строполи на земята, Аломари вече го беше хванал. Неизтощимият убиец го извлече за яката на грейката, замахна с картечния си пистолет и му нанесе силен удар слънчевия сплит, изкарвайки въздуха от дробовете му. Щом Харват се преви на две от болка, неприятелят заби юмрука си в челюстта му и блъсна главата му назад.

Харват разпери ръце в опит да се хване за нещо и да спре падането си, но улови единствено въздух. Сгромоляса се на ледената земя и когато главата му се удари в нея, се чу такъв силен трясък, че звукът отекна в залата и в коридорите. За пореден път пред очите му се завъртяха звезди, но този път заедно с тях нахлу и тъмнина, която заплашваше да го надвие. Харват ѝ се съпротивляваше. Единственият му шанс да оцелее беше да остане в съзнание. Аломари си играеше с него, но в мига, в който агентът припаднеше, убиецът щеше да го довърши. Това му беше пределно ясно, както и факта, че не биваше да оставя оръжието си в раницата.

Като се претърколи по корем, Харват се помъчи да се изправи на колене. Най-накрая успя, при което Аломари му заби здрав ритник в ребрата - на същото място, където го беше ритнал и охранителят на „Сотбис“ два дни по-рано.

Допълнителните принадлежности, с които беше натъпкал грейката си, не можаха да смекчат удара. Ценната глътка въздух, която бе успял да вкара в белите си дробове, отново беше изкарана насилствено навън и гърдите му се свиха в спазъм. Някъде в подсъзнанието му един тъничък гласец го увещаваше да се предаде. Не можеше да се мери с Аломари. Врагът беше твърде силен. Тази мисъл беше признак на слабост, а Харват мразеше слабостта. Той не само затръшна желязната врата на съзнанието си за този глас, но си наложи да вдиша дълбоко въздух. Трябваше да се вземе в ръце, да събере сили и съобразителност, за да не умре тук като Елисън, Бернар и техния носач Морис.

Докато дробовете му жадно се изпълваха с въздух, той се огледа в търсене на някакъв предмет, който би могъл да използва като оръжие. Опита се да си припомни какво е прибрал в грейката си и дали нещо не би могло да му послужи. Бързо прехвърли наум възможностите, но прецени, че нищо няма да му свърши работа. Сетне се сепна.

Когато Аломари отново му нанесе унищожителен ритник в ребрата, се чу дрънчене на метал. Само да можеше да откопчае от кръста си текстилния колан с окачени на него клинове, карабинери и други алпийски приспособления, можеше да успее да го използва като оръжие.

Той преглътна болката и ръцете му напипаха катарамата. Преди да успее да я откопчае, понесе още два удара, които вписаха в сметката на Аломари наред с другите - беше решил да го накара да си плати за всичко. Този път се биеше с истинския убиец и дори наоколо им да имаше камери, той щеше да го пребие до смърт. Нямаше да спре, докато Аломари не започнеше да го умолява да го довърши. После щеше да го влачи по целия път, за да го предаде на Съединените щати, където щяха да го подложат на разпити и да го осъдят да гние в затвора до живот. А в негова чест Харват щеше да пече всеки уикенд по едно прасе под прозореца на килията му.

Когато Аломари отново вдигна с крак за поредния ритник, коланът се откопча и Харват описа с него широка дъга , претъркулвайки се встрани. Искаше да повали противника си, като го удари по краката отзад, но първо трябваше ла му отнеме оръжието.

Натъпканият с остри инструменти колан рязко изплющя по ръката на Аломари, при което картечният пистолет ,,Щаер” изтрополя на земята и се затъркаля по леда. Сега, когато оръжието не беше в ръцете му. Харват можеше да се заеме със същинската работа, което и направи. Скачайки на крака, той завъртя колана в широка осморка над главата си и го стовари върху гърба ма Аломари. Металните клинове раздраха големи парчета плат от грейката на убиеца. Харват можеше ла си представи какво щяха да му причинят, щом накрая влезеха в съприкосновение с плътта му.

Замахна по-силно с колана, който разкъса якето на неприятеля му. Той нададе вик, когато крайният метален инструмент, висящ на лентата, раздра дълбоко шията му. Не му оставаше нищо, освен да отстъпва назад, докато Харват продължаваше атаката. Удар след удар. Скот замахваше с колана все по-силно и по-силно. Докато изтикваше врага назад към един от тунелите, той продължаваше да го удря с нарастваща безпощадност. Крясъците на Аломари се разнасяха из пещерата, а Харват изпълняваше обещанието си да го накара да плати за всеки невинен живот, който беше отнел.

Грейката на отстъпващия мъж вече висеше на кървави ивици около тялото му, когато оперативният агент вдигна колана, за да нанесе унищожителен удар, но импровизираното оръжие увисна в ръката му. Успя да разбере какво е станало едва когато до ушите му долетя дрънчене, сечивата се удариха в тавана и после заваляха на земята. Коланът се беше скъсал.

За Харват това беше без значение. Той беше повече от щастлив да се нахвърли с голи ръце срещу безжалостния убиец, но преди да му нанесе удар, Аломари обърна положението в своя полза. Скот отстъпи две крачки назад, щом видя какво държи той в ръцете си. В безкрайния си гняв той отново беше подценил своя противник и този път разбираше, че ще плати за това с живота си.

- Сега вече ще те убия - изсъска Аломари. Беше насочил към гърдите на Харват револвер „Рюгер“ калибър 357 със скрит ударник и двойно действащ ударно-спусков механизъм.

Скот пусна скъсания колан на земята, погледна Халид Аломари право в очите и каза:

- Изобщо не схвана, нали?

- Какво да схвана? - подсмихна се подигравателно убиецът, като стабилизира ръката си и започна да оказва натиск върху спусъка.

- Ето това - чу се глас отзад и в гърба му се заби келтска фалката на възраст повече от две хиляди и четиристотин години. Мощният меч проби гърдите му, откъдето бликна кървав фонтан. Сърповидното острие продължаваше да се движи нагоре. Все още жив, Аломари усети как върхът на оръжието пронизва долната част на брадичката му и се заби в лицето му.

Когато потрепващото от спазми тяло се свлече на земята, Джилиън Алкът пусна дръжката на меча и се втренчи в човека, когото бе убила.