Ответен удар

Глава 94

Хотел „Каталина“

Зиуатанехо, Мексико

Седмица по-късно

След като остана достатъчно дълго във Вашингтон, за да се увери, че болестта не се е разпространила, Харват замина. Президентът го беше поканил на посещение в Белия дом, за да му благодари лично, но Скот учтиво отказа. Трябваше да мине известно време, преди отново да е готов да възстанови връзката си с този град. Същевременно имаше много дни неизползван отпуск и беше решил, че заслужава хубава и дълга почивка.

Легнал в хамака на верандата си, Харват дочете броя на ,,Интернешънъл Хералд Трибюн“ от предишния ден и го остави настрана до кофата с лед, в която се изстудяваха бутилки бира ,,Негро Модело“. Единственото, което се чуваше, беше шумът от разбиващите се в брега вълни.

Както често се случваше в неговия бранш, вестниците бяха уловили твърде малко от онова, в което беше участвал през последните седмици. Но пък бяха отделили достатъчно място на Хелън Кармайкъл, което изпълни Скот с особено задоволство. След като седмици наред сенаторката им беше пускала мухи, че ще направи голям анонс, медиите незабавно се вкопчиха в историята ѝ.

Твърдението, че подава оставка, за да прекара повече време със съпруга си (с когото си изневеряваха взаимно) и с дъщеря си (която не понасяше нито един от двамата си родители), придаваше на изявлението ѝ повече комизъм. Но важното за Харват беше, че справедливостта възтържествува.

Преди да замине на почивка, Гари Лоулър го беше информирал за всичко останало.

Служещите в канцеларията на Кармайкъл били изненадани от новината за оставката ѝ и незабавно се впуснали да си търсят друга работа. С препоръка от Овалния кабинет Нийл Монро бил нает като личен асистент на председателя на Националния комитет на Демократическата партия Ръс Мърсър.

Другият мъж в живота на сенатор Кармайкъл - Брайън Търнър, се опитал да постигне сделка с ЦРУ, но в Ленгли нямали намерение да проявяват каквато и да е снизходителност към него. В момента се намирал в следствения арест на федерален затвор в очакване на съдебния процес срещу него.

Гари му обясни в подробности как ФБР, Центърът за контрол и превенция на болестите, Военномедицинският институт по инфекциозните болести и Департаментът за вътрешна сигурност са успели да предотвратят избухването на епидемия в Съединените щати, като са се намесели навреме и са конфискували пратките с подправката махлеб, тръгнали от търговеца от Хамтрамк Касим Наджар. Властите бяха проникнали във всички фирми, изброени в намерения от Чип Рейнълдс списък. Компаниите наистина били управлявани от мюсюлмани и работели с големи количества пари в брой. С помощта на противоотровата, открита във фабриката за бутилиране в Мека, всички инфектирани от болестта бяха получели спешно лечение и животът им беше спасен.

Лоулър го информира и за промените на джихадския фронт. Ислямският институт за наука и технологии бил разпуснат и всички негови членове в момента били подложени на разпити. Освен това саудитският престолонаследник принц Абдула взел радикални мерки за откриване на заговорниците, замесени в опита за преврат в страната му. Щом ги издирили, изправили ги пред съда и после ги изпратили на площада, известен като „Чоп-чоп скуеър” - паркинга пред Главната джамия в Рияд, където всеки петък правосъдието се раздава публично. Първите екзекутирани били заместник-министърът на разузнаването и двамата войнстващи уахабити, с които той поддържал тесни връзки. Не се знае нищо за състоянието, нито за местонахождението на сина на Абдула, Хамал. Предполагаше се, че престолонаследникът го държи някъде под строга охрана, докато прецени как да постъпи с него.

Що се отнасяше до Чип Рейнълдс, скоро се очакваше да оздравее напълно, след което смятал да напусне работата си в ,,Арамко“ и да се завърне в Монтана, където щял да се занимава активно с лов и риболов и да се отдаде на планове за близкото си бъдеше. От ЦРУ се опитали да го убедят да се върне на служба при тях и да им помогне в две разследвания, на случая с Озан Калъчкъ, който се бе докопал до строго секретния видеозапис на Департамента на отбраната, и на твърденията, че саудитците разполагат с ядрени оръжия. Рейнълдс обаче отклонил поканата. Изглежда, беше станал свидетел на толкова международни машинации, че щяха да му стигнат за още един живот.

И семейство Уиткоум, и Джилиън Алкът бяха получили официални благодарности на частна церемония в Белия дом за помощта им в изследването на болестта. Въз основи на доклада на Харват на Джилиън ѝ беше издаден и чек за десет милиона долара от програмата „Награди за справедливост“ заради ролята ѝ в ликвидирането на Халид Шейх Аломари. Според последни данни тя смятала да използва парите за финансиране на цялостни разкопки и изваждане на елитната гвардия на Ханибал от ледената им могила под прохода Кол дьо ла Траверсет.

И най-накрая, Кевин Макколиф беше оставил три съобщения на гласовата поща на Харват с молба да се съберат, и да обсъдят стратегията си за следващия маратон в окръг Колумбия, а Ник Кампос беше изпратил по факса в кабинета на Скот няколко молби за работа в ,,Уол-Март”, ,,ей така, за всеки случай”.

Макар да съзнаваше, че е далеч от мисълта ла стане консултант в хипермаркет, Харват се питаше кога ли ще е готов да се върне към стария си живот. От време на време в ума му отекваха думите на Чип Рейнълдс. Неговата целенасоченост беше причина за самотния му живот. Трийсет и шестата му година го дебнеше иззад ъгъла. Харват все още беше млад мъж, но трябваше да реши какво иска занапред от живота.

Точно в този момент обаче единственото му желание беше да отвори още една бира и да се зачете в романа на Джей Макларти, който бе взел от библиотеката във фоайето на хотела. След това щеше да отиде на риболов. Имаше достатъчно време и винаги можеше да обмисли нещата на следващия ден. Кой знае от кога за пръв път Скот Харват щеше да си почине.

Тъкмо бе стигнал до средата на първата страница, когато един от служителите на рецепцията се появи на верандата му.

- Сеньор Харват?

- Да? - отвърна той, като захлупи книгата върху гърдите си.

- Извинете ме за безпокойството. Опитахме се да се свържем с вас в стаята ви, но не отговаряхте.

- Зная. Изключих телефона.

Защо ли изобщо си беше дал труда да го направи? Единствено Клаудия Мюлер знаеше къде си прекарва отпуска, а сутринта той вече и се бе обадил, за да се осведоми за състоянието на Хорст Шрьодер.

- Имате важно телефонно обаждане - каза служителят. - Господинът беше много настоятелен. Казва, че се обажда от службата ви. Искате ли да ви донеса телефона тук?

Харват провеси крака, за да стане от хамака, но после размисли:

- Кажете му, че не сте ме открили.

- Моля, сеньор?

- Кажете му, че съм на плажа или съм отишъл в града. Кажете му каквото искате. Не ме интересува.

- Да, сеньор - отвърна служителят, слезе от верандата и се запъти към фоайето.

,,Каквото и да е, ще се наложи да се справят без мен”, помисли си Харват. ,,Поне през идните няколко седмици”.