Ответен удар

Глава 80

Когато най-сетне слезе на алеята, Харват откри, че в интервала между бягството си от Хорст Шрьодер и престрелката в покоите на Ага Хан Рейбърн не беше уведомил хората си, че са атакувани.

Все още убеден, че Харват и екипът му са на тяхна страна, охранителният персонал на Ага Хан беше изнесъл Шрьодер навън и един от тях, явно преминал военномедицинска подготовка, обработваше раните му. Останалите бяха заети с потушаването на разрастващия се в комплекса пожар.

Скот взе радиостанцията от мястото, където парамедикът беше подредил акуратно принадлежностите на ранения, и си отдалечи достатъчно, за да може да се свърже с останалата част от екипа. Той нареди на хората си в селото да обезоръжат полицаите пред станцията на лифта и да се качат горе. След това инструктира пилотите на моторните планери да се върнат на международното летище ,,Сион” и каза на Клаудия да изпрати медицински хеликоптер до ,,Еглемон”, за да евакуира веднага Шрьодер.

Долавяйки пращене по радиостанцията си, пилотът на ,,Силоз 1” прекоси тясната ивица ливада и се присъедини към Харват, след което тихомълком взе от вещите на Шрьодер пистолета му ,,Зиг Зауер” 40-и калибър, очаквайки хората на Ага Хан да разберат, че са измамени и да проявят враждебност. Харват обаче не хранеше опасения в тази посока, тъй като знаеше, че Рейбърн лежи затрупан под срутелия се горящ таван на втория етаж на манастира.

След двадесет минути, когато кацна и медицинският хеликоптер, първите командоси от ,,Щерн” изскочиха от кабината на лифта. Те помогнаха на Харват и пилота да натоварят на вертолета Шрьодер, както и телата на Грьосер и Емир Токай, след което минаха небрежно покрай потушаващите огнения ад охранители и отново се качиха на лифта, за да слязат в селото.

Медиците на борда на хеликоптера стабилизираха Шрьодер, обработиха раните на Харват и наново превързаха главата на пилота на ,,Силоз 1”. Скот научи, че той се казва Вилхем и че когато не работи като резервист към швейцарските ВВС, е експерт в сферата на реактивни бизнес самолети за полети на дълги разстояния.

Когато Харват го попита дали притежава категория за управление на ,,Чесна Сайтейшън Х”, Вилхем се усмихна и кимна с глава. Беше доловил задната му мисъл.

- Нали знаеш, че ще трябва да подадем летателен план?

На Харват му беше все едно. При настъпилия смут в ,,Шато Еглемон” щяха да минат дни, преди пилотите на Ага Хан да разберат, че самолетът на шефа им е откраднат.

Докато чесната летеше към Саудитска Арабия с 313 метра в секунда, или 92 процента от скоростта на звука, Харват се чудеше зад колко ли пясъчни дюни ще трябва да надзърне, преди да открие Озан Калъчкъ. Турчинът се намираше някъде в пустинното кралство. Въпросът беше къде точно и дали щеше да стигне до него навреме.

От своя страна Джилиън, изглежда, се тревожеше повече за състоянието на Скот, отколкото за това на древните документи, при все че той многократно и се извини, че е допуснал да бъдат повредени при пожара.

Преди полета Джилиън успя само да го прегледа набързо и сега измъкна каквото успя от камбуза - няколко солени бисквити, малка пита сирене ,,Бри”, два буркана каспийски хайвер и бутилка минерална вода ,,Сан Пелегрини” - и му ги занесе.

Харват похапна и се опита да се съсредоточи върху въпроса как, по дяволите, щеше да уреди разрешение за кацане в Саудитска Арабия и да избегне митническа проверка. Не познаваше никого с връзки в кралството. Без оглед на евентуалните рискове, реши, че е време да се обади директно на Гари Лоулър.

Докато Джилиън изучаваше книжата от ,,Шато Еглемон”, Харват използва бордовия телефон на джета, за да се свърже с Вашингтон. Скоро намери Лоулър на шифрования му клетъчен телефон и му разказа какво се беше случило.

- Клаудия Мюлер ще има да се обяснява пред началниците си - отбеляза Лоулър.

- Не мисля - отвърна Харват. - Спасителната операция получи одобрение, защото Калъчкъ е задействал връзките си в швейцарското правителство.

- Въпреки това са загубили свой командос и Токай.

Харват разтри горната част на носа си с палец и показалец.

- Зная.

Не искаше да се връща към случилото се в ,,Еглемон” и към факта, че е бил изигран от Озан Калъчкъ.

- А семейство Уиткоум? Отбелязаха ли някакъв напредък с тъканните проби, които изпратихме?

- Анализът на ДНК отнема дълго време, а древната ДНК - още по-дълго. Но в момента имаме още по-голям проблем.

- Сега пък какво?

- Вирусът, болестта…Както искаш го наричай.. се появи тук.

- В Съединените щати? Как?

- Още проучваме. Явно е тръгнал от някакъв бакалин от Мичиган, който внася храни за мюсюлманите и развива бизнес с пощенски поръчки.

- Колко са заразените?

- За сега са малко, доколкото ни е известно. И, разбира се, поставени са под карантина. Но това нещо ще се разрази с пълна сила - отвърна Лоулър. - Слушай, Скот, президентът даде зелена светлина на протокола ,,Лагерен огън”. Нямаме време.

Харват не искаше да повярва на чутото, но бе работил достатъчно дълго в Белия дом, за да знае, че президентът вероятно не е имал друг избор. Болестта трябваше да бъде спряна и ако бомбардирането с ядрени ракети на цели градове бе единственото решение, Рътридж със сигурност би прибягнал до него.

- Има ли вече изтребители във въздуха?

- Да. Ако заразата се разпространи и екипите на Военномедицинския институт за инфекциозни болести и на Центъра за контрол и превенция не успеят да я удържат, ще се наложи да предприемат крайната мярка за спирането ѝ.

- С какво време разполагаме?

- Никой не може да каже.

- Е, ако успея да издиря Калъчкъ, може да го предотвратим. В крайна сметка, той е единственият, който има отговорите - каза Харват.

- Съгласен съм, но ти нямаш представа къде е.

- Ще ни трябва помощ. Трябва да се свържем с някого вътре в кралството - някой надежден човек, който може да спести митническата проверка, без да задава въпроси, а после да ни помогне да стигнем до необходимата информация.

Лоулър помисли малко и после отговори:

- Май познавам точния човек. Дай ми двайсетина минути и ще ти се обадя.

Харват затвори телефона и отново напълни чашата си с минерална вода. Димът и горещината от пожара бяха изострили жаждата му. После се обърна към Джилиън, която още преглеждаше документите на Токай, попаднали при Ага Хан след отвличането на учения, и попита:

- Откри ли нещо полезно?

- Може би - каза тя, докато препрочиташе един пасаж. - Каквато и да е ваксината, изглежда, тя е ефективна дори и след появата на симптомите. Иначе останалото потвърждава онова, което вече знаем или сме подозирали. Ханибал действително е успял да се добере до копие на „Артхашастра“. Бил е запленен от усойницата Аzemiops fеае и силата на нейната отрова. Картагенците са извършили безброй експерименти, комбинирайки извлечения токсин с други химични и биологични компоненти, докато най-накрая са се спрели на вируса на беса като най-смъртоносен.

- Има логика, но как са създали ваксина за болестта?

- Вероятно въз основа на познанията си за ключовите компоненти.

- Отровата от Azemiops feae и бяс - чудо голямо - възрази Харват. - И ние го знаем, но това изобщо не ни доближава до ваксината.

- Картагенците са знаели конкретния вид на компонентите. Сигурно им е било известно как точно е била извличана отровата и дали е било нужно да се прави нещо, за да се рафинира. Освен това, вероятно са работили с форма на беса, която е съществувала по тяхно време.

- Но дори да са знаели ключовите компоненти, как са стигнали до конкретната ваксина?

Алкът остави разглеждания от нея пергамент и каза:

- Човекът винаги се е интересувал не само от онова, което убива, а и от онова, което лекува. Плиний Стари твърди, че смолата на гигантското резене и вид дафиново дърво, известно като пясъчна млечка, са ефикасни при лечението на рани, причинени от отровни стрели.

Харват си спомни, че е чел нещо подобно в кабинета на Ванеса Уиткоум. Той кимна с глава, а Джилиън продължи.

- В древния свят е било всеизвестно, че хората, живеещи в области, които гъмжат от отровни създания като змии и скорпиони, често развиват относителен имунитет поради постоянното си излагане на тези отрови. Някои дори вярвали, че дъхът и слюнката на тези хора могат да лекуват отровни ухапвания. Всъщност в Северна Африка имало едно племе, известно като псили, които били толкова неподатливи на въздействието на змийската отрова и ужилването от скорпион, че слюнката им била считана за чудодеен цяр. В същността си тя е била една от първите форми на серум.

- Да не би да мислиш, че човешката слюнка е била част от ваксината на Ханибал?

- Възможно е, но е малко вероятно, ако тази ваксина е трябвало да бъде произведена в големи количества, за да защити армията му. По-скоро серумната част от лекарството е била създадена някъде в природата.

- Създадена? Но как?

- Няма да се учудя, ако картагенците са открили начин да излагат добитъка си на някоя от формите на отровата и да извличат серум, както в наши дни използваме овце и коне.

- А серумният компонент, отговарящ за беса?

- Навремето са култивирали инактивиран вирус на беса в пачи яйца. Днес той се култивира в човешки клетки и лаборатории. Но като се има предвид, че скитите още през пети век преди новата ера са умеели да отделят плазмата от човешката кръв, за да я използват в отровите си, защо картагенците да не са открили подобен метод? Най-важното в случая е, че те изкусно са манипулирали своята среда и обкръжаващия ги свят. Не бива да подценяваме вероятността да са направили големи открития.

Не че Харват не беше съгласен с нея, но това не променяше факта, че все още не разполагат с начин за предотвратяване на епидемията. Ако не се натъкнеха на нещо, и то много скоро, щяха масово да започнат да измират хора.

Десет минути по-късно бордовият телефон иззвъня и Харват го вдигна. От другата страна се чу гласът на Гари Лоулър.

- Свързах се с един човек, който ще ви издейства разрешение за кацане.

- Добре.

- Освен това, той открил нещо, което искам да провериш. Може да се окаже свързано със случая.