Ответен удар

Глава 79

Харват се втурна в стаята и усети как лицето му се изопна от нагорещения въздух. Не се виждаше нищо и той бе принуден да се поправя път по спомен.

Щом стигна до масивното дървено бюро на Ага Хан, той се наведе под нивото на дима и успя да види пергаментите и древните ръкописи, които бяха започнали да се огъват от топлината. Откопча трите горни копчета на термозащитната си риза ,,Номекс” и натъпка в нея всичко, до каквото успя да се добере.

Докато пъхаше последните листове, страните на бюрото засветиха в оранжево и изведнъж избухнаха в пламъци. Харват отскочи назад, а дървесината на горящото писалище затрещя и запука от силната горещина. Или той така си помисли.

Когато куршумът мина на косъм от рамото му, изведнъж осъзна, че шумът не идва от дървото. Вдигна нагоре картечния пистолет, който бе взел от Шрьодер, изстреля целия пълнител във всички възможни посоки и залегна на пода. Докато вадеше пълнителя и поставяше нов, жадно поемаше огромни глътки въздух.

- Мърлява работа, гадино! - чу се задавеният глас на Рейбърн някъде от потъналата в дим горяща стая.

Харват се изкуши да изпразни и втория пълнител, но се сдържа. Трябваше да овладее положението. Порови из джоба си и извади дистанционното за взривното устройство. Включи го и натисна бутона за активиране, но не се получи нищо. Рейбърн някак беше успял да го обезвреди.

Чувстваше, че още малко и ще припадне от задуха. Насили се да помисли. Ако беше на мястото на Рейбърн, къде щеше да заеме позиция? Или щеше да остане на прага, за да вдишва въздух от коридора, или щеше да залегне. Ако стоеше до вратата, щеше да е прилична мишена, но ако беше на пода - между тях двамата можеше да има всякакви мебели.

- Само се покажи, копеле - разкрещя се бившият агент на Сикрет сървис, - и ти обещавам да ти свестя маслото много бързо.

Ориентирайки се по гласа, Харват заключи, че противникът му в крайна сметка не стоеше на прага, а пълзеше по пода и го приближаваше.

Прехапа си езика, за да се въздържи от отговор. Имаше безброй неща, които искаше да му каже - някои от които доста пиперливи, но ако те помогнеха на Рейбърн да закове позицията му, по-добре беше да си държи устата затворена.

Бяха в забулено от дим патово положение. Никой не знаеше къде точно се намира другият, но и двамата имаха някаква бегла представа. Можеха да се разиграват така цял ден, ако огънят не изсмукваше и последната частица кислород от стаята и пламъците не заплашваха всеки момент да ги погълнат. Въздухът беше толкова нажежен, че Харват вдигна ръка, за да предпази лицето си.

Междувременно заедно с пукота и пращенето на пожара се чу шум от влачене. Рейбърн тътреше един от кожените столове по пода, използвайки го за прикритие, докато се доближаваше. Това беше предостатъчно за Харват. Пропълзя възможно най-близо до горящото писалище, прицели се в посока на камината и започна да стреля, движейки пистолета си наляво и надясно на височина две стъпки от пода.

Улученият Рейбърн закрещя от болка. Оръжието му изтрополя на пода и последва тишина. Харват вкара нов пълнител и го изпразни в същата посока. Прикладът на картечния му пистолет беше така нагорещен, че вече едва го държеше в ръка.

Изваждайки поредния празен пълнител, реши да го използва като средство за отвличане на вниманието, като го запокити към отсрещната стена, а после се затича към вратата. Преброи до три и хвърли пълнителя, след което зачака да види дали ще има реакция. Над главата му се чу скърцане на дърво и мазилка. След частица от секундата таванът се сгромоляса.

Харват се хвърли възможно най-далече и се оплете в две пламтящи завеси. Ако беше облечен в нещо друго, а не със защитното облекло ,,Номекс”, мигновено щеше да пламне и той.

Тъй като нямаше как да излезе от покоите на Ага Хан заради срутелия се таван, той използва най-близкия стол, за да избута завесите. После пъхна китката си в ръкава на ризата, завъртя дръжките на прозореца и блъсна двете му крила навън.

Нахлуването на свеж въздух само удвои силата на огъня и докато Харват се премяташе през прозореца, разбеснелите се пламъци протягаха нокти към тялото му, опитвайки се да го погълне.

Когато се озова на хлъзгавия покрив с вълнообразни керемиди, той се отдалечи на максимално разстояние от пожара. Погледна нагоре и видя над главата си не само останалите моторни планери, вероятно чакащи инструкции къде да кацнат безопасно, но и издигащия се хеликоптер на Озан Калъчкъ. За съжаление картечният пистолет МР7 беше пригоден единствено за стрелба на близко разстояние. Нямаше как да уцели хеликоптера от мястото, на което беше застанал.

Долу на алеята Харват видя голям пластмасов калъф и предположи, че е от преносимата ракета земя-въздух, която беше забелязал по време на разузнавателния полет. И тя обаче нямаше да му свърши работа. Дори да успееше да слезе долу навреме и да я извади от калъфа, небето над главата му беше пълно с приятелски летящи апарати. Само една грешка и ракетата можеше да проследи автоматично топлинната диря на някой от моторните планери, при което щяха да умрат още невинни хора. Харват нямаше да може да живее с този спомен.

Единствената утешителна мисъл, докато скачаше от покрива долу, беше, че има доста добра представа за това накъде лети Калъчкъ. При достатъчно бърза реакция можеше и да успее да го хване.