Ответен удар

Глава 17

“Таверната на Никос”

Район “Плака”

Атина

Халид Аломари се опита да овладее гнева си. Плъзна капака на мобилния си телефон и го хвърли на дървената маса пред себе си. Шумът на профучаващите мотоциклети се смесваше с гласовете на продавачите, които връхлитаха със стоките си върху туристите, тълпящи се по прашните тротоари. Аломари отново се зачуди защо никоя от свръзките му не даваше резултат. В страни като Бангладеш тайните бързо се разнасяха, но по някаква причина точно тази му убягваше. Докато се опитваше да подреди в ума си фактите около случилото се, той съвсем сериозно се замисли дали да не убие един или двама от мизерните си съучастници, за да мотивира останалите.

Нямаше никаква логика. Хора като Емир Токай не можеха просто да изчезнат. Те не бяха пригодени за подобно нещо. Все пак Токай беше учен, а не оперативен агент…Трябва да има някакъв начин да бъде открит”, помисли си Аломари. Убиецът се беше добрал до всички останали изследователи от списъка и не му допадаше мисълта, че един му се е изплъзнал. Положението ставаше все по-трудно, защото му оставаше много малко време.

Когато за последно беше разговарял с работодателя си - познаваше го единствено под прякора „Акреп“, или „Скорпиона“ той бе изпаднал в ярост. Обвини го, че действа твърде бавно с убийствата. По някакъв начин, както винаги досега, беше успял да научи за изчезването на последния учен от списъка. За пореден път Аломари се запита дали има полза от това да се забърква с подобен човек.

Вярно, беше станал специалист в поръчковите убийства, но неговите предишни мишени бяха явни врагове на исляма. Единствената му утеха в поетата работа беше, че самият Скорпион беше истински мюсюлманин и бе заложил живота си в служба на вярата.

Независимо от вярата си обаче, Скорпиона беше известен с абсолютната си безпощадност. Твърдеше се, че вдъхвал страхопочитание у самия Бен Лачен човек, който не се поддаваше на каквито и да било заплахи. Дори се намекваше, че създаването на Ал Кайда е било идея на Скорпиона, зародила се в планините на Афганистан, когато с Бен Ладен водели великата свещена война срещу Съветския съюз.

Иначе Аломари не се заблуждаваше защо се захвана с всичко това трябваха му пари, или по-точно те бяха необходими на Ал Кайда. След като Бен Ладен се озова с отрязан достъп до значителна част от средствата си и беше принуден да се укрива около пакистано-афганската граница, организацията беше изгладняла за пари в брой. Клетката в Мадрид можеше да продава наркотици, за да си набавя фондове и да финансира ефективните си експлозии по влаковете, но много мюсюлмани, верни членове на организацията, не биха паднали толкова ниско и Аломари бе един от тях. Беше останал без избор, поради което пое задачата, възложена му от Скорпиона.

Бяха изминали месеци, откакто за последно бе установил контакт със своя учител. Бен Ладен беше в постоянно движение и очакваше от последователите си да мислят самостоятелно и да вземат сами решения. Не можеха да очакват, че ще ги държи за ръчичка като малки деца. По време на изпълнението на изтощителната си мисия Аломари неведнъж си напомняше, че трябва да е благодарен на Скорпиона, който можеше да избере всеки друг поръчков убиец вместо него. Беше ясно, че Бен Ладен го е препоръчал, и това го караше да се чувства двойно по-виновен заради провала си. Отначало, когато получи задачата, му се струваше, че Аллах му се е усмихнал. Затова сега се чудеше защо Аллах би поискал да спъне напредъка му, след като беше толкова близо до това да изчерпи списъка и да се сдобие с така необходимите пари.

Аломари никога не беше срещал Скорпиона лице в лице. Бяха разговаряли само по телефона. Посредник в контактите им беше довереникът на работодателя му, чието име бе Гьокхан Челик. Когато Челик влезе в таверната и се насочи към масата, Аломари плъзна ръка по спортното си яке, за да се увери, че ултракомпактният му пистолет “Таурус РТ-111” е на мястото си. Не го вълнуваше особено какви са отношенията между Бен Ладен и Скорпиона, той нямаше да поема излишни рискове дори с кльощавия помощник на работодателя си.

Гьокхан Челик беше най-малко на седемдесет и пет години. Имаше тесни, тъмни очи и дълъг заострен нос, под който се мъдреха два реда ужасни зъби. Този човек бе лишен от всякаква брадичка и лицето му сякаш беше просто продължение на и без това слабата му като вейка шия.

Аломари знаеше, че въпреки външността си, Челик беше изключително интелигентен. Носеха се легенди, че е бил личен съветник на Скорпиона още по време на юношеските му години и че го е научил на всичко. С други думи, Челик не беше за подценяване.

Облечен в елегантния си ленен костюм, той можеше спокойно да мине за застаряващ гръцки бизнесмен, подранил за обичайния обяд с някой колега. Само че Челик не беше нито грък, нито беше излязъл на обикновен делови обяд. Той беше дошъл да бие шута на един от най-страховитите наемни убийци в света.

Възпитан в културната традиция на майка си, Аломари запита госта дали би желал нещо за пиене или ядене, преди да започнат.

Челик го погледна и отговори:

- Да не губим повече време, Халид. Знаеш защо съм тук.

- За да обсъдим последния учен.

- Не. Това вече не е предмет на разговор. Тук съм, за да те освободя от задълженията ти. Уволнен си.

- Уволнен?

- Разбира се, можеш да задържиш капарото от двеста и петдесет хиляди долара, но повече нищо няма да получиш.

- Но това не може да покрие дори първоначалните ми разходи.

- Много жалко. Знаеше каква е сделката, когато поемаше работата… Трябваше да се погрижиш за всички точки в списъка. Ти се провали.

Аломари беше се досетил, че това е причината Челик да иска среща, но верен на арабския си произход, започна безсмислен пазарлък в опит да спаси сделката.

- Договорът е анулиран. Окончателно - заяви Челик, постави възлестите си ръце на масата и се изправи. - Реших, че е редно да ти го съобщя лично.

Това не беше достатъчно, сега срещу него трябваше да седи самият Скорпион. Но Аломари се престори, че отминава великодушно обидата.

- Все още мога да довърша започнатото - каза той. - Има още време.

- Не, няма. Нещата излязоха далеч извън границите на възможностите ти.

- В какъв смисъл?

- В какъв смисъл ли! В смисъл, че ако бе действал по-живо, може би щеше да стигнеш до Токай, преди да се разприказва.

- Разприказвал ли се е? Пред кого?

- Точно това се налага да разберем. А сега не само трябва да го намерим и да го накараме да замълчи завинаги, но и да отстраним всеки, с когото е разговарял. Но това ще го свършим без твоя помощ. Считай се за щастливец, че няма да последваш съдбата му, въпреки твоята некадърност.

Аломари кипна и подсъзнателно се пресегна към пистолета си. Когато осъзна какво прави, се опита да се успокои. Не тук. Не сега. Трябва да стане другаде, без свидетели.

След като Гьокхан Челик излезе от таверната, Халид заключи, че Скорпиона бе допуснал фатална грешка и го беше подценил. Заради това Гьокхан Челик щеше да изгуби живота си.

Но трябваше да го направи така, че да изглежда като нещастен случай. Злополуките бяха специалност на убиеца от Ал Кайда.

Час по-късно гневът му донякъде се бе уталожил. Халид Аломари прекоси фоайето на един от най-шикозните хотели в Атина „Гранд Бретан“. Повдигаше му се не само от методите на работа на Скорпиона, но и от начина, по който се грижел или по-скоро не се грижеше за собствените си хора. Гьокхан Челик беше най-важният му помощник, а шефът му го оставяше всеки път да отсяда без охрана в един и същи хотелски апартамент в Атина.

- Как смееш?-възмути се Челик, когато Аломари нахлу в апартамента му и го повали на пода.

- Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за Емир Токай, най-вече с кого е говорил, преди да изчезне.

- Беше ти казано, че това вече не те засяга.

- Трябваше да ми платиш дължимото, Гьокхан.

- Не ти дължим нищо. Ти се провали.

- Сега ще трябва да платите далеч по-висока цена.

- Какво искаш да кажеш? Какво ще платим?

- И двамата сме наясно, че Емир Токай разполага с информация, която не искате да стигне до друг. Щом го открия, ще го продам на Скорпиона десетократно по-скъпо - отговори убиецът, забивайки крака си в хълбока на стареца. Костта изхрущя като сухи подпалки.

- Мъртъв си! - изрева Челик.

- Всички ще умрем - отвърна Аломари, - но не всеки от нас може да избере кога. Отговори ми на въпроса и ще те оставя жив. С кого е разговарял Емир, преди да изчезне?

Челик се изплю върху крачола на нападателя си.

- Мъртъв си. Чуваш ли? Знаеш ли какво ще ти стори Акреп?

Аломари изтръска плюнката от крачола си и каза:

- Отнехте ми с измама онова, което ми принадлежи по право.

- Да не би да очакваш просто да си тръгна с подвита опашка? Давам ти последна възможност да ми отговориш. Какво знаеш за Токай?

Челик му хвърли свиреп поглед.

- Трябваше да се сетиш, че няма да се откажа, Гъокхан. Оттук нататък ще става все по-зле. Ако не ми отговориш, ще стигна до дъщеря ти и внуците ти. Аз съм човек, който държи на думата си. Знаеш, че ще го направя. Дори това да отнеме следващите пет години от живота ми, няма да се спра, докато не ги убия по най-ужасния начин, който би могъл да си представиш.

Тялото на Челик потръпваше.

- Е, какво решаваш, Гьокхан?

- Акреп ще разбере, че ти си го направил.

- Не мисля - отвърна Аломари и извади празна спринцовка за подкожна инжекция от джоба на спортното си яке. - Да получиш емболия е доста тъжно, но не е нещо необичайно за човек на твоята възраст. Нашият приятел Скорпиона може да заподозре нещо, но счупеното при падането ти бедро ще разсее съмненията му.

- Ще бъдеш наказан заради това - изстена Челик.

- Понеже Аллах ще те изслуша преди мен, сигурен съм, че ще направиш каквото зависи от теб. Но междувременно, още не е късно да спасиш семейството си.

Челик вече беше убеден, че Аломари не блъфира. Беше затвърдил напълно репутацията си на убиец.